ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ, СПЕЦИАЛНО ЗА СТАНДАРТ
Отдавна се каня да разкажа за странната съдба на един мой приятел от Северна Македония – популярния там археолог Паско Кузман. Често го наричат главен идеолог на започналата през 2006 г. „антиквизация” на държавата, която тогава се наричаше БЮРМ (Бивша Югославска Република Македония). Днес, улисани в препирнята дали Гоце Делчев е българин или македонец, забравихме, че само преди десетина години всички край Вардар бяха правнуци на Александър Велики. А зад този идиотизъм стояха налудничавите идеи на моя приятел Паско.
Паско Кузман като всесилен археолог на БЮРМ
С него се познаваме повече от три десетилетия още от далечната 1989 г., когато за пръв път се видяхме в Охрид. Тогава Паско си беше един добър археолог, получил добро образование в Белград и проучващ околностите на древния град. Особено се интересуваше от некропола при Требенище – едно село край Охрид, където през 1918 г. български войници бяха открили няколко уникални златни маски от преди 3000 години. После пък сърбите извадиха други златни предмети и днес най-ценното от това съкровище се пази в София и Белград. Паско беше много разстроен, че при неговите последни разкопки излизаха само скромни находки.
Все пак по-късно съдбата му се усмихна. През 2002 г. в Охрид той попадна на много богат гроб с над 70 предмета от благородни метали, кехлибар, бронз, стъкло. В него Кузман откри златна погребална маска и златната ръкавица, идентични с такива от некропола при Требенище. А по-късно извади още гробове с над 400 златни предмета!
Всичко това не стана случайно, а защото Паско направи стремглава политическа кариера като активен член на ВМРО-ДПМНЕ. Така той се издигна и получи големи възможности при управлението на тази партия през 1998-2002 г. Кузман бе личен приятел на премиера Любчо Георгиевски, който му осигури значителни средства за разкопки в Охрид. Но истинската слава той придоби след 2008 г., когато ВМРО-ДПМНЕ отново се върна на власт начело с Никола Груевски. Тогава Кузман стана всесилният директор на Управата за защита на културното наследство, а негласно бе обявен за „главен археолог на Македония”. В неговите ръце се намираше управлението на десетки милиони, предназначени да бъде пренаписана историята на страната.
На практика охридянинът ръководеше една от най-мащабните археологически кампании в световната история, в която на широк фронт се разкриваха десетки обекти. А цел бе една маниакална идея на Паско, за която знаех отдавна. Както повечето тамошни историци, той е заклет националист. Помня как се дразнеше, когато в библиотеката на парижката Сорбона откри, че фишовете на всички издадени в тогавашна Югославия книги, дори и антибългарските, са включени в чекмеджето на България. Но за разлика от крадящите българско минало „скопски историчари”, Кузман бе в плен на маниакалната идея за античния произход на македонците.
Някога си мислех, че се шегува, когато разпалено говореше за праотеца им – Александър Велики. Работата обаче стана „играчка-плачка”, когато Паско Кузман започна да осъществява своите виждания в македонската столица. Чрез влиянието си върху Груевски, той стана основен двигател на програмата „Скопие-2014”, стартирала през 2010 г. Днес тя вече е факт и всички са виждали бутафорния център на града с постройките в псевдокласически стил и статуите на „македонските” герои. Централни са скулптурите на яздещия коня си Буцефал Александър и на бащата Филип, който му маха от стотина метра. Наоколо са напълно несъвместими персонажи от византийския император Юстиниан Велики и българския цар Самуил, през светите братя Кирил и Методий и учениците им, до Гоце Делчев и Даме Груев. Нелепите светлинни ефекти веднага накараха хората да нарекат ансамбъла „Скопие ленд”.
Програмата предизвика значително недоволство в македонското общество и насмешки по света. А тезата за античния произход на македонците бе подложена на ожесточена критика в телевизионен дебат не от някой друг, а от бившия премиер и приятел на Кузман, Любчо Георгиевски. Това накара неговите бивши политически приятели набързо да го пенсионират в началото на 2013 г. Но това бе само началото на проблемите му. Две години по-късно срещу него бе повдигнато съдебно обвинение за злоупотреба с положение и набързо бе осъден на три години ефективен затвор.
Не съм го чувал скоро, но явно Паско продължава да вярва в античния произход на македонците и днес. Сега целта му е да намери гроба на Александър Велики. „Аз съм винаги зад него, следя стъпките му! Страстта ми още от студентските дни е да намеря гроба му!” Последно за него научих от журналиста Коста Филипов, че разправял из охридските кръчми как ще търси гроба из Северна Македония.
Щеше да бъде смешно, ако не беше много тъжно. Защото знам, че Паско е добър човек. Помня как се разплака, когато в току-що открита антична гробница в центъра на Охрид по немарливост счупиха малкия стъклен съд със сълзите на оплаквачките отпреди 15 века. Не случайно Паско е и един от добрите поети на Северна Македония.
Но той е и пример какво може да направи македонизмът от един свестен човек. Защото, когато си закърмен с лъжи, когато съзнанието ти е промивано от люлката, ти не си виновен. Виновни са политиците, верните на властта служби и най-вече – „скопските историчари”, които отлично знаят каква е историческата истина, но съвсем съзнателно я изкривяват. Не случайно те бягат като дявол от тамян от нея и арестуват книгите, които биха я показали на хората край Вардар. Именно това се случи онзи ден на границата с невинните иначе „Български народни песни” на братя Миладинови.
Но истината е като кокичето, което пробива към слънцето дори през януарския сняг. Добре е ние, българите, по-често да я показваме на света, особено когато е изречена от хора с огромен международен авторитет. Такъв е откривателят на великата минойска цивилизация и продължител на делото на Хайнрих Шлиман, британският археолог сър Артър Евънс. Заради откриването на древната столица Кносос и общите му заслуги в археологията през 1911 г. крал Джордж V му присвоява рицарско звание!
Сър Артър Евънс
Сър Артър обаче е изкушен и от политиката. Той обикаля надлъж и нашир Балканите и е напълно наясно с етническата картина там. Ето какво пише той в английския „Таймс” на 1 октомври 1903 г:
„Нека да започна с поправката на една заблуда. Там (в Македония – Н. О.) няма „македонци“. Там са българи....При заинтересованите усилия да се скрие истинското положение, голямото надмощие на българския елемент е само непълно признавано. Аз мога само да кажа, и то от мое лично наблюдение след проучване почти на цялата вътрешност на областта, че....практически цялата маса от население е славянска, говореща характерно български диалекти. Българските говори, като например поставянето на члена след думата, се простират дори до Скопския район, за който понякога имат претенции сърбите, на които истинската реч започва чак северно от Шар планина. Където пък гръцкият елемент при някои малки градове, като Костур например, е в мнозинство, той пък е превишен от многобройните български села наоколо. Това голямо надмощие на български елемент е един фактор в днешното положение, който е бил много скриван от статистики, съставени от гръцки източници.”
Ето това е историческата истина. И отново ще кажа: „Когато фактите говорят и боговете мълчат”. Нека сега видим – богове ли са Заев и Пендаровски?!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
