- Трябва ни стопанин - да ни дои, но и от вълци да ни пази, казва поетът Николай Милчев
- Вие публикувахте в интернет един интересен цитат от "Индже" на Йовков - "на нас ни трябва един стопанин, който да ни стриже, да ни дои, но и от вълци да ни пази" в изборния ден. Как това се връзва с гласуването?
- Първо, това не бяха избори. Това бе лично съревнование и личен залог между трима души - Бойко Борисов, Елена Йончева и Корнелия Нинова. Така известният израз "Нищо лично" стана "Всичко лично", и тук се състезават хора, зад чиито идеи стоят много пари. Статуквото трябваше да бъде запазено, просто А-отборът трябваше да бъде заменен от Б-отбора. Зо мое много голямо съжаление българският народ си остана вкъщи. И предполагам, че го направи, защото партиите в този момент не съдействат за развитието на България. Те са просто част от транзакциите, които идват от България и от България към Брюксел. Партиите по-скоро се превърнаха в брокери на икономически живот, отколкото в генератори на идеи. Апаратът на ГЕРБ е обсебил държавата, докато апаратът на БСП се опитва да обсеби държавата, но засега иска вътрешнопартийната власт. Тези избори бяха просто едно вътрешнопартийно състезание. Що се отнася до "Индже", този разказ е много показателен за психологията на българите. Те са доволни, когато са стригани и доени, но има кой да ги пази от вълци. Само че в сегашния вариант на този разказ, кучетата, които трябва да пазят стадото, на практика са малки вълци. "Индже" не може да бъде повторен, той може да бъде само пародиран. Защото Йовков пише легенди. Аз на няколко пъти се шегувам, че сегашната власт не може да бъде свалена от други партии, освен от партии, оглавени от Динко и Перата. Защото нашият народ няма сетива за самосъхранение. Няма и сетива за саморазкриване. На народа ни е хубаво да бъде унижаван. Освен това част от българските жени обичат мачовски тип мъже. Те обичат тези мъже да слизат от джипове. Да бъдат изцапани с кал, да говорят встрани от устата си, да говорят леко сърдито. И съм готов да си понеса последствията за това от онези обичани от мен българки. Мога да Ви разкажа нещо конкретно по повод изборите - попитах една от нашите чистачки защо харесва еди-кого си и тя ми каза "Ами защото всичко му разбирам". Хората искат да чуват думи, които разбират. Вижте какво казва дядо Гуди, когато говори с Индже - "Ти говориш нашия език, ние ти разбираме".
- От друга страна как гледате на брюкселския жаргон, който се появи напоследък?
- Аз гледам на това като на дежа вю - това се появи през миналия век, когато пленумите но БСП раждаха нов език - това бяха иновации, бяха мултипликационни подходи. Сега новите езици дават думи като толерантност и заедност, които на практика служат за маски на суровата действителност. Това, което мен най-много ме плаши и съсипва, е че ние през цялото време живеехме в подножието на комунизма. И в един момент ние осъмнахме уж в демокрация. И понеже не можахме да отидем в комунизъм, отидохме в подножието на демокрацията. Има един интересен случай - Стефан Стамболов отишъл във Велико Търново и разговарял с един бай Стефан, който му казал "Не сме добре, господин Стамболов". Като се разделили, Стамболов казал "Абе дайте на бай Стефан една мръвка". След година, когато Стамболов пак отива, пита човека как се чувства, и чува "Много сме добре, всичко е прекрасно". Политиците говорят за брутен вътрешен продукт, но те не гледат какво става в селата или в циганските гета. Не гледат че училищните прозорци по селата зеят като разбити челюсти. Това тях не ги интересува.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
