Ще питам астролог за прощалните си концерти догодина
Не боледувам, защото пия черен бъз и въртя по 6-8 км на ден, казва Христо Кидиков
- От майка си научих как се правят станимашки сармички
- Догодина празнувам 45 г. на сцената и ставам на 70 г.
- Мой колега ми залепи обувката за сцената на излизане
- С Георги Христов и Орлин Горанов ще изпълним няколко арии
Христо Кидиков е роден на 16 октомври 1946 г. в Пловдив. Започва да свири на цигулка в трети клас и ходи на уроци до седми клас, когато започва да пее във вокална група. През 1963-а влиза в Музикалното училище в Пловдив. Там е в един клас с Митко Щерев и Мими Иванова. Изкарва казармата в Сливен, където две години пее в оркестър към Трета армия и получава различни награди за военна песен. През 1969-а е приет в естрадния отдел на Българската държавна консерватория. От 1972 до 1980 г. Христо Кидиков е солист на оркестър "София". До 1984-а работи в Германия. След това е поканен в естрадния отдел на армията като солист на "Сребърни звезди", където пее до 1990 г. След това е на свободна практика. Има множество награди от различни музикални конкурси и фестивали.
- Г-н Кидиков, демонстрирате завидни кулинарни умения в предаването "В Кухнята на Алхимика". Кой е човекът, въвел ви в тайните на готвенето?
- Майка ми, когато още бях ученик. Тогава тя беше получила отравяне с химикали, защото работеше в цех за лакиране на мебели. Разболя се тежко - парализира се в крайниците, но после се оправи. Докато лежеше, се грижих за нея, внимателно слушах как се готви, какви продукти са необходими, как се подбират и така постепенно навлязох в дебрите на кулинарията. Първото ми ястие беше картофена яхния, защото е най-лесна.
От майка си научих как се правят станимашки сармички. Най-важното е да са от кайма, а тя по възможност да е истинска. Неповторимият вкус се получава непременно, ако се завият с кисело зеле и във всяка се сложи по едно парченце сланина. Не харесвам мазни ястия, кълцам зеленчуците по на едро, за да се запазят витамините в тях. А риба мога да ям всеки ден.
Тези умения са ми много полезни, защото имам трима синове и четирима внуци. Обичам да готвя и не пропускам случая, когато съпругата ми отсъства от вкъщи.
- Важи ли за вас максимата, че любовта на мъжа минава през стомаха?
- Има истина в това, но моята максима е, че любовта ни поддържа млади. Много хора ме питат какво правя, за да изглеждам така, догодина ставам на 70 г. Когато нещо се прави с любов, то се получава и резултатите са забележителни.
- Имате ли наистина някаква специална рецепта за младост?
- Освен любовта мога да кажа, че много се движа - по 6-8 км дневно, от 30 години ходя на ски, планинар съм. Когато съм в София, обикалям по Витоша, в Пловдив изкачвам Альоша, а във Велико Търново ходя до Арбанаси.
Подсилвам имунната си система със сок от черен бъз. Бера зърната и ги приготвям сам със захар, след като узрее плодът. Престоява на сянка 20 дни, след което се прецежда в шише. Пия по една чаена лъжичка сутрин 30 минути преди хранене. И всякакви болести и дори умората стоят далеч от мен.
- Заедно с музиката и готвенето имате и друг талант - написахте книга.
- Да, първата ми книга "Хей, живот, здравей, здравей" излезе през 2007 г. След това написах втора - "Цъкни вефа", по онзи популярен лаф "Майна, цъкни вефа да чуем Кидика как се дере". Тя е пълна с весели случки от работата ни по концертите. В нея разказах как вместо паста за зъби сложих на Жоро басиста на оркестър "София", където бях повече от 10 години, крем за бръснене. Той ми отмъсти на концерта след ден, като намаза сцената с лепило и на излизане обувката ми залепна. Помъчих се да тръгна, не успях и се изправих пред публиката бос. Всички много се смяха и дори си помислиха, че е нарочно, за да им вдигна настроението. В момента работя върху третата си книга.
