Известният хотелиер се гордее с България дори и днес
Стефан Шарлопов влиза тв шоу, за да покаже как се прави бизнес
Стефан Шарлопов създава първата хотелска верига в България. Председател е на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, член на борда на директорите на КРИБ, зам.-председател на Съюза на българската туристическа индустрия и председател на Гражданско сдружение "Майка България". Занимава се с частен бизнес от 1991 г. Инвеститор е в недвижими имоти. Сега обаче предстои да видим сериозния бизнесмен за първи път на екран. Шарлопов става шеф на 14 известни личности в тв шоу.
- Защо влизате в ролята на боса в "Звездни стажанти", след като се клехте, че няма да участвате в тв предавания?
- Моята съдба е такава, че когато кажа за нещо "никога", точно това ми се случва. Гледал съм предаването с Доналд Тръмп преди години и дори съм го обсъждал със семейството си. Не съм имал идея, че ще се излъчи по българска телевизия. Тогава жена ми каза, че бих бил много подходящ за него. Не й обърнах голямо внимание, но когато се видях с Нико Тупарев и ми разказа за целта на формата и благотворителните му каузи, се замислих. Аз съм такъв човек, имам и аз своите благотворителни каузи. Помагам на църкви, на деца в неравностойно положение. Прави ме по-мотивиран да имам 5 лева в джоба. Стана ми интересно и за 14-те звезди, доказани хора в своите области. 2 дни ми бяха необходими, за да приема. Нямам нужда от разпознаваемост, това не е цел в живота ми. Също така трябва да даваме положителни примери. Първо, с предаването, второ с мен - избран от телевизията.
Аз съм тръгнал от нулата
Трябва да се каже само успешен ли съм, или не. В моя случай по-скоро да. С това, че каквото съм тръгнал да правя, го правя така, както трябва. И търговия, и фабрики след това. Кой е мислил, че преди 89-а година съм щял да правя фабрики? Ако някой ми го беше казал, щях да си помисля, че е луд. Оттам нататък - първата българска хотелска верига, бизнес с недвижими имоти... Всичко това е рисковано, а аз съм рисков играч. Участието ми в "Звездни играчи" също е риск, защото нямам опит в сферата на телевизията. Вярвам в себе си, знам, че бързо мога да уловя посоката. Разбира се, предизвикателство е, защото трябва да се работи с хора, и то какви - доказани, известни, със самочувствие. Трябва да извадиш максимума от тях с благотворителна цел. Това е моята мотивация. Отказвал съм на други предавания - "Шеф под прикритие", например. Аз не се съмнявам в служителите си.
- Как подбирате екипа си от служители?
- Всеки е свободен да кандидатства, но в пряк разговор на базата на натрупания ми опит преценявам кой би бил правилният избор. Преценявам по много критерии - визия, начин на мислене, опит, трудов стаж, дори зодия. Ако определен човек сменя всяка година работата си, не може да постъпи в моя екип. Дори да не му е било интересно или да се е разочаровал от последния си началник. В такъв случай не знае къде отива и какво иска. Няма нужда да се срещам с всеки назначен, защото следвам принципите си.
Изградил съм гръбнак от хора
който да поддържа бизнеса. Ако човек е негативен и не предприема очакваните от него действия, тогава системата го изхвърля. Основно правило е служителите ти да имат подобен начин на мислене като твоя, твоята ценностна система и да приемат работата си като кауза.
- Как ще се отнасяте със 14-те звезди?
- Както с моите служители - строго, но справедливо. Преценявам фактите, анализирам, правя обективна оценка и взимам обективно решение. За да не ми влияят различни отношения, съм поел ангажимент да не поддържам комуникация със стажантите по време на снимките на формата. Взех и допълнителни мерки. Понеже част от познатите на участниците сто процента са и мои, за да не се налага те да ме търсят заради стажантите, от днес моят телефон е при шофьора ми. За 2 месеца няма да свърши светът. Аз съм поел ангажимент към предаването и телевизията и го приемам като работа.
- Какво ще вземете за себе си от "Звездни стажанти"?
- Виждам какво е това тв индустрия. Давам си и допълнително доказателство мога ли да се справя с подобно нещо, или не.
Целият ми живот е изпълнен с рискове
Моето верую е, когато рискувам, предварително да съм осмислил какво мога да загубя и каква печалба ще имам. Винаги, когато съм рискувал, нормата на печалба е била по-голяма от очакваната.
- Какво ще научат зрителите от вас?
