Властта на откраднатите пари е не по-малко безнравствена от тоталитарната, смята писателят Владимир Зарев
- Г-н Зарев, романът ви "Разруха", който е повествование за историческия обрат в България след 1989 г., пожъна небивал успех не само у нас, но и в Германия. Нарекоха ви българския Балзак. Какво точно помете чудовищната приливна вълна на капитализма у нас и имаме ли признаци на съвземане, на възраждане след този тежък прелом?
- "Разруха" е роман за начина, по който беше ограбен и най-страшното - обезсмислен трудът на няколко поколения българи след съдбовните промени през 1989 г. За истеричния егоизъм и бездушието на политическата ни класа и продажността на институциите, за корумпирането на полицията и съдебната власт, които са имунната система на всяка държавност. За това как бившата партийна номенклатура превърна политическата си власт в икономическа, за видимата и невидима власт на парите, за тайнствения "разум" на световните пари, за това как националната ни интелигенция бе запратена в задния двор на общественото внимание и до голяма степен маргинализирана. За разрушаването на ценностите и подмяната им с обезличаващите закони в глобалния свят. С една дума, "Разруха" е роман за истината на безкрайния и толкова мъчителен български преход. През 2006 г. той бе преведен в Германия и по мнение на радио "Дойче Веле" е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. "Разруха" бе наречен "романът на промяната в цяла Източна Европа", а книгата бе приета с изключителен възторг от критиката. За нея излязоха над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии.
През тази година издателство "Хермес" отпечата десетото издание на романа "Разруха", който предстои да излезе, преведен на английски, руски, хърватски и ирански. В момента режисьорът Петър Попзлатев снима и едноименния игрален филм.
Но да се върна на въпроса ви... държавността в България е прогнила и ерозирала, политическата класа и олигархията са твърде заети със своето обогатяване, корупцията е навлязла така дълбоко не само в институциите и във всички структури на живота, но и в съзнанието на хората. Българите са така обезверени, деморализирани и пометени от бедността, от отсъствието на елементарна справедливост, че единствената реална съпротива, която може да ни извади от това състояние на будна кома, е будното гражданското общество.
- Наясно ли сме, ние, българите, какво се случи с нас? Редица анализатори казват, че вече е разрушена нашата най-съкровена идентичност, че нямаме общество. Но това не допринася ли допълнително за всенародното отчаяние, което ни е обхванало?
- В своите знаменити диалози за държавата Платон определя три възможни начина за упражняване на властта - тирания, олигархия и демокрация. Разбира се, най-добрият, най-продуктивният начин на управление, е демокрацията, но само когато тя се основава на ясни правила и законите се спазват от всички. Когато в обществото е нарушена прозрачността на управление, когато няма ясни и задължителни правила, когато законите важат за едни, а за други са "врата у поле", когато има недосегаеми от морала и най-вече от правосъдието, демокрацията лесно деградира и се превръща в анархия. Аз твърдя, че в последните 25 г. ние живеем в нарочно създадена и грижливо поддържана от всички партии анархия. За жалост, разрушено е не само всякакво доверие в държавността и в управлението, разрушена е не само съкровената ни идентичност, но и генетичният потенциал на нацията. 2 млн. българи напуснаха страната и нека не се заблуждаваме, на повечето от тези умни, образовани, инициативни и интелигентни млади хора децата им ще се родят и израснат извън България. А у нас масово се възпроизвеждат и множат ромите, докато българският народ линее, топи се, изчезва... Забележете, промени се човешкият пейзаж в страната ни!
- Защо нямаме вече духовни учители?
- Защото обществото, в което живеем, очевидно не поражда духовност, не възвисява великите ценности като саможертвата, например. Защото посредствеността на политическата ни класа не е в състояние да излъчи духовни учители, а, най-вероятно, не се и нуждае от тях. Има различни форми на власт - междуличностна, финансова, политическа, но най-потискаща е тоталитарната. Тоталитарната власт се стреми да направи всички съучастници, всички да бъдат замесени по някакъв начин и... виновни. Тя осакатява човешкото различие, отнема свободата на избора, служи си с постоянно насилие. За жалост, след демократичните промени през 1989 г. властта на парите замести тоталитарната система. По време на социализма парите не бяха нещо престижно. Разбира се, те бяха нужни, хората копнееха да ги имат, но да бъдеш богат предизвикваше съмнение, означаваше, че си мошеник. Освен това парите имаха "стеснено" значение, с тях почти нищо не можеше да се направи - да се отвори фабрика, ресторант, магазинче. Е, да се купи апартамент, кола или да се пътува - да, но не и да се обиколи света. След 10 ноември 89-та в наивността си огромна част от българите повярваха, че като по чудо ще станат богати, нароиха се милиони фирми. Духът беше изпуснат от бутилката, но парите отидоха при мутрите и при откровените бандити, а сетне и при корумпираните политици и олигарси. Преувеличеният до престъпност егоизъм и парите се превърнаха в основна ценност. А властта на лесните, незаслужени, откраднати пари е не по-малко безнравствена от тоталитарната и тя осакати живота на стотици хиляди хора. Спомнете си само фалитите на банките, които продължават и до днес. В "Буденброкови" Томас Ман пише, че първото поколение капиталисти трупа пари, второто излъчва политици, третото - високи интелектуалци, и четвъртото, по правило, деградира. У нас се извърши симбиоза между първото и четвърто поколение. Цинично награбеното не заработи в полза на обществото, милиарди и милиарди от накраденото бяха изнесени от България или затънаха и се заровиха в безсмислен парвенюшки разкош, във всякакви съмнителни удоволствия и смешни по своето безсмислие мутробарокови замъци.
- Какво пишете в момента? В какво, все пак, вярвате?
- От началото на годината работя върху новия си роман "Орлов мост", който е опит да разкажа за протестите през зимата на 2013 г. Разбира се, аз не желая, пък и не мога да напиша политически роман, но ще се опитам да отговоря на мъчителния въпрос защо все пак у нас не успя да се случи, да се осъществи гражданското общество.
А вярвам във величието на Словото, в непреклонната и страшна присъда на Словото, в безсмъртието на Словото, в оная истинска духовност, която се превръща в част от бъдещето. Словото е най-висше достояние и тайнство за човешкия разум. Преди да сътвори Словото, Бог сякаш е бил безграничност и съществуване - след като е създал Словото, той е придобил свойствата изначалност, причинност и следствие, пораждане и смисъл, т.е. простото физическо присъствие на реалността е добило духовност, превърнало се от съществуване в Битие! Залисани в ежедневието си, ние не си даваме сметка за огромното, за направо смайващото значение на езика в живота на всеки от нас. Не си даваме сметка например, че това което не е назовано, не е "облечено" в Слово, то сякаш е лишено от енергията на познанието и реално не съществува, то е скрита, неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на веществения свят, бездиханната дрямка на Вселената. За да се пробуди тя, трябва универсалният природен живот да се превърне в наш, единствен, в личен живот. Така думите събуждат Битието и го преосъществяват в смисъл, а по-сетне - в памет и в история. С всичко изречено дотук искам да споделя, че художественото слово, един роман, например, не е просто нещо случващо се и разказано чрез езика, а е самият език. Единственият, неповторим език на всеки писател, който създава неговия единствен и неповторим свят!
(По БГНЕС, със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
