Откакто НЗОК е в ролята на банкомат, губим над 100 млн. годишно от лекарства
Явно и тази година ще се толерират определени болници, казва д-р Дечо Дечев
За първи път тази година бюджетът на здравната каса изначално е равен почти на реалните разходи през миналата. Въпреки многото предложения реални промени за по-ефективно изразходване на средствата и качествено лечение няма. Ще стигнат ли парите на касата, може ли да очакват лекарите и пациентите нещо по-добро през 2015-а, попитахме д-р Дечо Дечев, директор на университетската столична болница "Св. Иван Рилски".
- Д-р Дечев, бюджетът за здравеопазване тази година е най-щедрият досега, очаквате ли да се случи нещо по-хубаво в този сектор?
- Като цифра бюджетът наистина е по-висок от изминалите години, но това, от което се притеснявам, е начинът, по който ще бъдатат разпределени средствата - особено за болнична помощ.
- Лекарският съюз обаче се опасява, че и тази година бюджетът е със заложен дефицит от над 100 млн. лв., това не ви ли притеснява?
- Смятам, че средствата са разумни. Разходната част на републиканския бюджет е над 32 млрд. лв., да имаш 3.5 млрд. за здравеопазване, не означава, че имаш 4%, а 11%. Като процент смятам, че делът от разходната част на бюджета е добра. Това, което ни липсва, е доброто менажиране на тези средства, надявам се, че касата няма да повтори грешките от миналата година.
- Кои грешки не искате да се повторят?
- Тенденциозността да се толерират някои болници, чиято дейност в пъти превъзхождаше тази за предходната 2013-а, за сметка на такива, които имаха нормално увеличение в рамките на 5-10%.
- Кои са болниците с голям ръст?
- Главно това са частни болници, които през последните години значително увеличиха дейността си като оборот, а тя е концентрирана в определени сфери – сърдечносъдова, онкология. Например известна частна болница е имала 6 млн. оборот през 2012 г., 18 млн. през 2013 г. и 26 млн. през 2014 г. Друга такава - в областта на кардиологията, е с оборот от 9 млн. през 2013 г. и 17 млн през 2014 г. Малка частна онкологична болница миналата година е отчела и са й платени два пъти повече - над 10 млн. лв., за онкопрепарати, отколкото на най-голямата държавна онкологична болница.
- Как са толерирани тези болници, след като правилата бяха еднакви за всички?
- Правилата се промениха – за база, върху която се формират прогнозните бюджети, трябваше да се вземат реалните резултати от 2013 г. В последствие обаче се направи методика, с която на болниците се дадоха бюджети на 70% от реалните им приходи през 2013 г., а за останалите 30% се пое ангажимент, че ще бъдат платени след проверка, независимо от това какъв е техният ръст. Ако тези 70% са еднакво справедливи за всички, то при частта с останалите 30% не беше така. Именно там се отбеляза големият ръст за някои болници, които
получаваха проверка през пръсти
и финансиране за дейности, които трябваше да отпаднат, тъй като реално не са извършвани. В средата на годината се прие нова промяна на методиката, като за база се вземат първите 6 месеца на 2014 г. Това пак работеше в полза на тези болници, защото те вече бяха направили големите ръстове на пациенти и финансиране. Предложението сега да влезем в 2015 г. с методика на база резултатите от 2014 г. отново удовлетворява тези толерирани болници, тъй като на практика узаконява безобразията им.
- Каква трябва да е базата тогава?
- Каквато и методика да приемем, тя няма да бъде ефективна, ако няма справедлив контрол, а той толерира определени играчи на пазара.
- Притеснява ли ви заявката, че отново ще има лимити, а актуализацията на бюджета на НЗОК в края на годината е под въпрос?
