Европа трябва да се обърне към християнството, за да спре ислямския терор, казва свещеникът от Белград Угрин Попович
Угрин Попович има докторска степен по теология. Завършил е магистратура в Православния теологически факултет в Белград и в Протестантския теологически факултет в Нови Сад. Защитил е докторантура в Протестантския теологически факултет в Осиек. Той е автор и активен свещеник на Сръбската православна църква в Белград и служи в храм "Св. Йоан Милостивий". Угрин Попович беше у нас по повод 500 години от Реформацията и заедно със свещеници - католик и протестант, участва в дискусия с български християни.
- Какво е за ортодоксалните християни Реформацията?
- Ние, като православни, сме извън това събитие. Реформацията има врзъка с католическата църква и Мартин Лутер е този, който предизвиква това, като не е имал за цел да създава нова църква. Но се е получило. Това поставя началото на протестанството. Мартин Лутер е искал да има връзка с православната църква, но тя тогава е минавала през трудно време и е била под отоманско владичество. Нашият патриарх тогава е бил заложник на турския султан в Истанбул. Мартин Лутер се опитал да установи взаимоотношения с Вселенския патриарх по онова време, но той не е отговорил с ентусиазъм заради политическата ситуация. Лутераните са искали да го убедят, че православието и протестанството си приличат. Различията са в обичаи и ритуали. Вярата е в Един Бог и сина Му Исус Христос. Обаче въпросният патрирах Йосиф не е искал да се намесва и запзва мълчание. Вторият патриах, Йеремия, влиза в кореспонденция с протестантите, чието положение в Германия се подобрява и изпращат свой посланик в Истанбул, като така вече се променя и видът на комуникация. Този представител продължава да настоява за официални отговори от патриарха и за коментар върху вярванията на протестантите. И дава отговори в 21 точки. С някои се съгласява, с други не. Това е т. нар. "аугсбургската изповед на вярата". Но патриархът не е искал да установява връзки с протестантите, защото ги намирал за опасни. Защото са представяли християнската сила във Франция, Австрия, Германия, които са врагове на турската империя. А Истанбул е била столица, където патриархът е живял. Трябвало да бъде дипломат. Той искал да не ядосва и католическите си съюзници, като не осъщестява връзка с бутновниците протестанти. Патриархът е казал повече да не му пращат доктрини, а писма на приятелска основа. Лутераните опитват пак, но той зъмълчава.
Когато се сетя за Мартин Лутер, виждам един човек, който казва: "Достатъчно" - с грешните интерпретации на Евангелието и какво е Исус Христос, какво даде на света. Лутер затова пише 95 тезиса и ги забучва на църквата във Витенберг. Канят го за дебат. Той говори за църква, която да се върне към корените си.
Защото времената за били мрачни, кръстоносни войни, отнемане на животи.
- Вие защо сте православен свещеник, а не пастор, например?
- Българите и сърбите имаме еднакъв ортодоксален произход. Роден съм и съм възпитан в православно семейство. Избрах да бъда православен свещеник, както моите предшественици.
Моят народ е православен, това е в ДНК-то на нашата нация
От 1000 години е такава.
- Как срещнахте Бог?
- Има различни видове обръщане. Например като при Павел - мигновено – вижда мълния, чува глас. В други случаи става бавно. В един момент осъзнаваш, че това не е единственото, в което вярваш и започва вътрешна борба, резултата от която е израстване. И Бог в такъв момент понякога мълчи, отдръпва се. И в следващия проговаря - чуваш го ясно и високо. Може пак да се отдръпне, ти минаваш през съмнение, питаш се дали решенията ти са верни. Отново влизаш във вътрешни борби. Бог пак замълчава, пак говори. Това е процес, който започва в един момент, но не свършва и във вечността. Нямам обяснение как точно, но се убедих в съществуването му. Както Йов каза: „Искам да го видя със собствените си очи, не друг да ми разказва". Отговорът ми е, че не знаем отговора. Трябва да се довериш на Бог да те води в този процес. Той не е машина за отговори и ние нямаме капацитета да приемаме тези отговори. Като една мравка от мравчената ферма в щата Алабама, която започва да се пита как е възможно човекът да съществува. Вижда го, обаче може ли мравката да разбере човека? Не.
Както мравката не може да разбере човека, човекът не може да разбере Бога
защото разликата между човека и мравката е по-малка, отколкото между човека и Бог.
- Защо не могат заедно да действат, да се обединят деноминациите, защо е това разделение в християнския свят?
- Това е много стар въпрос.
- Вашата версия?
