- Господин министър, университети от Северна България твърдят, че са ощетени за сметка на София. Как ще им отговорите?
- Всички промени в приема и във финансирането се правят на базата на обективни показатели - доколко се реализират студентите на позиции за висше образование, каква е безработицата след завършване на съответното професионално направление. И тук методиката е еднаква за всички университети. Ако трябва да се търси някакъв проблем с университетите извън София, той е свързан с развитието на бизнеса. Затова на среща с ректорите аз поех ангажимента, че при подготовката на финансирането за следващата финансова година - 2018 г., ще вкараме допълнителни елементи, свързани с регионалните особености на тези университети. Но това не трябва да засяга приема, защото всички висши училища трябва да подготвят студенти, които след това да могат да се реализират на позиции за висше образование. Затова регионалните аспекти ще бъдат отчетени, ще има допълнително финансиране там, където регионалните висши училища имат по-големи трудности да работят заедно с бизнеса. Това е правилният подход, за да може, от една страна, да намалим броя на излишните студенти, които след това не могат да си намерят работа. От друга страна - да стимулираме младежите да отидат в направления, в които след това ще се реализират по-добре като информационно-комуникационни технологии, здравно-социални грижи и други. И от трета страна, да повишим финансирането за тези направления, за които в момента то е много ниско и пречи там да се води качествено обучение.
- Защо решихте да се ореже субсидията за медицина и да се увеличи тази за педагози и за инженери?
- Промяната на субсидията за медицина и увеличението в някои от професионалните направления е направено от предишния екип на министерството и то има за цел да намали огромната разлика в субсидията за едни направления за сметка на други. В другите страни никъде не се наблюдава разлика от 1 до 10 между най-ниско и най-високо субсидирани направления, каквато имаме в България. Най-голямата разлика, която установихме, беше 1:5,5. Трябва да намерим начин да намалим тази разлика, увеличавайки субсидията за най-слабо финансираните направления. Вариантът, който е избрал екипът преди мен в министерството, е да намали малко от медицината, за да освободи средства за направленията с ниска субсидия. Това, което ние предлагаме допълнително в момента, е да се намали приемът в тези специалности и направления, в които след това няма добра реализация на студентите - например само 30% от студентите работят на позиция за висше образование. И да използваме освободените пари, за да повишим субсидията на един студент в направленията с ниска субсидия.
- Кои са най-големите проблеми пред родното ни образование, от какви промени се нуждае то?
- За средното образование най-важно е да се изпълни със съдържание новият закон, който влезе в действие, за да се решават бързо всички очертаващи се проблемни точки. Такива са проблемите с децата със специални потребности, агресията, нуждата от преквалификация и квалификация на учителите. В по-дългосрочен план трябва да се актуализират учебните програми така, че да бъдат разтоварени от фактология и да бъдат много повече насочени към критично мислене, към анализ на информация, изразяване на собствено мнение, работа в екип. Разбира се, и българската система, и други системи в Европа, имат проблем с приобщаването на деца, които идват от семейства с нисък социален статус. Това е специфичен проблем, свързан с отпадането на учениците. Това, от една страна, е голям проблем за образователната система, от друга страна е голяма възможност за привличане на нови кадри, които да се подготвят, стига да успеем да ги вкараме в образователната система, да им дадем възможност да завършат средно и висше образование.
За висшето образование това, което трябва да се направи тази и следващата година, е да се балансира приемът по начина, по който сме тръгнали да го правим, и да се балансира финансирането на различните професионални направления така, че навсякъде да се гони качество и реализация на студентите, а не просто по-голям брой студенти на входа на университетите, както е досега.
- Ще закъснеят ли учебниците за втори и шести клас?
- В началото на учебната година учителите и децата ще имат учебните материали, с които да започнат уроците си. Това е сигурно. Цялата организация, която създадохме заедно с издателите на учебниците, позволява до 15 септември тези материали да бъдат в класните стаи.
- Как могат да бъдат стимулирани повече млади хора да стават учители?
