За 40 години от България са изнесени $29 млрд., от Русия - $798 млрд., казва Красен Станчев
- Г-н Станчев, защо кампанията "Досиетата на Панама" се появява точно сега? Съзирате ли в нея някакво разчистване на сметки?
- Не е разчистване на сметки. Инициативата на консорциума разследващи журналисти е стара. Анализът на данните отнема време, защото става дума за голям масив от информация. Имаше един предварителен доклад още през 2013 г. и през есента на миналата година в "Гардиън" бяха излезли подобни данни за износ на финансови средства от юрисдикции с високи данъци към юрисдикции с ниски данъци. Тези неща съм ги коментирал даже на английски и на български език и не виждам нищо ново в цялата тази работа. Просто хората, които се занимават с пране на пари, криминална икономика и разни други такива, знаят за какво става дума. Тези анализи се водят отдавна.
- С две думи - не трябва да се търси някаква възможна конспирация в изнесените данни?
- Не виждам такава. Няма нищо ново в тези данни. Просто са концентрирани на едно място и са събрани първичните документи, което очевидно отнема много време.
- Ще доведат ли разкритията до промени в света на бизнеса и парите?
- По-скоро не. Трябва да се прави разлика между политически деятели и фирми. За фирмите очевидно мотивът е високото корпоративно облагане, което по принцип е несправедливо. Да не говорим, че тогава, когато е високо, е абсолютно нахално. И е естествено тогава, когато търсите стабилност в развитието на фирмата, да търсите юрисдикции с ниски данъци. И в общи линии ползата от тях е значима дотолкова, доколкото, примерно, ако имате една такава фирма, която ви произвежда телефона, вие имате телефона и той е на по-ниска цена в сравнение с тази, която би имало да речем, в САЩ, където базата е корпоративна и може да стигне до около 40%. Представяте си вашият телефон да бъде по-скъп с четвърт. Тогава на вас би продал телефон онзи, който е извел сметките си и управлението на финансовите си активи в юрисдикция с ниски данъци. Т.е. тези, които сме потребители в цял свят, ние печелим от самия факт на съществуването на такива юрисдикции. Ние сме много и не сме най-богатите в света. Несправедливостта на корпоративното облагане, което е един от мотивите, предполагам, се състои в това, че корпорациите не са хора. Тогава, когато имате висок корпоративен данък, както беше в България, до 40%, те имат два начина да решат този проблем с данъците. Единият - да прехвърлят разходите върху потребителя, т.е. цените да са по-високи, със стойността на данъка, другият - да намалят доходите на хората, които работят там. Т.е. означава и да уволнят хора. Ще има безработица в сравнение със ситуацията, когато тези фирми не плащат или намаляват по някакъв друг начин корпоративния данък. Корпоративното подоходно облагане е сравнително нова концепция. Тя съществува някъде от 80-те години на 19. век. Както и облагането на личните доходи е относително ново - то е от началото на 19. век. Има и опити преди това - в Китай през 6. век, който води до данъчни бунтове. Известен е опитът за облагане в Юдея и съответните мерки на най-ниското правителство от 1. век преди нашата ера. Така че няма нищо ново под слънцето.
- Президентът на Франция Франсоа Оланд обеща изтичането на документи, разкриващи офшорните действия на заможни хора, да доведе до правни преследвания в страната. Има ли реален шанс това да стане?
- Няма шанс да се случи това. Човекът, който помогна на Оланд да спечели изборите, беше неговият първи финансов министър и кампанията беше 75% данък върху доходите на относително богатите или неприемливо богатите. И се оказва на третия месец след избирането на правителството от Националното събрание, че въпросният финансов министър през цялото време е държал своите лични сметки и тези на близките си в Швейцария. Той съответно беше уволнен. Това е административна мярка, но правна не виждам как ще стане. Може да има някакви амнистии, но те никога не са много успешни.
- Факт е обаче, че хората искат някаква справедливост. В страна с представителна демокрация като Исландия хиляди искат оставката на премиера Сигмундур Давид Гунлаугсон, вложил парите си в офшорка...
