Промените в Закона за лечебните заведения, които предлага здравното министерство, като цяло са добри. Повече от 10 г. говорим за създаването на Национална здравна карта със задължителен характер, досега тя дори трябваше да е факт. Или поне трябваше да има такава за високотехнологичните дейности. Очакваният ефект от въвеждането й е публичните средства да се харчат само там, където има нужда от тях. Нека нови болници се откриват. Но да не черпят публични средства, ако няма нужда от тях. Ако има обаче, те трябва да имат достъп и до публичните средства. В Плевен например трябва да се открие една кардиохирургия, защото няма такава в цяла Северозападна България. Ако това стане, без значение дали е държавна или частна, тя трябва да работи с публичните фондове. В София обаче
има 6 кардиохирургии, а са нужни 2
Точно двете най-добри трябва да бъдат отсети чрез критерии и да сключат договори за работа с касата. Тук не става дума за това каква е собствеността им или да закриваме частните болници, а да регулираме медицинската дейност във всяка област на страната. Отново ще ви дам пример с това как е във Франция. Ако човек отиде със 150 млн. евро в Париж и поиска да открие нова детска болница, която да черпи публичен ресурс, няма да може, защото вече има. Но ако отиде в Лил, ще може - защото там няма.
Ясни са и критериите, които трябва да се заложат, за да се определят болниците, които ще работят с касата. Те са обем на дейността, защото, колкото по-голям е той, толкова по-високо е качеството. Също така съвременно оборудване, професионална подготовка и опит на кадрите - колко години са работили, къде са специализирали, имат ли документи за това.
Сред критериите трябва да е качеството
на дейността - тоест каква е смъртността, има ли усложнения след лечението, рехоспитализации и т.н.
Задължителната акредитация, която се предлага с промените, е много добра идея, но не трябва да е като досегашната - формална. Всички знаем, че има болници, които не отговарят на елементарни изисквания за дейност, а им се дават звезди за 5 г. напред. Трябва да има ясни критерии за оценка, а хората, които правят акредитацията, да са като заклетите експерти - тоест да носят отговорност за заключенията си. Ако има такава акредитация, тогава тя ще е реална и ще има смисъл от нея. Ако лошите оценки след нея са обективни,
напълно оправдано ще е и закриването
на болниците, които са ги получили, защото те нямат място за съществуване. Освен акредитация обаче, която оценява наличието на апаратура, кадри, съответствието с медицинските стандарти и правила, трябва да има и оценка на качеството. Тя вече ще показва какъв е резултатът на една болница от дейността й - колко са умрелите, рехоспитализираните. Тя трябва да се прави, ако не на 3 месеца, то поне всяка година. Подобна оценка може по закон да извършват бордовете по специалности към лекарския съюз (БЛС). Нашето дружество по кардиохирургия тази година ще направи сборник с резултатите, които сме отчели в регистъра си от всички болници с кардиохирургии. Той е напълно еднакъв с онзи на европейското дружество. В него ще публикуваме резултатите си за 2014 г. - колко души са оперирани, колко са починали. Тази практика трябва да стане задължителна за всички болници.
Положително е и увеличаването на смените на лекарите на намалено работно време на 12 часа. Това на практика легализира сегашното ни състояние. Защото няма как да правим измислени графици с по 6-7 часови смени, няма как да оставиш един болен и да се чудиш кой ще го поеме после.
Болничните обединения също оценявам като много положителна стъпка. Смятам, че с тях положителните практики на по-голямата болница ще се пренесат и в по-малките структури, с които тя се обединява. Тогава няма да има нужда пациентите да ходят до София например за операция и лечение. И сега "Св. Екатерина" прави нещо подобно - наши екипи например ходят в болницата в Стара Загора, докато подготвят кадрите си за работа. Така пациентите там няма нужда да ходят до София.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