- Като свещеник отговорът ми трябва да бъде: "Понеже нашата църква дава единствено правилно познание и достъп до Бога". Като човек нищо не зная и както Исус Христос казва в Матей 7:1: "Не съди". Но когато кажа, че не си прав, аз всъщност осъждам и съгрешавам. Истината е, че не знам. До 15 век, докато турската империя не превзе нашите градове, теолозите ни са размишлявали по този въпрос и са стигнали до разбирането за апофатика - гръцки термин, който означава да нямаш знание. Можеш да кажеш какво Бог не е, но не можеш да кажеш точно какво е. Например аз мога да кажа, че не е чаша. Но само защото знам това, не мога да обясня какво е. Това, което със сигурност знам, е, че Исус Христос каза: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът".
- Защо християните имат усещане, че се води ожесточена битка между врага и хората на Бог ? Така ли е било и през други времена или на нас ни се струва изострено?
- Винаги е било така, винаги има проблем, омраза, убийства - не е нещо ново. Грешен въпрос е "Защо се случва". Защото тогава си задаваме въпроса какво Бог, църквата правят за теб. А
правилният въпрос е какво аз мога да направя за Бог, за страната, за църквата
Това е един доста различен поглед. Това е като мухата и пчелата. В стая, пълна с боклук, и саксия с цвете в ъгъла, пчелата ще се насочи към цветето. Ако мухата попадне в стая с цветя и един боклук в ъгъла, ще кацне на боклука.
- Разкажете за вашите миряни.
- Имаме общност, правим срещи, домашни събирания, говорим за Христос. Усилията ми са в тази посока, като за това ми помага пастор Радован Богданович. Молим се заедно, изучаваме заедно писанията и в края на събиранията пак се молим. Пример за това как различни деноминации могат да работят заедно за ближния. Споделяме радостта от това когато чуем как Бог работи в живота на някого. Всяка седмица чуваме свидетелства и разкази.
- Например?
- Една сестра изпадна в кома, имала проблем с белите дробове, не можеше да диша правилно. Обади ми се друга сестра, за да ми съобщи. Отвърнах й: „Слушай ме внимателно. Приключваме разговора и започваме да се молим за около 10 минути. И нека да видим какво ще стане. На следващия ден жената беше изписана от болницата. Беше спокойна и дишаше сама. Бог отговаря на нашите молитви и това е много вдъхновяващо. Такива неща ни окуражават, че не можем да знаем всичко, но това няма значение. Защото Иисус, когато дойде на земята, не каза: "Хора, завършете богословско образование, вземете докторати". Каза просто: "Покайте се". Това е гръцка дума, „метаноя" означава „Променете мисленето си". Мислете по друг начин. Не само мислете, живейте различно. Исус Христос е изглеждал много различен пред хората по онова време. Не е докарал нова доктрина, специално знание. И не иска от нас да знаем такова нещо, а да се покорим на неговите прости заповеди: "Обичай Бог", "Обичай ближния си".
- Защо обаче много хора казват, че вярват, а не смеят да произнесат името на Исус Христос, влизат в църква само по Коледа и Великден.
- Такава е ситуцаията и в Сърбия. Знам за това, и при нас е така. Имали сме трудна ситуация, защото в бекграунда имаме комунизма и при вас, и при нас. И църквата е трябвало да оцелее. Сега е време, в което църквата да се въстанови. Не забравяйте, че сме съществували 1000 години и църквата не може в едно-две поколения да създаде ново поколение свещеници. Но това е и църквата като институция. Исус Христос дойде заради теб и си даде своя живот. "Защото Бог възлюби света" /Йоан: 16 глава/.
- Комунистите как са пречели на хората да срещнат Христос?
- Комунизмът преследваше свещениците. Буквално са ги убивали. Лепяха етикети на хората, които искат да ходят на църква. Срамуваха се от вярата си. Това е част от комунистическия терор. И затова ние трябва да се възстановим, но ни трябва време, защото
сега отново най-добрите отиват в семинарията
Ходя в такова висше училище в Косово, виждам лицата на тези деца – чисти, умни. В това видях надежда и за църквата. Те ще дадат сърцата си за Христос и хората.
- Как ще коментирате войнстващия ислямизъм, терора из Европа?
- Вината не е тяхна, а наша, защото ние вече не сме християни. Аз не гледам телевизия и не чета вестници, но може би вие го правите. Погледнете ценностите на тези хора. Това е последица от този лайфстайл, промотиран в медиите. Те не са разделени като нас. Те имат визия, цел, религия. Всичко, което Европа го няма от много отдавна, може би от 50 години. Трябва да се върнем към нашите корени, а те са християнството. Европа трябва да бъде християнска земя, ако иска да се защити. Но аз лично нямам голяма надежда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
