Не е лошо да има повече приходи в общините, тоест да има повече децентрализация, за да може те сами да си осигуряват приходи и да не зависят изцяло от държавния бюджет. Ето защо идеята да се мисли как общините да си набавят повече собствени приходи е позитивна. От друга страна обаче, вдигането на данъци и особено данък общ доход не е най-добрият начин, за да се случи това. Причините са много, но най-вече трябва да имаме предвид, че все още се възстановяваме от кризата, пазарът на труда е слаб. В такъв момент при висока безработица допълнителното облагане на доходите няма да повлияе положително.
Освен това е много трудно на общинско ниво да се администрира такъв данък. На национално ниво е ясно къде и какво работят хората, но в общините няма точна информация за това. Доста граждани работят на едно място, а живеят на друго. Предложението на МФ е облагането с допълнителен данък да зависи от постоянния адрес на съответното лице, той обаче се сменя за 15 мин в общината и всеки може да го стори. Затова е възможно хората с по-високи доходи да сменят постоянния си адрес.
Другият проблем е, че в София например има огромен брой хора, които живеят и работят, но не са регистрирани. Те плащат данък някъде другаде и вероятно стотици хиляди ще се регистрират другаде, за да не плащат по-висок данък. А дали общините изобщо ще се възползват от тази възможност? Според мен по-скоро не. Поради простата причина, че те и сега събират доста данъци и имат правото да ги повишават, но не го правят, защото гласоподавателите не искат по-високи данъци. По-скоро може да се мисли в посока част от сегашните 10% данък общ доход да отиват в общините.
Въпросът тогава обаче ще е по какъв критерий ще се разпределят средствата и как да определим кои хора къде работят и живеят, за да плащат данък в същата община. Проблемът с регистрите е огромен, виждаме го и на избори. Проблемът с данъка върху доходите е, че по-богатите хора са в по-големите общини. Докато в бедните общини има огромен брой пенсионери, социално слаби и безработни, които нямат облагаеми доходи.
Затова се приема, че е по-добре общините да се финансират чрез данъците върху недвижимите имоти, защото те не могат да бъдат преместени толкова лесно.
Що се отнася до налога за селските градини и малките ниви - в родното земеделие има един огромен проблем и той е, че в него се влагат огромни субсидии от над 1 млрд. лв. годишно, а не се произвежда повече и те отиват основно при собственика на земя. Сега в известен смисъл имаме отрицателен данък върху земята. Всички по-големи фермери получават субсидия за това, че имат определени декари земята, независимо дали и какво произвеждат. Така че плащаме, но не получаваме производителност насреща. Не съм обаче сигурен, че е логична стъпка, от една страна, да даваме субсидии, а от друга - да наложим данък върху земята. Субсидиите трябва да се обвържат с постигането на по-висока производителност или да се намалят и да се инвестират в по-полезни неща тези средства.
Не е лошо, когато се предлагат данъчни промени, да се дават и повече данни и анализи как те ще се отразят впоследствие и какъв проблем ще се реши със съответните промени. Например за предложението да се облагат с ДДС покупките на фирмите, които са над 700 лв. и се ползват за лична употреба, също няма предоставени данни и анализ. Знаем, че има избягване на ДДС по този начин. Въпросът обаче има ли МФ данни колко точно е това ДДС - дали е 5 млн. лв. или 500 млн. лв. Ако е 5 млн. лв., може би не си заслужава тази идея. Нужно е да се предостави статистика какви точно стоки се купуват, за да се избегне ДДС. Ако са джипове, то тогава 700 лв. е ниско и може да е дори 17 хил. лв. Този анализ трябва да се предостави на НАП и тогава ще е по-лесно да се види ефектът и да се събере подкрепа за тези промени.
Записа Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