- Мисля, че нашата болница ще успее да влезе в рамките на тези лимити. Защото нас пациентите ни търсят, а не ние тях. Но има други проблеми, които не са изяснени. В ситуация, когато болницата е изчерпала лимита си, е възможно да се създадат листи на чакащите. Когато един здравноосигурен пациент реши да си плати за лечението, защото не му се чака, има ли право на това! Защото, ако ние приемем неговото желание да плати, а после той поиска фактура за сумата, според мен няма съд в България, който да му откаже касата да му върне парите. Тогава
финансовият ефект за НЗОК от лимитите ще бъде нулев
Второто притеснение е, че няма нормативен документ, който да казва как се формира листа на чакащите – дали по критерий спешност, възраст, ред на постъпване, както доколко е ангажиран самият човек, който си дава данните, че наистина ще дойде. Защото междувременно той може да си намери друга болница. Някой трябва да даде отговори на тези въпроси.
- Смятате ли, че в 2014 г. достигнахме тавана на хоспитализациите или и тази ще има ръст?
- 2014 г. беше поредната, в която здравната система допусна хора, които могат да се лекуват в извънболничната система, да бъдат лекувани в болниците. Това е един от много големите проблеми, който трябва да се реши. Тъй като няма промени в тази посока, през тази година пак ще има ръст на хоспитализациите.
- Значи бюджетът на касата няма да стигне...
- Ние сме над 350 участници на болничния пазар, ако аз мога да се вместя в бюджета си, това не означава, че и всички други ще влязат в него. Нормално е едно търговско дружество да иска да е печелившо и ако миналата година е постигнало 100 единици, тази да иска да са 110. Мисля, че ще се повтори ситуацията от миналата година и няма да стигнат около 10% от бюджета на касата или около 150 млн. лв. Другото бреме са бюджетите за лекарствата за домашно лечение и онкололекарствата. Ежегодно те растат, тази няма да е изключение и обикновено
брашненият чувал, който се изтупва, е болничната помощ
Така че, както и миналата година, натискът ще бъде върху нашите бюджети, докато други договорни партньори - като аптеките и доставчиците на лекарствата, бяха забравени.
- Как си обяснявате тази забрава, вече 4-та година говорим за въвеждане на задължително отстъпки, които все още липсват?
- Проблемите в тази област започнаха още в средата на 2009 г., когато на касата беше вменена ролята на банкомат, към който всяка аптека подава месечните си отчети, а тя трябва да плати. Този модел се оказа крайно негативен спрямо ценовите равнища на лекарствата. В национален аспект загубата за касата и пациентите е над 100 млн. лв. годишно. Предложението да се договарят отстъпки само от производители е нелепо, защото не са включени търговците на едро и дребно. Не може дистрибуторите в момента да дават 12-15% отстъпка на една аптечка с оборот от 30-50 хил. лева, а на касата с оборот 600 млн. лева да не й дават нищо. За да има отстъпки обаче, някой трябва да гарантира оборот, а при сегашната нормативна уредба касата няма как да го направи. Всичко това води до очаквания резултат от участниците в пазара – да няма промени. Същото е положението с медицинските изделия, където договарянето повиши, а не намали цените.
- Опасявате ли се, че със слагането на месечни бюджети ще се индуцира приема на пациенти в болниците, както стана 2014?
- Когато имаш уверението, че ще получиш само 90% от бюджета си за 2014 г., това ще доведе до увеличаване на листите на чакащи. Тази система работи за болниците, които не са толкова търсени, защото, за да не чака, болният ще предпочете да отиде в тях. Освен това намаляването на бюджетите няма как да не се отрази на качеството на медицинския продукт. За да не се случи това, болниците, които дават качествен продукт би трябвало да работят без ограничения, но това засега е утопия.
- А как приемате идеята да се намаляват цените на пътеките при преразход?