- Подготвяте голям юбилей догодина. Как предвиждате да бъде честван?
- Това е двоен юбилей - 45 г. на сцената и ставам на 70 г. Решил съм да направя серия от концерти в страната, като първият ще е на Античния театър в Пловдив, защото оттук тръгна кариерата ми. Наистина от 1969 г. живея в София, но съм привързан към родния си град и сънищата ми винаги са тук, независимо с кои хора съм. С тях обикаляме по Стария Пловдив, Бунарджика, пред Централна поща, в Цар-Симеоновата градина.
И моите планове са след концерта да се откажа да пея. Ако и Божият план е такъв, ще се случи.
- Вие вярващ човек ли сте?
- Да, вярвам в Бог, но човек трябва да е голям лаик, за да не вярва в съществуването на висшата сила. Имам и доказателства за това. Най-напред реших да преустановя кариерата си, когато навърших 60 г. Една вечер бях на вилата и съм заспал и в съня си виждам как Икар от картината на неповторимия пловдивски художник Ангел Василев се отделя от нея, идва при мен, сияе в зеленикаво-синьо и го чух да ми казва: "Рано ти е още! Имаш още много песни, които трябва да изпееш! И вземи да пишеш книги!". Послушах го и продължих да пея.
- Кога ще бъдат концертите ви?
- През септември-октомври, но точните дати ще определя с помощта на астролог. Той ще ми посочи най-подходящите дни за тези изяви.
- Кои свои колеги планирате да поканите?
- Много, но ще започна с дамите и по-точно с ненадмината Лили Иванова, на която винаги съм се възхищавал, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, с нея сме близки приятели, Мими Иванова, Росица Кирилова, Нели Рангелова. А от колегите Георги Христов и Орлин Горанов, с които ще направим едно класическо трио и ще изпълним няколко арии. Ние и тримата сме учили класическо пеене и сме гласовити, смятам, че ще се получи добре.
На концерта в София, който засега се очертава да бъде в НДК, водещи ще бъдат Искра Радева и Влади Въргала, който ще излезе на сцената с ВЕФ-а, за да покаже, че е пловдивчанин. Режисьор на спектакъла ще бъде Николай Николаев, който ще постави и част от мюзикъла на Найден Андреев "Цвят на изтрито червило".
- Звучи доста забавно. Всъщност голяма част от тези хора са ви близки от времето, когато сте следвали в Консерваторията. Какво си спомняте от онези времена?
- Заедно с Маргарита Хранова, Мишо Йончев и Мустафа Чаушев учехме в класа на Ирина Чмихова. Постоянно бяхме заедно през деня, а нощем обикаляхме баровете, като всички млади хора. И до ден днешен съхранихме приятелските си отношения, това е най-хубавото.
От онези години един от силните ми спомени е свързан с трагично приключилото пътуване до Алжир, когато в самолетната катастрофа загина Паша Христова. В групата, която щеше да пътува, бях поканен и аз, но впоследствие отстранен по партийно нареждане. Казали, че съм прекалено млад и било по-добре да отиде Борис Годжунов, който тогава беше утвърден изпълнител.
- Станахте член на Клуба на Алхимика. Как приехте поканата за това свое участие?
- С огромна радост, защото за всеки човек е гордост да членува в един клуб заедно с президента /1997-2002 г./ Петър Стоянов, вицепрезидента Маргарита Попова, първата ни ракета в дамския тенис Цветана Пиронкова, главния редактор на в. "Труд" Петьо Блъсков, световноизвестния цигулар проф. Мичо Димитров, големия гимнастик Йордан Йовчев, посланици и почетни консули на различни държави у нас. За мен означава, че ставам съмишленик с тези хора, изградили сами своята кариера.
Моите родители също не са професионални музиканти, макар че баща ми, който е ветеринарен лекар, свиреше на китара и на банджо. Научи и мен, от него знам и голяма част от старите градски песни.
В. "Марица"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
