Австрийският синдром стряска Европа при всяка поява на кабинет с националисти
Треска тресе Брюксел винаги когато в някоя страна националистическа партия не просто влезе в парламента, но и стане незаобиколим фактор за съставяне на кабинет. През 1999 г. в Австрия Партия на свободата на Йорг Хайдер стана втора сила и влезе в коалиционно правителство с консервативната Народна партия. Тогава срещу Хайдер от всички фактори в Евросъюза започна истински "лов на вещици", който в крайна сметка се превърна в кампания против страната. Стигна се даже до обидни квалификации за австрийския народ като такъв.
Страховете на Брюксел са донякъде основателни, доколкото всички националистически партии по принцип са антиевропейски. Или по-точно - антибрюкселски. От френския Национален фронт до "Златна зора" в Гърция, всички те поставят под съмнение не толкова самото съществуване на ЕС, колкото неговите правомощия да се диктува вътрешната политика на отделните страни.
Любима мишена на националистите са
раздутата и тънеща в незаслужен лукс брюкселска администрация
за която плащат всички граждани на обединена Европа.
България също не бе подмината от критиките на Брюксел в това отношение през 2005 г., когато за пръв път "Атака" влезе в родния парламент. Но доколкото тогава от хората на Волен не зависеше нищо, всичко се сведе до критични коментари от общ характер.
Днес обаче ситуацията е съвсем друга.
На 5 октомври българският избирател вкара в 43-тото Народно събрание не една, а две националистически формации. Освен с прочулата се вече и с международни скандали на нейния водач Волен Сидеров "Атака", бариерата прескочи и по-сериозната и като публично поведение на лидерите си, и като досегашна политика коалиция Патриотичен фронт с водещи партии ВМРО и НФСБ. Която със своите 18 депутати наистина става не само възможен, но и нужен трети партньор на ГЕРБ за съставяне на коалиционно правителство, ако слагаме в сметката и Реформаторския блок.
Такава перспектива обаче явно изнервя Брюксел. Френският посланик Дьо Кабан изпрати едно наистина вежливо, но все пак излизащо от рамките на протокола писмо до председателя на ВМРО Красимир Каракачанов, в който го укори, че организацията му празнува 80-годишнината от атентата в Марсилия, където активистът на ВМРО Владо Черноземски убива югославския крал Александър. В смисъл, че
не е редно днес да се честват терористи
А към този намек, вече има куп коментари в европейските медии, изпълнени с притеснение от изборния успех на националистите в България. С една дума - отново се задейства "австрийският синдром".
Негов вътрешен глас стана ДПС, откъдето удариха тревога относно перспективата за създаване на подобна коалиция, която би била не само безпринципна, но и застрашавала евроатлантическия избор на България.
Зад цялата тази либерална риторика - от Брюксел до България обаче, се крие и друг страх на еврократите. А именно отношението на новото българско правителство към Русия. Или по-точно евентуалният отказ на кабинет ГЕРБ-РБ-ПФ да подкрепи санкциите и по-твърдата политика срещу Москва. Всички тези страхове и подозрения спрямо България са меко казано, лицемерни. Защото страни като Чехия и Унгария, управлявани от десни партии, официално обявиха, че са против подобни санкции. Дори и болезнено русофобската Полша вече сваля гарда по въпроса. А вироглавият унгарски премиер Виктор Орбан дори обяви Путиновата демокрация като образец за подражание. В сравнение с него националистите от ПФ са направо либерали. Или поне не могат да бъдат обвинявани в русофилство, което сега е големият проблем на Запада. Войводите винаги са се отнасяли резервирано към руската политика и в исторически, и в съвременен план. И да не забравяме, че именно телевизия СКАТ и нейният собственик Валери Симеонов - днес лидер на НФСБ, поведе обществената кампания против строителството на нефтопровода Бургас - Александропулис.
Пък и в крайна сметка България не е нито Чехия, нито Унгария, нито Полша. Не само защото е бедна, а защото е свикнала да слуша Големия брат. А той самият вече се колебае относно отношението си към Москва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
