Благоевград е най-развиващият се град у нас след София. Индустрията и заплатите там растат най-бързо в сравнение с останалата част от страната. Ръстът от 2008 г. насам е средно с 5,8% на година. Впечатляващите данни от анализ на "Индъстри уоч" бяха огласени в "Стандарт" в понеделник. За коментар потърсихме кмета на Благоевград Атанас Камбитов, който като кандидат на ГЕРБ спечели местния вот през 2011 г.
- Г-н Камбитов, наскоро експерти и икономисти казаха, че Благоевград е новият БГ тигър, а Югозападен регион е най-бързо развиващият се в страната. Така ли е наистина?
- Смятам, че това е по-скоро признание за перспективите пред нашата община и региона. Амбицията на екипа ми е да превърнем Благоевград в регионален лидер, където да има перспектива за хората и за бизнеса, добро бъдеще за всички. Разполагаме с необходимите условия и предпоставки. Искаме не само София и още 3-4 големи града да диктуват модата по отношение на осигуряване на работни места и инвестиции. Правим всичко възможно и тук нещата да се случат. Географското ни положение е отлично, близо сме до Македония и Гърция. На по 100 км сме от столицата, на 200 км сме от Солун, където има пристанище. Единствената митница между Солун и София е нашата - Югозападна. Ние можем да сме и разпределителен център на стоки и услуги. Имаме два университета - Югозападен и Американски, в които учат 18 000 младежи. Това гарантира висококвалифицирана работна ръка за пазара на труда. Една от трите ни дългосрочни идеи е градът ни да стане Балкански университетски център. Да се развият високите технологии. Да останат младите хора тук. Защото близостта със София е нож с две остриета. Ако ние не се развиваме, хората ще пътуват до столицата и ще работят там. Втората ни дългосрочна цел и мащабен проект е изграждането на транспортен терминал, ние сме външна граница на ЕС. С изграждането на автомагистрала "Струма" целият регион ще дръпне напред. Статистиката е категорична в тази посока. Такова високотехнологично пътно съоръжение води до ръст на икономиката между 20 и 40%. В четвъртък ми предстои среща с министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева. Ще обсъдим възможностите за подход на бъдещата автомагистрала до общински земи, където ще построим транспортен логистичен център. Всичко това няма как да не привлече инвеститори.
- Третият ви голям проект е изграждането на Експо център в бившата казарма. Докъде стигна сагата с министерството на отбраната по отношение на собствеността на част от терена?
- Правя опити за срещи с ръководството на Сухопътни войски. Нашето искане е на терен от 67 декара да вдигнем Експо център. Въпросните земи не са нужни на военните, парцелът е със статут на отпаднала необходимост. Но все още не сме негови собственици. От МО искат да извършим дейности и ремонти за тях на стойност 2,5 милиона лева. Това не ни устройва. Надявам се, че ще намерим решение. Експо центърът ще е мултифункционален комплекс на не повече от 12 декара - ще има зали за експозиции, конферентни зали, бизнес инкубатор. Нищо общо няма с Пловдивския панаир, говорим за успешен съвременен модел, който работи и на запад, и на изток. Другите площи ще бъдат парк. Този проект е важен за целия Пирински край. В него ще открием и Национален музей на Македоно-одринското революционно движение, който ще се върже в общ комплекс с мемориала "Памет и вяра" с 37-метровия кръст над Благоевград.
- Финансово стабилна ли е общината и как се постига това в условия на криза?
- Община Благоевград няма нито кредити, нито дългове. Влизаме в 2014 г. с преходен остатък от около 5 млн. лева. А дори преизпълнихме инвестиционната си програма за 2013 г. Две поредни години правим актуализация на бюджета в посока плюс, което е показателно. И всичко това е на фона на едни от най-ниските данъци и такси в цяла България. Дори намалихме някои от налозите. За сравнение през 2011 г. бюджетът ни бе 40 млн. лева, а за догодина ще бъде 48 милиона лева, ръстът е 20%. Кризата продължава, ние оптимизирахме разходите. На практика с едни и същи средства правим повече неща и финансираме повече дейности. Спрямо 2011 г. през 2014 г. инвестиционната ни програма е четири пъти по-голяма. Догодина ще разполагаме с 9 млн. лева за капиталови разходи. Трябва да отбележа и повишената събираемост.
