- Г-н Халаф, в Америка върви бурен спор "за" и "против" провеждането на военна операция в Сирия. Накъде се накланят везните според вас?
- Мисля, че американският Конгрес не може да не даде разрешение за предложената от Барак Обама ограничена военна операция. Ако конгресмените откажат, това означава, че те искат да направят радикална промяна на собствената им позиция в две неща. Първото е отношението с ООН, а второто - отношението на Щатите към света. Членовете на Конгреса и Сената, които са против военния удар, не се колебаят, защото не вярват в разузнавателната информация, че Башар Асад е използвал химическо оръжие. Те се страхуват тази военна операция да не доведе до нов американски проблем в Близкия изток. САЩ напуснаха Ирак, готвят се за излизане от Афганистан догодина, искат да затворят и тази страница, която ги тормози. Обама се опитва да ги успокои с изявлението, че тази операция ще бъде ограничена и няма се повтори случилото се в Ирак и в Афганистан. Но каква ще бъде реакцията на САЩ, ако врагът реши да отвърне на удара? Например Иран няма да отвърне на удара директно, но трябва да проследим реакцията на "Хизбула". Защото иранците няма да се намесват пряко, но ще използват своите хора в региона. И те могат да създадат сериозни проблеми на САЩ и техните съюзници. Въпросът има и друг характер - противоборството между Вашингтон и Москва. Виждаме категоричната позиция на Владимир Путин в защита на Асад. Руският президент не толкова иска режимът в Сирия да остане. Просто това е последният бастион на Русия в региона, като изключим Иран. Тази битка ще определи влиянието на Русия занапред не само в Близкия изток, но и в целия свят. Москва вероятно също няма да участва пряко в конфликта, но ще подпомага Сирия икономически и с доставки на оръжие.
- Как гледате на становището на Европейския съюз по кризата?
- Разбирам притесненията на европейските страни, те не са единни. На последната среща външните министри на ЕС приеха категорична позиция, която почти изцяло съвпада с мнението на САЩ. Държавният секретар Джон Кери обиколи европейските страни и се опита да убеди съюзниците, че не може да стоят настрани, тъй като въпросът опира до нарушаването на международната конвенция за използването на химическо оръжие. Още в началото на конфликта Обама очерта употребата на химическо оръжие като "червена линия" за Асад, която той не бива да прекрачва. Тоест, той му даде право да прави каквото си иска, но без да ползва оръжия за масово поразяване. Ако Америка не се намеси, това ще развърже ръцете на други режими, също да прилагат химическо оръжие в сходни ситуации.
Другият фактор е сигурността на Израел. Израел е най-притеснен от това, че сирийската армия използва химическо оръжие близо до тяхната граница. Еврейското лоби вече сериозно притиска американските законодатели да дадат зелена светлина за военна операция. Евентуален удар ще бъде и сериозен сигнал към Иран, че ги очаква същата съдба, ако продължат с амбициите да се сдобият с атомно оръжие.
- Химическото оръжие в Сирия реална заплаха ли е за Европа и за България, както от страна на близки до режима на Асада екстремисти или "Хизбула", така и от свързани с "Ал Кайда" групировки ?
- Този риск не се появи сега. От години САЩ и ЕС най-много се страхуват да не би оръжие за масово поразяване да попадне в ръцете на терористите. Асад поддържа много добри отношения с редица екстремистки групировки. По време на американската инвазия и окупация на Ирак той изпращаше бойци от "Ал Кайда" в страната, за да подкопава американския опит за създаване на демокрация в Ирак. Знаем за връзките му с "Хизбула" и "Хамас". Познаваме също и близките отношения между Иран и Сирия, която е единственият арабски съюзник на Техеран. Иран финансира и въоръжава различни групи в страните от региона, които вероятно ще получат заповед да отвърнат на американския удар. България също може да е обект на заплахи, включително и с химическо оръжие.
- Какво мислите за българския дебат по отношение на евентуална военна операция?