- Във всеки един човек има нещо гениално, което Господ му е дал. Ако човек го потърси съзнателно и ако залага на труд, постоянство, амбиция, позитивизъм и креативност, няма начин да не успее в сферата си. Една от причините да приема поканата за предаването беше участието на един ром. Не деля българите на роми и не роми, но все пак не са толкова много примерите за хора от техния етнос, които излизат от махалата, минават през плажа, където продават царевица, както съм правил и аз като дете, и стигат до върха. Това е сървайвър и потвърждение на тезата ми, че когато човек иска, търси гениалното в себе си и е готов да се труди усилено, няма начин да не успее. В България много по-лесно се приема, че успелият в бизнеса е задължително мошеник или измамник, крадец или олигарх. Ще им покажа, че не е така.
- Как успяхте в бизнеса, без да получавате финансиране по европейски програми и без да сте кредитен милионер?
- Този, който работи в мащаб, подобен на моя, или трябва да е син на Рокфелер, или братовчед на Тръмп, или да е професионалист, който работи добре с банките. Аз многократно съм ползвал финансиране от банките, но има една разлика. Нямам и един ден просрочен кредит, което ме прави професионалист. Да имаш перфектно банково досие, означава да си заслужиш името. Каква е моята оценка за кредита? Получаването му и неговото връщане в срок увеличават благосъстоянието, защото презумпцията е, че като си получил един лев кредит и си върнал лев и десет стотинки, твоят актив е два лева. Това е принципът. Парите са инструмент, нищо повече. Аз също не обичам да съм длъжник, но парите са финансов инструмент.
- Какво са парите и властта за вас?
- Парите и властта са дяволска работа. Спасява ме възпитанието ми. Ако се подчиниш на тях, ставаш нула. Ако парите не са инструмент за теб, те избива на неразумно харчене, а не на съзидание и инвестиция. Тогава ставаш подвластен на тях.
- Бързото придобиване на финанси превърна ли се в криза на ценностите у нас?
- Това е криво разбраната цивилизация, философията на парвенюто. Ценностите на обществото и най-вече онова патриархално възпитание изчезват. Не трябва да правим драми от това, защото сме млада демокрация. Това е просто етап, който лека-полека си отива. Младото поколение българи ще бъде това, което по съвсем различен начин ще приема живота. Лошото е, че в годините на Прехода заради паричките на мама и татко много млади хора са си "заминали". Въобразяваха си, че благодарение на семейното благополучие могат да не правят нищо. Обществото ще трябва да изстрада това, за да може да разберат младите, че няма нужда да очакват. Първо трябва да дадеш, после ще получиш.
- Вие сте щастлив от факта, че успяхте в България. Какво ще посъветвате младите българи, които емигрират в чужбина, за да учат, а после остават там и да работят?
- Там те винаги ще бъдат втора ръка. Съветът ми е - идете, вижте, откраднете (в добрия смисъл на думата) най-доброто и се върнете в собствената си страна.
Тук има място за вас!
Не очаквайте обаче, че като дойдете образовани и поучили се от добрите практики, ще ви чакат с хляб и сол. Бизнесът не е нито романтика, нито хоби. Това е ежедневна борба в недружелюбна среда. Навсякъде е така, а тук имаме огромни възможности за реализация.
- Вашият урок по финанси?
- Никога не харчи повече, отколкото изкарваш. Работи толкова, че да постигнеш резултат, който е адекватен на очакванията ти. Дали ще е на две или три работи, това зависи от теб. Никога не харчи повече от 10 процента за движимо и 20 процента за недвижимо имущество.
Никога не слагай всички яйца в една кошница
Не знаеш кога какво може да се случи - дали поради вътрешна конюнктура, или външни събития, или поради некадърността ри. Никога не залагай пред банката дома си, защото не знаеш дали няма да оставиш семейството си на улицата. Заложи нещо друго.
- Как научихте децата си да не разчитат изцяло на вашия успех, а на своята самостоятелност?
- Малките още не съм. Много са хитри. Все пак те вече имат добър пример. Татко работи като вол, мама се грижи за семейството, кака управлява бизнеса. Голямата ми дъщеря се опитваше да ми играе номера. Преди около 7 години тя се прибра от чужбина и ми каза, че има книжка и че приятелите й имат скъпи автомобили. Аз й отговорих, че такъв няма да й купя. Тя ми се разсърди. След няколко месеца й взех малък употребяван автомобил. Тя не го изхвърли, но правеше определени физиономии. Сега кара по-скъпа кола, но си го изработи. Малките ме питат защо кака им кара такава кола. Отговарям им - защото работи. И вие ще имате такива, но само ако работите. Добрият пример е най-важен. Средната ми дъщеря е на 14 години.
