Между 50 и 100 млн. лв. допълнително ще трябват на здравната каса, за да финансира всички дейности до края на годината. Откъде ще дойдат те и какви промени да очакват болниците и пациентите пред следващата година, "Стандарт" попита новия управител на НЗОК д-р Румяна Тодорова. Тя е начело на фонда едва от десетина дни.
- Д-р Тодорова, обявихте, че очакваният дефицит в здравната каса е между 50 и 100 млн., лв., не се ли е случвало това и преди години?
- Не бих казала, че е практика. В периода 2006-2009 г. е имало преразход, но не в такива размери. Тогава обаче имахме средства в резерв и касата не се е страхувала, че може да се наложи прехвърляне на плащания за следващата година. Проблемът е, че сега не разполагаме с резерв. По един начин седят нещата, когато зад гърба си имаш милиард и половина, и съвсем по друг, когато нямаш нищо. Първата ми задача ще е да завършим 2013 г. достойно - за нас като институция, за лекарите и за пациентите.
- Откъде ще намерите средства за покриване на този дефицит?
- Първо ще огледаме нашия бюджет. Ще видим кои дейности могат да се прехвърлят за следващата година. В тях влиза издръжката на тази институция, но и развитието на електронните досиета,
разработването на електронна карта
а това изисква средства. Когато пренасочваме всичко за здравноосигурителни плащания, не можем да очакваме иновации в електронното здравеопазване. Ако не подобряваме контрола на входа обаче, проблемите ще избиват в края на системата. Следващото е да проведем задълбочен анализ, за да видим какво се случва с лекарствата за онкоболните, как работят специализираните онкокомисии в болниците. Ще търсим съдействие и от агенция "Медицински одит". Смятам да направим едно споразумение за съвместен контрол. Не само лекарствата ще бъдат обект на проверки, а и болниците - някои не са употребили и част от 5-те процента над лимита си, а други още първото тримесечие са се възползвали от това право.
- Има ли яснота, къде са 80-те милиона от свръхсъбираемостта на вноски от 2012 г. ? Може ли да ползвате тях?
- В началото на годината тези пари са били по сметка на касата, но след това не се виждат. Те са наши, най-вероятно в момента държавата работи с тях. Това е разумно, защото в момент на криза всички средства са важни, но ние сме длъжни да си потърсим тези пари и да ги използваме, ако се наложи.
- Какво ще правите с болниците, които са усвоили дори 5-те процента над бюджетите си?
- Ще обсъдим това на Надзорен съвет. Най-лошото е, че в първото полугодие доста разточително е харчено. За болниците, които още първите месеци са усвоили тези 5%, е трябвало да се направи анализ, да се види дали наистина са имали нужда от тези средства. Мога да дам пример с директора на бургаската болница - на среща с областните болници той каза, че неговият бюджет не е съобразен с двойното увеличение на населението в областта. На тази среща решихме да се направи една нова характеристика на регионите, да се види движението на населението. Трябва да се направи и разбивка по възрастови групи и заболеваемост и тогава да се определят бюджетите за следващата година.
- Но как ще се реши проблемът за тази година, след като методиката забранява да дадете на болниците повече пари от тези 5% над лимитите?
- Няма да оставим болниците без пари. Самият факт, че е казано, че целият резерв ще отиде за тях, явно се е знаело, че тези 5% доникъде няма да стигнат. Бюджетите на болниците
за последните два месеца са без никакви пари
Но е опасно да се обещае, че парите от резерва ще отидат само за болниците, защото навсякъде може да има преразход. Вярно е, че прехвърлянето на онколекарствата утежни ситуацията, но да не забравяме, че навсякъде никнат все нови и нови болници, които също ще искат финансиране.
- В тази връзка обмисляте ли промени за финансирането на болниците догодина?
- Да, и предстоят разговори с Министерството на здравеопазването, със здравната комисия в парламента. Смятам, че касата трябва да сключва договори с болници избирателно - в основата да стои качеството на лечение, на това дали отговарят на стандартите. Защото сега притеснението на областните болници е, че от средствата за интензивни грижи, които касата заплаща, се възползват болници, които не отговарят на изискванията.
- Световната банка също препоръчва въвеждането на селективно договаряне за болниците, но дали това ще намери политическа подкрепа у нас?