- Виждаме, че позицията на българското правителство все още е неясна и объркана. Има противоречие между институциите - докато президентът Плевнелиев поддържа позицията на Обама, външният министър Вигенин отправя различни изявления, военният министър Найденов също дава разнопосочни сигнали, премиерът Орешарски също е предпазлив. НАТО като военен блок няма да участва в операцията срещу Сирия, но България има двустранно военно споразумение с Щатите, което бе подписано през 2005 г. именно от Сергей Станишев. По силата на това споразумение страната има ангажименти. Ако САЩ поиска логистична подкрепа, въздушен коридор или друго, България ще бъде длъжна да откликне на техните искания.
- Ще поискат ли САЩ военна помощ от България и в какво може да се изрази тя?
- САЩ винаги могат да извършат мащабни или ограничени удари и сами, без помощта на съюзниците от ЕС, но за Сирия ще имат нужда от бази и логистика. Винаги в такива случаи те търсят своите партньори, с които имат сключени военни споразумения, и се стремят да използват военните си бази в тези страни. Мисля, че България може да бъде потърсена за логистика и за въздушни коридори. Те вероятно също ще използват и базите в арабските страни Катар и Бахрейн, както и сътрудничеството със Саудитска Арабия.
- Непримирими ли са различията между Запада и Русия за нападение над режима на Асад?
- Западът доста се страхува от това какво ще се случи. САЩ и Русия имат различия за провеждането на военната операция в Сирия, но са единодушни за бъдещото развитие на страната. Затова Обама настоява за ограничена операция, която да подтикне воюващите страни към политическо уреждане на конфликта. И двете държави не са съгласни Сирия да попада в ръцете на ислямистите, защото това ще има катастрофални последици. Те държат да се запази цялостната държавност в Сирия - армията, полицията, службите за сигурност. Да не става като в Ирак, където цялата държава бе разформирована и след 10 години още не могат да изградят действащи институции. Условието е да не остава Асад, тъй като той не може да бъде част от нова Сирия.
- Какви са вероятните сценарии при военен удар?
- Ако военният удар бъде ограничен, Асад и неговите съюзници няма да отвърнат. Въпреки че някои от неговите партньори като Иран, "Хизбула" и Народния фронт за освобождение на Палестина заплашват с отмъщение, едва ли ще прибегнат до отговор, ако ударът не цели премахването на режима. Но ако нападението бъде много силно и мащабно и окаже мощна подкрепа на бунтовниците, това ще означава, че САЩ става част от тази война, която ще бъде дългосрочна. Тогава съюзниците на Асад ще се включат в битката. "Хизбула" вероятно ще се възползва, за да сложи ръка върху целия Ливан.
- Виждаме засилващо се напрежение между сунити и шиити освен в Сирия и в Ливан, Ирак и Пакистан. Възможен ли е глобален въоръжен сблъсък между двете основни течения в исляма?
- Конфликтът между сунити и шиити не започна с войната в Сирия. Той се очерта ясно в Ирак през 2006 г., когато започнаха сблъсъци на сектантска основа. Размерите му станаха огромни с войната в Сирия. Конфликтът започва да придобива наднационални и регионални измерения. Мълчанието на международната общност и политиката на ненамеса даде възможност пропастта да се задълбочи и да се откроят два лагера. Шиитският се води от Иран, макар че не всички шиити признават неговото водачество. От другата страна се очертава Саудитска Арабия като водач на сунитите, макар че не всички сунити искат да бъдат представени от Уахабитското кралство. В сунитската ос влизат също Турция, Катар, Йордания, Обединените Арабски Емирства и Египет. В другия лагер са Иран, Сирия, "Хизбула" и различни шиитски организации като тази в Йемен. В Ирак сега също расте напрежението между правителството, доминирано от шиитите, и сунитските райони. Там нещата се върнаха в изходната точка от 2006 г., когато дневно ставаха по 20-30 атентата на сектантска основа. Същото става и в Сирия където джихадистите и "Ал Кайда"се сражават срещу режима на Асад, който е преимуществено подкрепен от алауитското малцинство. Смятам, че през следващите години сунитско-шиитският конфликт ще расте и ще се задълбочава, защото арабското общество минава през много дълбока криза на идентичност, причинена от смесването на религията с държавата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