Не вървим директно към репресии спрямо длъжниците. Говорим с всеки и приемаме планове за разсрочено плащане. Идеята не е да притискаш бизнеса. Ние сме партньори. Но не е тайна, че някои големи длъжници просто бяха оставени да не плащат с години дълговете си. Но нещата се промениха. Всеки си изпълнява плана за погасяване на задълженията.
- За какво ще се разходват тези средства?
- Най-вече за благоустрояване, за развитие на градската среда, там ще бъде фокусът ни. Опитваме се да не работим на парче. Давам пример - ако сме спечелили средства от европроект за ремонта на улици и за строежа на паркове, ние влагаме общински средства за облагородяването на околните пространства. Ще направим подлез към квартал "Грамада" под жп линията и ще решим проблем на 10 000 души. Ще се изгради кръгово кръстовище между булевард "Димитър Солунски" и улица "Васил Левски", там минават по 2442 коли на час. Догодина няма да има училище без спортна площадка, всички учебни заведения и детски градини са ремонтирани и ще се газифицират. Вярвам, че ще стартира и изграждането на регионалното депо за битови отпадъци. Отново ще осигурим сериозен финансов ресурс за спорт и култура, но ще изискваме и резултати. Футболният клуб "Пирин" вече е общински, целта ни е завръщане в "А" група. Възстановихме напълно и спортния интернат.
- Критикуват ви обаче, че няма големи инвеститори. Не се строят предприятия, не се разкриват нови работни места. Приемате ли подобни атаки?
- Нека всички разберат, че на този етап е нормално това да е така. Вече казах за София и още 3-4 града, които са изключение. Проблемът с липсата на инвеститори не се решава от днес за утре. Лошото е, че някои са се чудели кой ще е следващият кмет, а не какво ще направят за гражданите и общината. Нашите идеи за построяването на транспортен терминал, на Експо център и за превръщането на града в Балкански университетски център са точно такива дългосрочни цели. Необходимо е да се гледа в перспектива. Инвеститорът търси сигурност, предвидимост и прозрачност в общинска администрация. Всички изброени по-горе неща ще доведат инвеститори. През годините не е бил защитен общинският интерес. Много общински земи са станали частни по така наречената обстоятелствена проверка. Когато дойде инвеститор и поиска 100 декара земя за производствена база, няма как да му я предложа, защото не разполагаме с нея. Аз съм убеден, че с нашата концепция за развитие на общината ще дойдат и инвеститорите. Те ще имат необходимите условия - възможност за бърза комуникация - по автомагистралата или по железницата, ще намират тук висококвалифицирана работна ръка, ще има къде да презентират продукцията си, ще имат и ниски разходи. Защото при нас данъци и такси са по-ниски в сравнение с една София.
- Правителството осигури фонд от 500 милиона лева за общински проекти за следващата година. Очаквате ли справедливо разпределение на тези пари?
- Не, но дано ме опровергаят. Смятам, че по друг принцип ще става разпределението на този ресурс, ще има избирателност. Няма качеството на проектите да е водещо, което ще е грешка.
- Кой е неуспехът ви като кмет през отиващата си 2013 година?
- Признавам, че някои неща не успяхме да ги приключим навреме. Но те не зависят само от нас. Не решихме докрай казуса с бившето военно поделение. Проточи се и въпросът с прехвърлянето към общината на една от гимназиите. В някои решения в кадровата ми политика сбърках. Допуснах грешки в преценката си за някои хора. Част от тях вече не са в моя екип, другите са в процес на освобождаване. Подчертавам обаче, че годината бе успешна, проектите вървят по график. Няма важна цел на общината, която да не е постигната или да не вървим в правилната посока за нейното осъществяване.
- Лесна ли бе 2013 г. за местната власт?
- Не, бе тежка година. Икономическата криза продължава, а само за година работихме с три различни правителства. Намалени са и собствените приходи, и средствата от държавния бюджет, по-малко са външните инвестиции. Има несигурност в администрацията на централно ниво, липсва последователност, няма стиковане на действията, не се поема отговорност. Нарушена ли е връзката между централна и местна власт, проблемите са налице. Личното ми мнение е, че за съжаление нещата не вървят добре. Единственият свеж финансов ресурс за нас са европроектите. Но идват тревожни сигнали от Брюксел, има неяснота и за следващия програмен период. Не съм оптимист. Но се надявам 2014 г. да не бъде нулева година за проекти и за европейски средства. Трябва обаче усилена и целенасочена работа и на централно, и на местно ниво.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
