София. Ще успее ли служебният кабинет да се справи с най-важната задача - да отпуши европарите?
Колко пари ще загуби България от Брюксел и ще има ли фалирали общини и фирми заради забавените европроекти? Тежката задача да намери отговори на тези въпроси има вицепремиерът и министър на еврофондовете Илияна Цанова.
България дължи 72% от публичните си инвестиции на еврофондовете
- Госпожо Цанова, бяхте подготвена, че ще има проблеми с еврофондовете при заемане на поста, но все пак - каква ситуация заварихте?
- Поех поста в служебния кабинет със замразени плащания по две оперативни програми - "Околна среда" и "Регионално развитие". Изпълнихме приоритета си да възстановим плащанията със средства от бюджета. Спирането на програма ОПОС и на две оси от програма "Регионално развитие" се дължи на недостатъчен предварителен контрол и проблеми с възлагането на обществените поръчки. Проучване показа, че 74% от всички наложени финансови корекции по европроекти са свързани именно с обществените поръчки. Част от проблемите се дължат на грешки на растежа, породени по-скоро от липсата на капацитет. Има и случаи, когато европейските одитори прилагат различни тълкования на законови положения. Факт е обаче, че има и случаи, при които определено има злонамереност. Така че трябва да се инвестира много сериозно в подобряване на капацитета на управляващите органи и на Агенцията за обществени поръчки, която ще трябва да играе много по-сериозна роля през следващия програмен период по отношение на предварителния контрол. Капацитетът на бенефициентите, които всъщност ползват средствата и управляват проектите, е също от ключова важност. Без тези усилия грешките ще продължават да се случват.
- Какво правим за да отстраним тези грешки и колко пари от Брюксел ще ни костват те?
- Трябва да докажем на Брюксел, че системите за контрол вече работят ефективно и могат да спират бъдещи грешки. По отношение на ОПОС предстои да бъде дефиниран размерът на финансовите корекции, след чието удържане от програмата да бъдат размразени средствата по нея. Тази корекция ще бъде процент от стойността на всички сключени договори по програмата, но предстоят преговори с Брюксел, за да стане ясно какъв точно. Процедурата отнема няколко месеца, но ние ще положим максимални усилия това да се случи още в рамките на служебния кабинет. Очакваме да минимизираме риска от загуба по програмата по правилото n+2, защото възстановихме плащанията от страна на бюджета към управляващия орган. Министерството на финансите ще разплаща всички получени сертификати, изпълнителите ще си получат парите и системата ще се задвижи. А това е единствената и основната мярка, за да не загубим евросредства.
- Кога в най-добрия случай можем да очакваме Брюксел да размрази плащанията?
- Обичайно процесът отнема около половин година между спирането на средствата и размразяването им. Полагаме максимални усилия, за да съкратим това време. По отношение на ОПРР, управляващият орган ще завърши проверките до края на септември. След това Еврокомисията трябва да потвърди работата на националните контролни органи и до края на годината може да очакваме да се възстановят и плащанията по спрените оси на тази програма.
- На каква стойност са рисковите проекти, по които можем да загубим пари в края на годината?
- Този анализ беше една от първите ми задачи и той вече е изготвен. Рисковете по ОПОС и ОПРР са в пряка зависимост от това колко бързо управляващите органи ще успеят да обработят получените искания за плащане от бенефициентите.
В "Околна среда" например заварихме необработени документи по 200 проекта на обща стойност над 300 млн. лв. В допълнение очакваме и нови искания за плащания. Така че трябваше да вземем много спешни мерки. Привлякохме в екипа на МОСВ специалисти от социалното и финансовото министерство, които да помогнат за по-бързото извършване на последваш контрол.
- Има ли и друг риск - от забавени проекти заради обжалвания и по други нефинансови причини?
- Да, има проекти, които се бавят заради обжалване на обществените поръчки от граждански организации, както и такива със забавени отчуждителни процедури. Тук може да посочим проектите "Северна скоростна тангента" на обща стойност 120 млн. евро; новата трамвайна линия от Семинарията до "Дървеница" - 11,8 млн. евро; Градски транспорт на Варна - 20,4 млн. евро. Има и несериозни изпълнители, които бавят дейностите, въпреки че им се плаша редовно.
