Както признава сам, отец Йоан открива късно Господа. Макар че баба му е била набожна, той разбира, че трябва да вярва в Бога едва когато отива в Австрия. В един от двата православни храма във Виена вижда Зографския манастир на снимка, без да предполага, че след време ще се озове като монах там. В същия храм Божи служител му казва: "Как да си щастлив, като си прекъснал връзката с Бога? Баба ти хубаво ти е казвала, че трябва да вярваш. Любовта и истината са ти засипани и ти постепенно трябва да разгориш отново огъня". "Тогава дори не съм знаел, че съществува български манастир в Атон. Така се зарадвах, като че ли веднага усетих, че е свято място и още същата година дойдох със самолет", спомня си отецът. За пръв път идва в манастира през 1998 г. "Като стъпих на сушата, нещо ми каза - падни на земята и я целуни, защото е свята. Не съм втори Христо Ботев, като се прибрах в България не я целунах, но тук божията благодат ме застави да я целуна", добавя отчето. В "Зограф" идва като послушник 10 г. по-късно. "Забави ме Дяволът", казва отец Йоан. 2 г. по-късно е подстриган за монах. "Когато Бог иска да те спаси, го прави. Имах възможност да се оженя, но нещо ме спираше. Нещо по-висше съм търсил, а то е било монашеството. "Ти си за монах, душата ти е монашеска", ми беше казал един свещеник", спомня си отецът.
- Отец Йоан, ще ми обясните ли кое е грях и кое не е?
- Човек извършва грях, когато престъпва онова, което Бог му е определил да не прави. Господ казва на Адам: "От всички дървета в рая можеш да ядеш спокойно, но само едно не трябва да докосваш". Било му казано, за да може в свое време да познае кое е добро и зло. Докато Адам е спазвал заповедта, е блаженствал в рая. Бил е радостен, щастлив, виждал е какви красоти му е дал Бог. Казват, че над 1000 вида дървета е имало в рая и само едно е трябвало да заобикаля и да не се докосва до него. Адам е престъпил забраната и е извършил грях. Господ всъщност му пратил изпитание, за да провери дали Адам му е верен. Оттам идват и нашите грехове. Правим това, което не ни се позволява.
- Кои всъщност са греховете, отче?
- Свети Йоан Богослов е казал: "Всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят." Това са основните грехове, които воюват срещу Бога и срещу човека. Под похотта на плътта трябва да се разбират блудната страст, чревоугодието, сребролюбието. Ненужни са на човека, но той така ги е приел и свикнал с тях, че не може да се откаже. На пръв поглед е нещо нормално да се стремиш да изкараш пари, да пестиш. В един момент обаче се появява желание за повече. Това не е в духа на Евангелието. Не можеш да отидеш в църква и да благодариш на Бога, че си направил пари, а в същото време не искаш да дадеш на нуждаещия се. В повечето случаи хората, които имат пари, могат да си позволят милостиня, но не я правят. Сребролюбието блокира тази благодат на човека и го превръща не в това, за което е предназначен. Човекът става пресметлив и егоист и така му се нарушава връзката с Бога. Като нямаш любов към ближния и към истината, като си немилостив, ти си излязъл от пътя към душеспасението.
- Какво включва похотта на очите?
- Похотта на очите се проявява, след като видим нещо и започнем да го пожелаваме, без да имаме право на това. Като видиш например някоя хубава жена и си помислиш как би искал тя да ти е интимна приятелка, всъщност желаеш само мимолетното греховно удоволствие, а не истинската връзка в Бога (чрез църковен брак). Това е грях. Господ казва, че не само тези, които са извършили прелюбодеяние на дело, но и тези, които са го пожелали, ще бъдат съдени. Пожеланието е мисъл, а влезе ли му на човек мисъл в главата, той иска да я реализира. Когато мисълта е грешна, тя води до лоши последици.
- Какво ще кажете за третия основен грях?
- Гордостта житейска е желанието да се покажем, че сме над останалите. Тя, за съжаление, е характерна за много политици, които си викат: "Нека видят сега какво можем!". Могат, но закъде го правят? На Страшния съд се иска отговор за това, което си натрупал и дали си го натрупал честно. Ако изпълнявахме на дело евангелските заповеди, нямаше да живеем разкъсвани от противоречия, а мирно и стройно.
- Кой е най-страшният грях, отче?
- Гордостта е най-страшният грях. Възгордее ли се един човек, той е грешен пред Бога, колкото и добри дела да върши. Гордостта слага спирачка пред общението с Господ. Човек смири ли се, започне ли да върви по правия път на духовна чистота, Бог има любов и грижа за него. А от гордост и най-висшият ангел е паднал от небето. Това е Сатанаил, когото накратко наричаме Сатана. Сатанаил управлявал голямо войнство и отговарял за много поверени му от Бог задачи. В един момент обаче му е дошла мисълта: "Не съм ли аз по-велик от Бога. Защо трябва да Му се кланям. Защо аз трябва да му служа; аз съм над Него". Такива мисли минавали на Сатанаил, като че ли не Господ го е сътворил, а той е сътворил Бог. Тогава бездната се разтворила и за него, и за неговите ангели, и за всички, които ще съгрешат и ще тръгнат по неговия път, отдалечавайки се от Бога и противейки се на Неговата воля.
- Къде е предателството сред греховете?
- При предателството има умисъл. Докато понякога човек може да сгреши без умисъл.
- От гордост ли Юда е предал Христос?
- От гордост и от сребролюбие. Заслепен от алчност и за 30 сребърника, Сатаната влиза в него. После Юда се обесва върху една смоковница и му се разпадат вътрешностите. Страшна смърт! Това е голямо наказание, че е предал Господ и се е отвърнал от Него.
- Има ли неволни грехове?
- Понякога човек греши от заслепение. Тогава се случва да направиш някакъв грях и да го изповядаш и бързо да получиш опрощение. Има ли умисъл обаче, става страшно и даже може да се стигне до смъртните грехове.
- А кои са смъртните грехове?
- На първо място е самоубийството. Нямаме право да се лишаваме от живота, който ни го е дал Бог чрез родителите. Дори в църквата ни се забранява да се молим за самоубийци. За такива хора има някакви молитви, но те са извън църквата. Аз се моля за двама души, които са прекратили живота си. Моля се за тези души, за да може Господ да се смили над тях в деня на Страшния съд. Другият смъртен грях са хулите срещу Светия дух. Господ е казал: "Ако някой каже хула срещу Мен, ще му се прости, но който хули Светия Дух, няма да му се прости нито на този, нито на онзи свят." Сега най-разпространените смъртни грехове са блудство и прелюбодеяние. А развратът и хомосексуализмът вече открито се рекламират.
- Признатият грях половин грях ли е?
- Половин грях е, защото признавайки, ти вече усещаш, че си сгрешил и успокояваш самия потърпевш, към когото си съгрешил. Ако обаче не изповядаш греха на свещеник, при теб остава другата половина, която трябва да изчисти свещеника в тайнството изповед. В това тайнство Божият служител ти изчиства греха, ако истински се каеш и оттам нататък душата ти се очиства. Хората, извършили грях, трябва да влязат в православна църква, защото там е истинската изповед. Не изповядваме ли греховете, те се натрупват и затъваме в тиня. Трябва редовно да се изповядваме, за да очистваме душата си. Смъртни грехове не трябва да извършваме (или ако вече сме ги извършили, не трябва да ги повтаряме).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