- Няколко неща трябва да се направят. Едното, разбира се, е да се увеличат заплатите. Докато заплатата на учителите е под средната за страната, е трудно да привлечем хора с качества. Знаете, че учителството е призвание. Ако създадем условия, има хора, които обичат да работят с деца, те ще се чувстват добре и ще бъдат истински добри учители. Но ако непрекъснато са притиснати от социалните условия, разбира се, е много по-трудно. Второто, което трябва да направим, е да разтоварим учителите от няколко нетипични дейности, с които в момента са натоварени. Работата с проблемните деца. Един учител трябва да има грижата за целия клас. Но когато има 2-3 проблемни деца, се оказва, че той трябва да се фокусира върху тях и другите деца остават извън полезрението му и от там качеството на процеса спада. Затова и в новия закон, в новата система, която се въвежда, учителите трябва да се подпомагат и от психолози, педагогически съветници, които да работят с проблемните деца. Ако е необходимо, да ги извадят от клас, така че да не пречат на другите деца, да поработят с тях извън класа и след това да ги върнат обратно, когато са готови.
- Имате ли впечатление, че през последните години има повече агресия в училищата и всъщност работата с тези проблемни деца ли е път към решаването на такива проблеми?
- Агресия в смисъл на сблъсъци между децата винаги е имало. Всеки от нас е бил дете и със сигурност си спомня такива случки. По-важното е има ли система, която да се справя с агресията. В момента има система, която реагира, има механизмите за реакция, след като е станал инцидент. Липсва обаче ясна система какво става, когато се види, че има потенциален проблем, но преди да се стигне до инцидент.
- Т.е. превенцията...
- Превенцията. Именно тук има нужда да влязат специалистите психолози, да разтоварят учителите от тази задача на диагностиката - какъв е точно проблемът, след това да се работи с родителите, защото тази работа също изисква време и специфичен подход. Професионалисти са точно психолозите и педагогическите съветници. Отделно от това много важни са извънкласните дейности. Навремето имаше много силно развита система за научни кръжоци, по технологии, спорт, културни занимания. В момента тази система се събужда отново, но тя не е разгърнала потенциала си. На практика всяко дете трябва след училище да има възможност, според интересите си, безплатно да се занимава в спортен клуб, в читалището. С други думи, наред с учебния процес, ние трябва да създадем средите, в които децата да се чувстват добре, да бъдат сред връстници и да правят това, което им е приятно. Има достатъчно международни статистики, които показват, че за децата участието в спортни занимания е един от най-ефективните начини за разтоварване от тези емоции, които могат да доведат до грешки, агресия, досег с наркотиците. С други думи това е изключително ефективна мярка за превенция.
- Все пак да не забравяме, че това, което се случва и в образованието, е функция на обществото...
- Точно така е. Тук огромна роля има семейството. Детските психолози смятат, че до 12-годишна възраст водещо е семейството. Ако има насилие в семейството, ако има социални проблеми, това неминуемо се отразява на децата. След това идват филмите, медиите, компютърните игри. Когато става дума за конфликт между деца, ако конфликтът е по-сериозен, трябва да се разбере откъде идва. Затова трябва да има специалисти, които разбират къде е същината на един такъв проблем и да се разрешава по адекватния начин. Такива специалисти в момента има в част от училищата, но има места, където те липсват и учителите са натоварени и с тази работа. А там, където няма медицински работници, очакваме от преподавателите да вземат и медицински решения, което очевидно не е добрият вариант. И затова едно от предложенията е с промяна в наредбата за приобщаващо образование да дефинираме няколко варианта за търсене на медицинска помощ и всяко училище да избере варианта, който му е най-ефективен. Ако имат медицински лица, тогава директно се препраща към тях и те поемат случая. Ако наблизо има болница или някакъв медицински пункт, се сключва договор за сътрудничество с този пункт, така че веднага да могат да реагират и да поемат случая. Ако няма, тогава се търси или Бърза помощ, или личният лекар. Медицинското обслужване и охраната са ангажименти на общините. Трябва да се търси финансиране в тази посока, но ние нямаме в момента медицинските специалисти и няма никаква перспектива през следващите няколко години да имаме толкова специалисти, че да влязат във всяко училище.
(Следва)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