- Тази идея е обсъждана отдавна, в нея има смисъл, но, за да е правилна
намалението не трябва да става на калпак
Представете си, че за месец юли касата има 100 млн. за болници, а те заработят 130 млн. лв., ако тогава касата каже - намаляваме за всички пътеки цената с 30%, е грешно. Според мен трябва да има селективност – тоест, ако преразходът е в неврохиругията, там да се намалят цените. Но в контрола за преразходите задължително трябва да се включи медицинското дружество, защото може най-добре да провери нещата. Със селективния подход няма да страда една гилдия заради друга, която не е успяла да вкара ред в работата си.
- Смятате ли, че разделянето на пакета на касата на две части, както предлага МЗ, ще помогне на системата?
- Има известна логика в едно разделяне на дейностите, но не мисля, че това е най-правилният начин. Когато се разделя пакета, е много важно да се знае, че няма такава диагноза, която да няма нужда от лечение, тоест пакетът като МКБ-та (бел. ред. болести) не може да се намалява. Това, върху което трябва да се помислим е как всички пациенти да имат достъп до една базова терапия, а ако искат нещо повече, по-луксозно, тогава то да се изведе в друг пакет. Тоест, смятам, че е възможно определено ниво на лечение да бъде изведено в друг пакет, защото не може със средствата, които имаме сега, да се покриват бутикови дейности като роботозирана хирургия или оригинални лекарства там, където те имат по-евтина алтернатива.
- Идеята за каквото и да е разделяне на пакета обаче реалистично ли е да се случи в средата на годината?
- Според мен е добре да започнат разговори за промяната на пакета, защото има несъвместимост между обема му и финансирането, което има. Няма модел като българския по света, в който да
имаш право от Тутракан да се лекуваш в Петрич
при базов пакет. Правото на достъп до лекаря и болницата, която искаш винаги е обект на допълнително осигуряване. Структурата на разходите на една регионална каса в момента също са много показателни, че това не е добър начин на функциониране на системата – в София над 50% от средствата са за пациенти от провинцията, тежки случаи, които местните болници не искат. Но парите за тези пациенти не идват от регионалните каси там, а от софийската. На практика средствата за разходоемките случаи остават в регионалните каси и се ползват за по-малко сложни и скъпи пациенти, от които местните болници не губят, но това става за сметка на финансирането на клиниките тук. По принцип най-добрият вариант за промяна би бил вдигането на вноската, но е невъзможен, защото държавата и сега не плаща вноските за групите, които осигурява.
- Подобна промяна с разделянето на пакета ще реши ли проблемите на болниците с дългове?
- Да кажат тези, чиито болници са с дългове. У нас обаче, за да правиш кариерно развитие трябва да си от болница с дългове – колкото повече са те, толкова повече се издигаш в политиката.
- Какво би трябвало да се промени, за да имаме по-добра система за лекари и пациенти?
- Ако има хора в България, които искат да променят нещо, първо трябва да разберат колко струват нещата в нея. За да стане това обаче, трябва да се умножи броя на медицинските дейности с тяхната цена, тогава ще получим колко струва цялото здравеопазване у нас. Но и двете компоненти в България са напълно погрешни, така крайният резултат няма как да е верен. Медицинската статистика е тотално изопачена, а остойностяването на дейностите е безобразно. Която и пътека да се вземе, ще се види пълният хаос при формирането на цената й.
- Остойностяването при работата за внедряване на ДСГ не е ли точно?
- Не, защото трябва да се формират относителни тегла, това са коефициенти за различните дейности според сложността им. Например за операция на апандисита се дава единица, а за такава на панкреаса - осмица, тоест съотношението е 1 към 8, а от него зависи и финансирането на тези две дейности. Ако апандиситът е изчислено, че струва 500 лева, то тогава операцията на панкреас ще е 8 пъти повече или 4 000 лева. В останалите страни това отношение обаче е направено на базата на много детайлни изчисления, а у нас такова нещо няма. Подобни изчисления обаче биха показали защо повечето частни болници се концентрират в определени сектори, там, където има печалба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
