Орешарски най-много разбира от рейтинги, но влезе в предизборна кампания
Емил Хърсев, финансист
- Г-н Хърсев, след излизането на тазгодишния доклад на "Moody's" премиерът Бойко Борисов написа във Фейсбук, че международната рейтингова агенция е потвърдила рейтингa на България със стабилна перспектива като резултат от силната фискална позиция, устойчивата икономика и широкия дневен ред за реформи. Експремиерът и настоящ кандидат за президент Пламен Орешарски обаче разшифрова "стабилна перспектива" не като отлична оценка, а нещо като "среден". Вашият извод за оценката на "Moody's"?
- Изводът е положителен. Вие цитирате Пламен Орешарски, който със сигурност повече от мен разбира от рейтингови агенции и инвестиционни оценки. Все пак той преподава теория на инвестициите повече от 30 г. Не се считам за по-голям специалист от него за рейтинги, напротив. Друг е въпросът, че Орешарски отново участва в политическия живот, че е кандидат за президент и това естествено налага някакъв нюанс на всички тези изявления дори когато човек говори по неговата си специалност. Предполагам, че е така, защото аз самият никога не съм се занимавал с политика. Но категорично оценката е положителна. В никакъв случай не мога да приема факта, че промяната на оценката от негативна към стабилна е, примерно, да речем, оценка "средна" и т.н. Просто няма такава релация с ученическия бележник тази история.
Иначе бих казал, че от рейтингите смисъл вече няма отдавна.
- В анализа се казва, че правителството е ускорило своята програма за структурни реформи и е постигнало напредък в области като правосъдието и банковото дело.
- Така е. Всичко това са верни неща, но непълни.
- Верни ли са очакванията на агенцията дългът на България да нарасне до своя пик от малко над 26,5% от брутния вътрешен продукт през 2016 и 2017 г. и да започне да намалява от 2018 г.?
- Агенцията не е разбрала, че България няма дълг. И това е трагично. А защо няма дълг, това е един по-дълъг разговор.
- Вероятно е разбрала обаче, че стрес тестовете показват силна капиталова позиция и с утойчивост на шокове от хипотетични негативни макроикономически развития на банковата система?
- Хубаво, да, това показват.
- ...и съоответно "Moody's" очаква този резултат да възстанови доверието във финансовата система на България след фалита на КТБ през 2014 г.?
- Доверието никога не се е нарушавало, така че от тази гледна точка не е нужно да се възстановява.
- Нима фалитът на КТБ не наруши доверието?
- Да оставим настрана какви бяха причините, които предизвикаха фалита на КТБ. Второ, причините, които го позволиха. Значи отново разкри един огромен родилен порок на системата на валутен борд. Имаме централна банка, в тази й функция по закона е БНБ, но тя има забрана да упражнява всички функции на централна банка, а именно да бъде кредитор на последна инстанция. Това е причината за провала и размера на провала. Бизнес моделът, който избухна и в един момент се оказа, че в условия на световна депресия е неудържим, крие прекалено голяма лакомия, която собствениците, управляващите на банката са си позволили не за първи път в световната банкова история.
Говори се за престъпление, присвояване и т.н., което не съм забелязал да е доказано досега. Но големите въпроси, които поставя фалитът на КТБ, са други. И главният от тях за мен като икономист, е порокът на валутния борд. От него трябва да се бяга максимално бързо.
И това е големият проблем, с който не виждам правителството да е захванало сериозно. Дано да е вярно, че последната седмица е изпратило писмо до Европейската комисия, вече ясно заявяващо намерение за присъединяване към еврозоната. Това е единственото смислено спасение от този борд. След 9 месеца ще станат 20 г. валутен борд. Ще го пропилеем, ако изберем обратния изход - примерно, преминаване обратно към система на плаващ валутен курс. Перспективният, прагматичният, позитивният изход от валутния борд е напред - присъединяване към еврозоната, включване на резервната валута в обращение като единствена национална валута. Това е начинът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