- Трябва да се започне отнякъде, защото всички сме влизали в болници, които не приличат на такива. Те само харчат едни пари. Но наистина проблемът не може да бъде решен без политиците.
- Възможно ли е да се обвърже финансирането и на извънболничната помощ с качеството?
- Да, проверката на качеството е работа на "Медицински одит". Заедно с тях ще видим каква част от финансирането и как може да се обвърже с качеството.
- Ще останат ли лимитите на болниците?
- Предстои да обсъдим този въпрос, но глобална рамка на бюджета винаги има.
- След като има глобална рамка, може ли да няма индивидуални лимити?
- Това не може да се изчисти само за една годна. Подобна промяна ще зависи от много неща - дали касата ще може да договаря селективно, какви са особеностите на регионите.
- Специалистите тази година получават по-малко направления заради по-малкия бюджет, обмисляте ли да увеличите талоните им?
- Има известни резерви, но прави впечатление същото явление, както и в болничната помощ.
Има каси, където няма недостиг
например София-област, и други, където постоянно се иска увеличение. Това означава, че някъде направленията са добре разпределени или стартът, от който се тръгва, е по-добър.
- Ако се окаже, че талоните изначално не са правилно разпределени, да очакват ли специалистите корекция в рамките на тази година?
- Ще се види какво има в резервите и тогава ще решим. Има диспансерно наблюдение, където трябва да се види доколко са усвоени талоните. Има пациенти, които не посещават лекарите си за задължителни диспансерни прегледи. Така че, ако има неусвоени направления, те могат да се прехвърлят за остри случаи.
- Как ще затегнете контрола над онкомедикаментите, за да сте сигурни, че лекарите не изписват скъпи терапии без нужда?
- Аз погледнах резултатите от проверките и ми направи впечатление, че те не отразяват проблеми при предписване на лекарствата, тоест медицинският стандарт е спазен. Но не може това да е единственият критерий. Средна стойност на терапията за някои болници е над 3000 лв. при 850 средно за страната. Тези лекарства не трябва да седят в параграфа на болничната помощ, а в отделен параграф, защото сега не е честно за клиниките. Трябва да се въведат и допълнителни критерии за изписване на медикаментите, които касата да следи.
- Протоколи ще въведете ли?
- Не, не може да има протоколи, под критерии нямам предвид да усложним процедурата за пациентите. Не трябва да ги затормозяваме.
- Проблем е и повишаването на цените на тези лекарства след прехвърлянето им към касата, как ще ги намалите?
- Цените поне не надвишават пределните в позитивния списък, но има разлики за едно и също лекарство в болниците. Търговете в клиниките за мен са излишни и трябва да се върви към окрупняването им. Когато договаряш големи количества, всеки е склонен да направи отстъпки. Най-добре е договарянето да се прави от касата. Възможно е обаче и МЗ да прави това, а ние да плащаме медикаментите.
- Какви механизми ще въведете за намаляване на цените на иновативните терапии, където молекулата е само една и няма конкуренция?
- Знаете, че два пъти в годината касата може да включва нови лекарства в списъка си, това може да се редуцира наведнъж. Защото ето ви един пример с мукополизахаридозата - имаме 4 деца, чието лечение струва 2 милиона. Аналогично е при болестта на Помпе -
1 милион за двама болни
- Тези бутикови терапии ще останат ли към касата или ще се търси друг механизъм за финансирането им?
- Честно казано, тяхното място не е в касата, но трябва да видим какви са финансовите възможности на МЗ да ги поеме обратно.
- Световната банка препоръчва въвеждането на споразумения с фармацевтичната индустрия на база обем - сума и ако тя се надвиши, разходите да се поемат от компанията?
- Идеята не е никак лоша, но трябва да имаме една стабилна база данни, върху която да стъпим, за да са удовлетворени и двете страни. От миналата година имаме по-пълна представа какви са разходите за тези пациенти, но това не е дълъг период. Притеснението ми е, че засега някоя от двете страни няма да бъде доволна.
- Предвиждате ли стимули за фармацевти за работа в труднодостъпните райони?
- При тази стагнация - едва ли. Първо, МЗ трябва да разреши там да се отворят аптеки, защото сега на много места изискванията са такива, че това не може да стане. Но трябва да се направи нещо, защото в някои райони са останали само възрастни хора без достъп до лекарства. Ние няма да имаме толкова високи изисквания към тези аптеки, както към останалите, защото те ще са със социална функция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