Джобните й пари на ден са 2 лева
Според мен й стигат, а и според нея. Даже си спестява. Възпитавам децата си и по още един начин. Всяка година ги изпращам в английски кампус на летен лагер да учат езика. Едно от изискванията е да осигурим пари на децата си в размер на 300 паунда за времето на престоя им там. Това, което правя, е малко манипулативно, но със сигурност е за добро. Давам им парите, за да не се лишават от нищо. Но като се приберат, им давам същата сума, която са върнали като спестена. Това е бизнес и ги учи на дисциплина. Миналата година едната ми върна 235 паунда, другата 178. Въпреки това не се меся в личното им пространство и техните избори. Не съм стигнал до това безумие. Единственото предимство на децата ми е, че когато решат да развиват бизнес, могат да се обърнат към мен за финансиране, а не към банки. Но ще действам по същия начин. Трябва да ми върнат парите заедно с лихвите в споразумения помежду ни срок.
- Каква е ролята на жената в семейството?
- Ние живеем вече в матриархат, а не в патриархат.
Жените станаха по-големи мъже от нас
за съжаление. Нито те го искат, нито на мен ми прави добро впечатление. За съжаление мъжете дават на заден. Неразбираемо е за мен. Мъжът е този, който трябва да поема отговорност. Трябва да е по-активен, да носи на гърба си тежестта на семейството, да се грижи за поколението. Жената трябва да подкрепя мъжа, както е в моя случай. Аз предложих на съпругата си да направи собствен бизнес, но тя ми отказа. По-добре й е да ми помага, но и да е спойващата фигура между нас. В противен случай няма смисъл да имаме два бизнеса, а да нямаме пълноценно семейство. Благодаря й за избора. Моето семейство все още е патриархално. Дъщеря ми Ева, която е пълноправна част от бизнеса ми, стана много опитна. Познава хората от пръв поглед. Тя е по-голям евреин и от мен. Минусът от това обаче е, че й е малко по-трудно в личния живот. Понякога аз имам безсънни нощи на тази тема. Дали аз и бизнесът не сме причината за това. Не мисля, че за нея това е голяма драма. Тя е здрава и хубава. Смешни изпълнения са когато родителите искат да дъщерите им да се омъжат на 25 години.
- Какво стана с критериите за мъжественост тогава?
- Промениха се. Особено при младите мъже. Ще дам пример с инцидентите в новогодишната нощ в Кьолн с изнасилените жени. Те са вследствие на безпроблемния живот на тези общества, с който свикнаха. У нас е по друг начин. Ние оцеляваме от 89-а година насам. Изненадан съм обаче от младото поколение българи.
Мъжете тук разчитат на външния си вид
но не и на същността си. И пак всичко тръгва от семейството. То е ядката, която заражда живота. Голяма част от хората правят крайно недостатъчно за развитието си. Това се дължи на лесно спечелените пари от близкото минало. Нямам дори един познат, който си печели парите с къртовски труд и не възпитава децата си подобаващо. Всички правят разлика между любов и възпитание. Лесно спечелените пари са причината за разпада на ценностната система на българското общество.
- Кризата с бежанците превърна ли се в криза на ценностите?
- В сложно време живеем. Сега не посрещаме бежанците така, както го направихме с арменците, когато бягаха от Османската империя. За това не сме виновни ние. Докато няма ясна обща европейска политика по бежанския проблем, той ще пуска метастази. И ще има втори и трети случай като този в Кьолн. Може някои хора да ми се разсърдят, но смятам, че по икономически причини бежанците не избраха България за убежище. Нашата социална система не е като германската. Освен това смятам за добро решението за охраната по границите ни, след като няма ясен критерий кой какъв емигрант е. Ако не бе така и бъдем залети от бежанци, блокираме. Нямаме финансовата възможност да обезпечим тези хора в нужда. Не мисля, че ще дойде ресурс от ЕС в такъв случай. Правим това, което обстоятелствата изискват. Добрата новина е, че не сме страната с най-велика икономика. Този път минусът е в наша полза.
- Как успявате да поддържате позитивно мислене? Не се ли чувствате като последния динозавър?
- Не. Има много хора като мен в България. С други не комуникирам. Познавам стотици, които дават работа на хиляди. Те търсят във всяка ситуация позитивното. Нека не вадим скелети от гардероба постоянно. Това се отразява неминуемо на мисленето на хората. Свикнахме с негативизма и страха. В резултат на това новите депозити у нас за февруари са 200 млн. лева. Кой има интерес да всява страх? Ако тези пари излязат дори само във вътрешното потребление, ще бъдем много по-развита държава. Тези, които избират да са черногледи, карат самите себе си да страдат. След това и всички около тях са потърпевши. Нищо не решават така.
