Канонизираният Серафим ще засили религиозния туризъм
Най-сетне Българската и Руската православна църква обявиха предстоящата официална канонизацията на епископ Серафим (Соболев), чиито тленни останки се пазят в криптата на руската църква "Свети Николай" в София. Той отдавна се превърнал в "народен" светец за хиляди хора, молещи се за помощ пред неговите мощи и затрупващи саркофага му с описаните си проблеми. От студенти, които иначе не може да видиш в който и де Божи храм, до старци на преклонна възраст. Понякога за спасение от тежка болест или други житейски неволи, по-често - за успешно вземане на изпит.
Вярата, че може с помощ Свише да се случи чудо, е неизменна част от човешката психика. Самият Христос го е разбрал, като е казал "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тази планина: премести се от тука там, и тя ще се прмести; и нищо няма да ви бъде невъзможно" (Матея 17:20). Тази вяра е първопричината за всички чудесни изцеления, случили се около мощи и икони. В съвременната медицина, по-точно психотерапевтика, това се нарича просто сугестология - лечение чрез внушение. Което за мнозина звани и незвани специалисти се превърнало в добър бизнес. Въпреки че понякога наистина помага.
За атеистите всичко това е или средновековна дивотия, или чиста проба шарлатания. Ревностните вярващи пък ще ревнат, че не бива езически суеверия да се смесват с Христовата вяра и да се канонизират подобни "недоказани" светци чудотворци. Но не в това е въпросът.
Хората имат нужда от някаква духовна опора колкото и имагинерна да изглежда тя. След като отдавна са загубили всякаква вяра и в себе си, и в политиците, остава им само едното упование на Господ и светиите. Но освен че облепват иконите им с молбите си, те оставят и по някой лев - и за светата обител, но най-вече в съпътстващата я инфраструктура. Това, което днес наричаме религиозен туризъм, си е бизнес от край време - от сексуалните жертвоприношения в храмовете на Астарта до християнското поклонничеството в Йерусалим, което дори арабските владетели не са спирали чак до XI век, когато Божият гроб попада под властта на турците селджуци. В днешна България както жителите на Созопол, където хиляди наши и чужди туристи се стичат, за да запалят свещ пред мощите на Йоан Предтеча, така и съдържателните на заведения в района на Кръстова гора и Рупите могат да го потвърдят.
Така че няма нищо лошо в това че Църквата канонизира все нови и нови светци. Както казва Мечо Пух, колкото повече, толкова повече.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com