- Няма нищо чудно в това, че хора на изборна длъжност в страни с представителна демокрация, пък и не само такива страни, са сред списъка на онези, които са изнесли своите пари в юрисдикции с ниски данъци. После и тези хора имат повече възможности да правят това поради самият факт, че са на високи държавни длъжности. Разбира се, има и други хора, които могат с тази си позиция да подпомагат изнасянето на пари, какъвто е случаят с Путин. Но по този повод трябва да се каже, че онова, което има в документите, ако е наистина е 2 милиарда, това е относително малка сума в сравнение с онова, което действително е направила администрацията на президента Путин за годините, от когато той беше избран, от 2000 година досега. Оттогава досега средният износ на капитали от Русия е между 55 и 60 милиарда. За 15 години само 2 милиарда ми се вижда някак си... Дори да са за една година, това означава да са една тридесета от онова, което се изнася от Русия. А всъщност изнесените пари от Русия са много повече. И до голяма степен те са на хората, които са приятели на държавното ръководство, независимо дали става дума за т.нар. олигарси, или става дума за управителите на държавни фирми, каквито са "Росатом", "Газпром" и разни други.
- Да, но Кремъл отговори на удара с тезата, че досиетата "Панама" се целят в стабилността на Русия. За какво говори тази реакция?
- Нормална реакция на избирателите в Русия, Испания и където и да е другаде, при едни следващи избори да не гласуват за тези хора, за които са дали вота си преди. И естествено, това е нестабилност. Това е, което ще се случи навсякъде. Ако хората имат реално участие в изборите и те не са фалшифицирани, те не биха гласували за хора, които ще изнасят пари извън страната. Но другото нещо, което се забравя, е също много важно. Представете си, че от Русия не се изнасяха по 55 млрд. на година и всичките тези пари биха водили до по-високи приходи на хазната. Това също създава нестабилност, защото от 2005 г. досега зависимостта на руския държавен бюджет от износ на петролни продукти и природен газ нараства от 25% зависимост на държавния бюджет при такъв износ на 54%. А ако имаше повече приходи в бюджета, т.е. не оставаха пари в "Газпром" в Швейцария, например, където отиват парите от "Северен поток", то тогава Русия би разполагала с повече пари, за да прави повече глупости. Може би щеше да нападне по-рано Грузия на Саакашвили или пък може би по-рано щеше да анексира Крим. Така че онова, което правят тези инвестиции, невинаги е полезно. Примерно, от Китай са изнесени някъде около 780 млрд. за период от около 20 години и ако всичките тези пари бяха влезли в държавния бюджет, почти е сигурно, че Пекин можеше да започне война, да речем, с Тайван. Според данни на международната организация "Мрежата за данъчна справедливост" (МДС) за периода от 1970 до 2010 г. от КНР са изнесени към юрисдикции с ниски данъци 1,19 трлн., от Русия- $798 млрд. Не е толкова много, особено за голяма икономика.
- Намеквате за макроикономически измерения?
- Да. Ако е вярно това, което се казва в "панамските" файлове, че става дума за изнесени около 3 трилиона, не е толкова много. Ако вземем големите юрисдикции, техният брутен вътрешен продукт на година е някъде около 40 трилиона. За дълъг период от време изнесени почти 3 трилиона, това е сравнително скромна сума.
- Поне 150 българи и фирми излизат в #Panama Papers, като сред собствениците или акционерите засега няма български политици. Знаете ли какви сума са изнесени от България от тоталитарно време досега?
- Според данни на "Мрежа за данъчна справедливост" за периода от 1970 до 2010 г. от България към юрисдикции с ниски данъци са изнесени 29 млрд. долара. Не е кой знае какво. Реално сумата е по-голяма. Вероятно тези неща се случват за дълъг период. Примерно, по книгата на Христо Христов "Империята на задграничните дружества", за периода от 1962 г. до 1989 г. по документи излизат някъде около 10 млрд. долара. Но вероятно тези пари по някакъв начин са се върнали след това в България. Поне част от тях, което отново показва, че ако бяха останали в България, те вероятно щяха да бъдат изпратени на разни приятели на режима от рода на тези в Никарагуа, Ангола, Конго Бразавил и т.н. Така че в общи линии е по-добре тези средства да се върнат по някакъв начин в рационална употреба, независимо откъде, отколкото да бъдат задължително събрани в хазната на някакви неразумни правителства.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
