Понеделник,

Пандемиите минават, човекът е същият като при Платон

От: Стела Стоянова -
A
A
A
  • ЕС се интересува от баланса на Балканите и интереса на Русия, а не какъв език говорят в Северна Македония
  • Хората могат да изтърпят много без да се променят, казва проф. Иван Илчев

 

  • Споразумяхме се Гоце Делчев да бъде общ герой, но като стигнахме до учебниците, дадоха заден
  • Не вярвам в обвързващата сила на документа, той винаги може да се скъса когато има нужда
  • Протестът у нас нямаше цели, водачи и политическа сила зад гърба си

- Проф. Илчев, България успя в края на миналата година да отстои позицията си в ЕС по отношение на Република Северна Македония. Оттук нататък как ще се развият нещата, ще достигнем ли до някакво споразумение с македонската страна, или ще се наложи да отстъпим в нещо?
- Аз не знам дали ще се стигне до споразумение с македонската страна, но това, което е очевидно, е, че българското общество за първи път от много години е обединено. Това личи от гласуването в парламента, от реакциите на политическите сили, на правителството, а и въобще на обществеността. Тук, според мен, въобще не е въпросът дали ние ще постигнем споразумение с Македония. В Скопие, струва ми се, се заблуждават, че това е същината на нашия спор. Не, Западна Европа по-скоро се интересува от баланса на Балканите и от интереса на Русия за опциите да си осигури по-широк плацдарм на интересите в Източна Европа. А това, дали в Македония говорят македонски още от палеолита насам или от Втората световна война, много малко хора се интересуват и още по-малко разбират темата.
- Вие бяхте коментирали, че в тези преговори ще стигнем дотам - и агнето да е изядено, и вълкът да е гладен. Мислите ли, че ще тръгнем в тази посока при следващите преговори?
- Трудно ми е да кажа, но ако съдя по реакциите на колегите в нашата смесена комисия, поне от наша гледна точка не може да се прогнозира оптимистичен край на нашите дискусии. Като пример мога да дам Гоце Делчев, за когото стигнахме до споразумение да бъде честван от двете държави. А след това, когато стигнахме до учебниците, изведнъж колегите от комисията дадоха на заден ход. Стигнахме до парадокса ние в честванията да признаем, че е общ герой на България и Република Северна Македония, но в учебниците се учи, че той не е общ герой. Така че за историята не съм оптимистично настроен.
- А по отношение на езика?
- По отношение на езика поначало смятах, че това е един излишен въпрос, но това е мое лично мнение. Те могат да нарекат езика си както решат - ако искат, и патагонски, никой не може да им забрани. А това как е бил създаден този език, е работа на лингвистите. И ми се струва, че тук не е много здрава почвата, на която стъпваме. За мен е безспорно, че това е език, създаден изкуствено след 1944 година на базата на сърбизирането му, на затрупването му с чуждици, но като се замислих, това май е единствен случай в света, в който по такъв начин се създава език. В Молдавската СССР опитаха да убедят хората, че те имат различен език от румънския, но не и с такива средства, с които това бе правено и се прави в Северна Македония, така че и успехът там е минимален.
- При тези ескалиращи антибългарски настроения има ли шанс, дори на държавно ниво да се споразумеем, те да възприемат това, което обсъждат специалистите?
- Може би защото цял живот се занимавам с документи, аз не вярвам особено много в обвързващата сила на документа. Когато има практическа необходимост, документът винаги може да бъде заобиколен, да бъде скъсан. Нека да дам само един пример, свързан с Белгия. Тя се създава през 1830 година, а това всъщност е последната държава, създадена в Европа, преди България да бъде освободена и да стане Княжество България. И тогава е подписано споразумение за неутралитет на Белгия от великите държави Германия и Великобритания. А през Първата световна война германските войски нахлуват в Белгия, за да ударят Франция отстрани. И английският външен министър вика германския посланик в Лондон, за да протестира. Казва му, че Великобритания обявява на Германия война заради нарушения белгийски неутралитет. След което се чува изуменият възглас на посланика: "Че Вие заради едно парче хартия ли?"
Така че, каквото и да се подпише, както и адвокати могат да минат покрай съдебната система, винаги може да се мине покрай него, ако няма изначална воля за добри отношения.
- Покрай пандемията много се заговори за това, че "Светът вече не е същият", за "Новото нормално". Вие как възприемате тези фрази и доколко те отговарят на реалността, според Вас?
- Първата вирусна пандемия е в края на 12-ти век. Оттогава има стотици. Япония, както и Китай, имат добре документирана информация. Доколкото си спомням, от края на девети век до края на 19-ти век в Япония са документирани 46 пандемии. Но всеки живее с усещането, че това, което му се случва, е уникално. А то като правило не е уникално. Историята показва, че при испанския грип след края на Първата световна война заболява около една трета от населението на земята - 500 милиона души, от които 50 милиона умират. Тоест смъртността е една десета от заболелите. Случвало се е и преди, а предполагам, че ще се случва и в бъдеще. Много е трудно да се предсказват нещата. Видният полски писател и фантаст Станислав Лем има една малка книжка - "Сенна хрема", издадена през 70-те години, и в нея действието се развива през 21-ви век. В тази книжка той направи две гениални догадки. Първата е, че войната не е толкова страшна, колкото дейността на различните терористични групировки. А втората - че човечеството е заплашено от пандемия на болест, пренасяна по полов път. Това е написано десетилетия преди да се появи СПИН, десетилетия преди да рухне Световният търговски център в Ню Йорк. Но нещата се случват. Тази пандемия ще премине, вероятно ще има и промени в световната икономика. Много трудно ще се възстановят туризмът и туристическата индустрия поне във формата, в която бяха досега.
- А като историк как мислите - това ще ни промени ли като хора, или ще е поредният урок на историята, който ще остане неразбран?
- За разлика от развитието на технологиите, което се движи напред с гигантски темпове, поне аз, от нещата които чета, не смятам, че нещата са се променили много от времето на Платон до ден днешен. Когато четете "Диалози"-те на Платон, ще видите, че хората не са се променили кой знае колко до наши дни. Тези дни дадох съвет на моите студенти да прочетат "Опити"-те на Монтен, за да видят, че интелигентният човек е интелигентен независимо от века, в който му се е паднало да живее. Така че не виждам някакви съществени промени да има, а не виждам и защо.
- Понеже изтърпяваме втори локдаун, днес психолог коментира пред мен, че ако има трети, ще има и революция. Мислите ли, че има податки за това?
- Не мога да кажа. Човешките същества по принцип много могат да изтърпят. Да дам примери - по времето на кардинал Ришельо един млад херцог прави заговор, за да го свали. Кардиналът, който не си поплюва, разкрива заговора и вкарва херцога в една желязна клетка, която е метър и двайсет висока и метър и петдесет дълга. Той прекарва в нея повече от десет години. А на излизане си остава, както и преди затворничеството му, страшилище за мъжете с хубави жени. Така че човек може да изтърпи много без да промени особено характера си. Не ми се вярва да се стигне до революция, но положението няма да бъде добре, разбира се.
- Щом протестите не успяха за толкова време да станат катализатор...
- Аз имам мнение за протеста - той нямаше цели, нямаше добра организация, нямаше водачи и нямаше политическа сила зад себе си. А в такива ситуации е много трудно да се очакват резултати.
- Това означава ли, че без политическа сила зад гърба си ние, българите, няма как спонтанно и стихийно да постигнем каквото и да било?
-  Спонтанно и стихийно е била и Жакерията във Франция, а знаете какъв е бил резултатът.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички