д-р Милен Врабевски e председател на основаната от него през 2007 г. фондация "Българска памет". През 2013 г. получава най-високото отличие на Европейския парламент - "Европейски гражданин на годината", за една от дългогодишните инициативи на Фондация "Българска памет" - "Силна национална идентичност - силна европейска идентичност".
Учим младите на солидарност и толерантност, казва д-р Милен Врабевски
- Д-р Врабевски, как стигнахтe до идеята за създаването на вашата фондация?
- Искахме да дадем европейски вид на всичко това, което се прави за пропагандирането на идеите за европейските ценности. Именно чрез създаването на една организация, която да привлече максимален брой съмишленици, за да не се правят нещата импровизирано. И с едно добро желание, което може да има развитие, може и да няма. Но да се поддържа тази тенденция от хора, които мислят по едни и същ начин.
- Кои са спонсорите ви?
- Фондация "Българска памет" е корпоративна организация и средствата идват преди всичко от създадения от мен Научноизследователски център, който обхваща 14 страни от Източна Европа. Освен това ни помагат фондация "Ханс Зайдел", община Варна и българското представителство на ЕК, а в момента работим по програма "Еразъм".
- Насочеността и темите на фондацията са разностранни, как ги съчетавате?
- Съчетаваме ги с идеята те да навлизат в съзнанието на хората като национални приоритети. Изповядвайки европейските ценности, ние се стремим да развиваме четири направления: утвърждаване на националното чувство у най-младите чрез инициативи за опазване и социализация на културно-историческото наследство; инициативи за борба с демографската криза в България; образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; инициативи за изграждане на икономика на знанието и реализация на младите хора в България. Което е най-голямата ни амбиция - образователни програми за младите хора. Конкретно това се изразява в подпомагане за кандидатстване в университети на младежи от 14 малки селища, общо над 500 на брой. А в момента работим по конкретен проект на програма "Еразъм" под наслов "Толерантност и солидарност - средство за преодоляване на стереотипите сред младите", насочен за преодоляване на негативното мислене у подрастващото поколение.
- Имате предвид борбата с ксенофобията?
- Не само. С всичко, което включва негативни нагласи. Да накараме младите хора да инвестират в средата, в която живеят. Да са доволни от хората около себе си, от собствения си живот, да гледат позитивно на нещата. Целта на повежданото сега семинарно занятие е да се научат да общуват и работят заедно, да търсят общите цели - това, което ги обединява, а не това, което ги разделя. И най вече да се учат да създават предпоставки за икономическо сътрудничество - да свикват децата от малки да си подават ръка, да знаят, че в бъдеще могат да се опрат на някого в живота и че заедността и солидарността не са ценности, които ги има само в романите. Реалното измерение на тези теми дава възможността на младите хора да конструират правилно основните си житейски замисли и да избягват неработещите практики, да премахват агресивността в съзнанието си и да дават път на таланта си. И по този начин да постигат духовна удовлетвореност. Както виждате, задачите ни са доста многопосочни и многопластови.
- Дарява ли българинът?
- Българинът е изключителен дарител. Историческите данни показват, че предците ни са били наистина достойни хора в това отношение. И в най-трудни времена те са имали една активна гражданска позиция, имали са желание да помагат. И са го правили непрекъснато, и то в огромен мащаб. За момента не мога да приведа конкретни цифри, но фактът, че провеждаме все повече и повече мероприятия, е достатъчно красноречив. И може спокойно да кажем, че сме достойни последователи на нашите възрожденски предтечи.
- Самото название на фондацията - "Българска памет", предполага, че основната ви насоченост е свързана с патриотичното възпитание. Какъв е акцентът на дейността ви в това отношение?
- Концепцията ни е за съчетаване на съвременната идея за национална идентичност в перспективата на европейската принадлежност на България и в духа на демократичните ценности на Обединена Европа - плурализъм, толерантност, автономност и съгласие. Що се отнася до конкретната дейност, то направих две дарения за изграждане на скулптурни монументи на цар Самуил и на княз Борис-Михаил Покръстител в София още през 2014 г., когато имахме повод да честваме кръгли исторически годишнини около имената на тези най-величави и значими средновековни български владетели. Специално паметникът на цар Самуил отне 3 години от живота ми. Направихме и дарение за паметника на хан Алцек в Италия, който бе открит преди седмици. Всичко това е нужно, защото това бе каузата на тези дарения - утвърждаване на националната памет и националното самочувствие като едно позитивно и градивно средство за възпитание на младите и конструиране на настоящето. Патриотизмът не е в противоречие с тях, както неправилно се смята от мнозина. Патриотизмът е любов и разбирателство. И преди всичко, да дадеш всичко от себе си за просперитета на родината си, а не да мразиш "другия". Паметта на едно общество носи голяма част от истините за неговата идентичност и ние носим важната отговорност за адекватната проекция на тази памет в настоящето и бъдещето на нашите деца.
- Вие сте член на проекта "Глобална инициатива" на американския експрезидент Бил Клинтън от 2012 г. Разкажете нещо за нея.
- Да, това беше нещо наистина интересно. Присъстваха доста световни лидери като Бил Гейтс и бившия крал на Испания Хуан Карлос. От Източна Европа освен мен имаше още 6 човека. Този проект има за цел общото подобряване на условията на живот.
- Разкажете нещо за себе си.
- Аз съм роден във Варна през 1968 г., но фамилията ми идва от село Врабево, Троянско. През 1800 г. предците ми са се преселили в Тетевен. Там моят прапрадядо се жени за българска девойка от Фокшани, Бесарабия. От това семейство излиза Хаджи Станьо Врабевски, съратник на Левски и Раковски, който му подарява екземпляр от "Горски пътник" с автограф. По майчина линия пък съм от Лозенградско, Източна Тракия. По тази линия в рода си имам един опълченец, а друг прадядо -Стоян, е участвал в атаката на Одрин и боевете при Криволак. Но тогава наистина е имало масова мобилизация и почти няма днес българско семейство, което да няма такива герои в рода си. Ето, тези неща наистина са важни да се предават от поколение на поколение, за да се запази историческата ни памет.
- Като говорим за дарителство, имало ли е дарители във вашия род?
- Най-много го е правил Хаджи Станьо. Той и неговият сват Петко Милев-Страшния успяват да избягат от Диарбекир, където са заточени след провала на революционния комитет в следствие на разкритията, станали след обира на Димитър Общи на турската поща в Арабаконашкия проход. Завръщат се след Освобождението и прадядо ми става първи кмет на Тетевен. И връща скритите от него пари на комитета на общината.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