Тези проекти може и да нямат ефект върху нетната цел за 2014 г., но тяхното забавяне ще се повлияе негативно на целта през 2015 г. Например имаме 4 големи проекти по ОПОС на стойност над 160 млн. евро - те се одобряват по различен режим от ЕК. И въпреки че падежът им е през 2015 г. не остана много време, тъй като още няма сключени договори за безвъзмездна финансова помощ. Управлението на фондовете е много сложен и динамичен процес, който изисква адекватни решения всеки ден, а не е просто едно преразпределение на средства. България дължи 72% от публичните си инвестиции на еврофондовете. Така че неадекватното изпълнение или спирането на оперативните програми има пряк негативен ефект върху нашата икономика. Защото общините нямат друг финансов ресурс за инвестиции.
- Започнахте ли да разплащате задълженията към изпълнителите и общините?
- По ОПРР вече започна разплащането на 188 милиона лева. По ОПОС има готовност за плащания при поискване от Управляващия орган.
- Докъде стигнаха преговорите по новия програмен период?
- Получили сме коментарите на Брюксел по всички оперативни програми, с изключение на тази за рибарство и аквакултури. Тя все още е в процес на подготовка. Получихме и план график за преговорите, който ще се проведат в периода 11 септември - 10 октомври. Ясно е, че 2014 г. ще е нулева. Но се надявам, че сме научили урока си и затова сега е много важно да се подготвим проекти, така че да стартираме изпълнението им веднага след одобряването на програмите. Но пък няма да сме единствените с нулева година. До средата на август десет държави имаха одобрено споразумение за партньорство. А според процедурата до 3 месеца, след като това се случи, държавите трябва да представят официални варианти на оперативните си програми.
- Кои ще са основните разлики между първия и втория програмен период?
- На първо място имаме нов финансов инструмент - "Свързана Европа". С него можем да финансираме важни проекти, които осигуряват не само транспортна, но и енергийна и телекомуникационна свързаност на България с Европа. По него имаме бюджет от 406 млн. евро и трябва да представим проекти на ЕК до януари 2015 г. Ако те бъдат одобрени, трябва да бъдат изпълнени до края на 2016 г. В случай че не успеем да усвоим този ресурс, средствата се връщат в общ пул на всички държави и се преразпределят отново, но вече на конкурентен принцип. Така че, ако успеем да усвоим всички средства, имаме шанс дори и да получим допълнително финансиране по механизма. Ключова промяна е и изискването за свързаност и интегрираност на проектите. Например Стратегията за интелигентна специализация, на която се базират четири програми - "Иновации и предприемачество", "Наука и образование за интелигентен растеж", "Човешки ресурси" и Програмата за развитие на селските райони. Това означава, че мерките на тези програми трябва да се допълват и да се обявяват в определена последователност за постигане на общите цели. Така че вече няма да е възможно едно министерство просто да си управлява едни пари. Всяка инвестиция ще трябва да допринася за устойчивия и интелигентен растеж. Един път няма да може да се ремонтира с европари само защото е разрушен, а ще се обнови, ако осигурява свързаност към икономическа зона, която от своя страна дава работни места, или свързаност към образователна инфраструктура, болница или туристическа атракция. Страната ни ще трябва да извърши и важни реформи, за да не бъдат спрени парите по цели програми или отделни техни оси през 2017 г.
Освен това при всяка оперативна програма ще има заложени индикатори за резултат, които ще покажат колко ефективно използваме ресурса. Същевременно между 5 и 7 процента от приоритетна ос ще бъдат заделени в резерв за изпълнение. През 2018 г. Брюксел ще направи оценка на изпълнението и ще удържи този резерв през 2019 г., ако индикаторите не бъдат постигнати.
- Кои проекти от новия програмен период ще стартират първи?
- Работим, за да стартира максимално бързо Програмата за развитие на човешките ресурси, която осигурява пари за намаляване на младежката безработица. Тази програма е в най-напреднала фаза заедно с "Наука и образование за интелигентен растеж" и "Иновации и конкурентоспособност". Следващото предизвикателство е акредитацията на управляващите органи на програмите - тоест системите за управление и контрол на европроектите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