По-лесно ми е да съм положително настроен
което обаче не ме прави глупак. Така са били и нашите предци. Винаги си задавам въпроса "На какво иска да ме научи Господ?".
- Как запазвате българските традиции във време, когато глобализацията действа с пълна сила?
- Поддържам ги в семейството ми и се наследяват от моите пет деца. На трети март например е родена една от дъщерите ми. Говорим си какво се е случило на този ден, защо е национален празник. На Великден цялото семейство е заедно. Ходим на църква, приготвяме козунаци и боядисваме яйца. Дълги години българите чествахме националните празници на масата. Сега обаче нещата се променят. Хората узряват. Лека-полека се връща вярата в Бога и страха към Него, атеизмът си отива. Десетте Божи заповеди бяха забравени за много дълго време. Също така всяка година трети август сме на фестивала на народната носия в Жеравна, облечени подобаващо. Всеки може да отдели три дни заради това мероприятие. Да види 20 000 човека в носии, да се наслади на цветовете, музиката, песните, танците, разбира се, на една малка ракия. Как няма сбивания там и вандалски прояви? Това е то празник. Много пъти съм питал различни политици защо не се облекат с традиционни носии на трети март. Никой не може да ми отговори, при положение че по конституция те са официално облекло. Изисква се само да си купят една носия.
Готов съм да облека целия парламент в носии
които да носят на националните празници, стига да ме помолят за това. Защо шотландците ходят на преговори в традиционните си облекла? Защо не ги е срам дори да носят поли? Такива неща трябва да се случват в България. Те пораждат доверие, национална гордост. Аз се гордея, че съм българин. Дори домът е издържан в български традиционен стил. Нямам основание да се срамувам от националността си. Нито от историята, нито от днешното състояние на държавата. Ще успеем да продължим напред с усилията на младото поколение и хора като мен, които дават път и възможност.
- Как поддържате вярата си в Бога, когато Църквата все повече губи позициите си в обществото?
- На Църквата й трябва време, но и аз се питам същото. Тя е голям длъжник на обществото. Кое е било това, което е съхранило българското в миналото? Църквата, вярата, езикът, културата. Нека видим как тези неща влияят на нацията. Сега тя не е сред хората. Моята вяра е, че свестните ще вземат връх над останалите. Защото в противен случай безверието ще ни се отрази много зле. Ние нямаме страх от Бога и това рефлектира върху ценностната ни система. Много пъти съм се спирал да правя определени неща, защото съм осъзнавал, че са категорично против десетте Божи заповеди.
Бог ми е връщал жестове
точно тогава, когато ми е трябвало
- На какво се дължи самочувствието ви?
- Познания, опит, доказателства за диря, която не мирише на фекалии, мога да се обърна назад и да покажа на семейството и близките си и да им покажа, че съм постигнал определени неща в живота и са променили за хубаво не голяма част от държавата.
- Какво правите, когато имате свободно време?
- Прекарвам го със семейството. Също така малко спорт на пътеката вкъщи. Ходя да плувам в Правителствена болница. Обожавам и разходките в гората. Станах до известна степен Телеман. От всички изкуства предпочитам киното. Любимите ми филми са с Робърт де Ниро и Ал Пачино. Те са феноменални актьори. Голям фен съм и на историческите. Пътешествията остават моя страст. Обичам да пътувам към нови за мен географски ширини, да виждам различна култура и опит. От всякъде искам да взема по нещо. Това е моето хоби. Всяка година пътуваме с жена ми в началото на годината някъде, където е топло - Тайланд, Малдиви, Сейшели. Аз съм морски човек. Нямаме място, което да посещаваме всяка година. Съпругата ми не разрешава подобно нещо. Тя има карта, в която отбелязва къде сме били и задължително нашите маршрути за следващата година са нови дестинации. Приемам този факт коректно, защото и аз опознавам свят. Оказа се, че сме обиколили половината свят. Така че има още къде да отидем. Южна Америка, Африка, Япония... Последно се върнахме от Австралия и Нова Зеландия, но и внимаваме къде почиваме, защото времената са сложни. При всички положения не издържам повече от две седмици извън България. На третата се изнервям. Тегли ме нещо. Тук има една особена енергия. България е третият енергиен център на света след Тибет и Мачо Пикчо. Когато светът го разбере, за нас няма да остане място в собствената ни страна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
