- Пандемиите бележат преломни моменти за човечеството
- Когато човек се намеси в делата на природата, нещата стават страшни, казва Георги Велев
Георги Велев е писател и литературвед, както и бивш учител. Бил е редактор на списание "Септември". Автор е на книгата "Български литературни загадки. Елин Пелин. Йордан Йовков. Емилиян Станев", оценена високо от други литературоведи. Прецедент е, че проф. Симеон Янев пише студия за книгата му, проф. Никола Георгиев също го поздравява за постигнатите открития преди смъртта си.
- Светът се намира в пандемия, която промени живота ни. Как говори световната литература за епидемиите?
- Това е една от най-древните и вълнуващи теми в историята на човечеството и изкуството. Да не надникваме в далечното минало. Да споменем само, че Първа песен на "Илиада" е озаглавена "Чумата. Гневът": "И непрекъснато клади от мъртви нагъсто горяха".Ами какво е библейският потоп? Не е ли той спасение не само от греховете, а и от някакви смъртоносни вируси в стерилизирания Ноев ковчег, запечатан със смола? Да споменем и "Декамерон" на Бокачо, епилога на романа на Достоевски "Престъпление и наказание", в който Родион Разколников сънува как от глъбините на Азия плъзват микроскопични трихини, с които се заразява цял свят и хората започват да се изяждат; "Чумата" на Албер Камю.
- Българската литература също изобилства от примери, свързани с това как хората преживяват подобни периоди. Вие сте се занимавали с Елин Пелин и Йордан Йовков..
- Веднага трябва да споменем необикновения разказ на Елин Пелин "Напаст божия". Описаното в него е сходно с днешната пандемия по това, че не става ясно откъде е тръгнала заразата, няма с какво да се лекува и не се вижда краят й.
Хората започват да се обвиняват, разделят се на стари и млади
стига се до разпри със сопи и брадви. В разказа "През чумавото" Йордан Йовков разкрива психозата и паниката сред жителите на селото. Първо се разнасят някакви далечни слухове за чумата, после над селото започват да се вият орли и накрая пристига чумавият Величко. И тук краят на заразата не е ясен, но хората прояват своята слабост, но и сила. Любимата на Величко Тиха доказва, че любовта е по-силна от чумата. В българската литература талантлива творба на тая тема е и романът "Холера" от Людмил Стоянов.
- Защо литературата обръща толкова голямо внимание на глобалните епидемии?
- Тези епидемии в миналото, или поне описаните в класическите творби, винаги са бележели преломни моменти в съдбините на човечеството. Чумата в "Илиада" е началото на края на десетгодишната Троянска война, след която светът, или поне европейският, започва ново начало. След Бокачовия "Декамерон" Западна Европа излиза от Средновековието и започва ерата на Ренесанса. "Чумата" на Камю съвпада с края на Втората световна война и появата на ядреното оръжие, което изцяло променя света. "През чумавото" на Йордан Йовков бележи края на средновековната затвореност - чумата не знае граници и предели. И после закономерно следва Възраждането, чийто представител е Хаджи Драган.
- А каква са приликите и разликите между тези, така да ги наречем, класически епидемии и днешната пандемия?
- В миналото хората са приемали тези катаклизми с убеждението: "Бог дал, Бог взел!" Но на днешния вирус работата не му е много чиста. В началото се говореше, че тръгнал от пазар в град Ухан, където бил изяден прилеп. Но това са чисти глупости - китайците ядат прилепи поне от десет хиляди години, за което, вероятно, има древни рецепти. Чели сте романа на Павел Вежинов "Нощем с белите коне". Негов главен герой е биологът академик Урумов, който работи в лаборатория, в която се вършат страшни експерименти, и то още през 1975 г. Наскоро наш биолог гордо качи снимка (със защитна маска от 50 стотинки) във фейсбук, под която обясни, че налива в епруветка вряща сярна киселина, за да разтовори изключително здравата мембрана на клетките. А после какво се случва? И това става само тук, в България, а какво е по света, където
в хиляди подобни лаборатории залпово се наливат милиарди долари
В Германия такива лаборатории има на изолирания в Балтийско море остров Риймс, достъпът и изходът от който са подложени на свръхизключителни охранителни мерки. Но може ли някой да е напълно сигурен, че няма да се намери психопат или просто по небрежност да стане така, че някой вирус да тръгне по света? Ако в ковид вируса има човешка намеса, то както във всички случаи на намеса от страна на човека в природата, нещата стават страшни и напълно непредсказуеми. А приликата между предишните глобални епидемии и днешната пандемия е в това, че след края на пандемията, ако въобще настъпи, е, че светът след това няма да е същият.
- Как ще се промени според Вас? И как ще ни променят страхът и изолацията, в които живеем в момента?
- Когато се влезе в такава ситуация, никой не знае как ще се променят нещата. Но при всички положения човечеството вече не може да живее по този начин, по който е живяло досега. Винаги настъпва нещо ново.Що се отнася до изолацията и страха, това не е ново, характерно е за всички подобни епидемии. Ето, още Бокачо в "Декамерон" описва как група хора бягат от Флоренция, за да се изолират и да си разказват истории, които не касаят епидемията. Винаги в такива ситуации обществото е обхванато от раздори, точно както се случва и днес. Обществото е разделено на два лагера и едните казват: "О, няма нищо страшно, обикновен грип", другите са на полюсното мнение. Затова и тези десет души бягат от Флоренция - за да избегнат подобни раздори. Тази постановка я има и в "Напаст божия", и в "Холера". Разделението е може би най-страшното, а оттук се поражда и страхът, че хората не могат да се справят сами с нещо, което не разбират. Но в сегашния случай страхът идва най-вече от това, че ковид може да не е природен вирус. А когато човек се намеси в делата на природата, нещата стават много страшни. Човек е, както казва Достоевски, "зло животно", което не знае какво прави. Когато в "Братя Карамазови" Достоевски пише за видението на Иван Карамазов на Дявола, в черновите си записки той е написал "ембрион от пеперуда, орангутан и човек". И това е написано преди повече от 150 години. Има го и в Библията - че
човек може да направи някои страшни неща със своето любопитство и безразсъдност
Както и самонадеяност. В днешния ни страх се прокрадва доста от това - че правим нещо абсолютно неразумно, което може да ликвидира човечеството.
- А как ще се отрази пандемията на българското образование?
Вие бяхте преподавател в последните години, как действа на децата това отваряне и затваряне на училищата?- Дори само промяната в нашето образование в условията на пандемията е свидетелство, че заживяваме по нов начин. В училище се формираха чертите - добри или лоши - на едно поколение. В клас
учениците спореха, можеше да се посритват, по-често се целуваха
но растяха заедно. Сега те растат като непознати, в непозната среда. Учебните програми, учебниците и преди бяха на критично ниско равнище и сега може би е по-добре - вече не играят почти никаква роля.Ако това се бе случило в цветущото българско образование отпреди четиридесет години, би било трагедия. Но сегашното българско образование - реформа след реформа, министър след министър /някои от които откровено несмислени/ си умираше бавно, докато накрая като някой дълго страдал болник, кротко си предаде Богу дух.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
