Димитър Ганев, политолог
Подреждането на кандидатдепутатските листи на БСП на пръв поглед създава впечатлението, че статуквото на "Позитано" се възпроизвежда.
Но интересно е, че хора, които сме свикнали да виждаме в определени избирателни райони, смениха своите позиции. Като например Димитър Дъбов, който отиде от Шумен в Пловдив област. Емил Йорданов смени водачеството на листа от Ловеч в Монтана. Друг е въпросът, че мотивите за подобни кадрови промени са различни и не може да търсим нещо, което да ги обобщи. В Шумен например, имаше много силно брожение против депутатската кандидатура на Дъбов още от месеци назад.
Обявените "20 процента обновление" в листите на столетницата засега изглеждат абсолютна козметика. И по никакъв начин не променят съществено баланса. Но в крайна сметка от избора на Михаил Миков за председател на БСП се очакваше именно това - да няма резки промени.
Той беше олицетворение на концепцията за стабилност на партията. Гарант, че няма да се предприеме някакъв рязък курс във вътрешнопартийната политика - било в структурен, било в кадрови план.
В този смисъл се възпроизвежда статуквото. Изборът на Миков бе направен точно в името на тази цел -
да внесе стабилност, а не да се търсят някакви електорални върхове
на 5 октомври. И огласените имена от червените листите са израз именно на тази концепция.
Не да се търси разширение на електоралната периферия, а по-скоро да се внесе стабилност вътре в партията, да се създаде естествен баланс между различните групи в нея, за да не се стигне до този тежък разрив, който свикнахме да наблюдаваме в последните няколко месеца между ръководството на партията и местните структури. От Миков се очакваше, че няма да бъде човек на резките движения. И подреждането на депутатските листи потвърди напълно това очакване.
Разбира се, засега още нищо не е окончателно. При този огромен разлом, който се получи в последните месеци, а може би и години, между "Позитано" и местните структури, по-добрият вариант е
да се даде голяма свобода на местните организации
да излъчат своите кандидати. А не листите да се водят от национално известни личности, но познати на хората по места само от телевизията или радиото. Нека не се забравя и нещо друго - че този път от листите, все едно "дълги" или "къси", се очаква да влезе в Народното събрание само първият, максимум вторият кандидат. Представете си как една местна партийна структура, на която на тези избираеми места са наложени хора, спуснати отгоре, с какъв хъс ще се хвърли в предизборната кампания, за да ги изпрати в новия парламент. Това изключително много демобилизира местния партиен актив. Затова по-печелившата за БСП формула би била поне половината от номинираните в местната листа да са от съответната организация, а половината - на "познатите" лица. В този смисъл ръководството на "Позитано" се опитва да намери някакъв баланс в това отношение. Разбира се, в рамките на няколко седмици не можеше да очакваме чудеса. В смисъл, че ще бъдат решени конфликти в партията, трупани с години, както и че дистанцията между центъра и провинцията ще се скъси. Това ще бъде дълъг и труден процес. Защото виждаме, че до голяма степен кръгът край бившия партиен лидер Сергей Станишев се възпроизвежда - за добро или лошо. По-скоро - за лошо. Сред най-драстичните примери за това е как емблематична фигура като Антон Кутев, известен с медийни гафове, отново е водач в Силистра.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
