Предлаганите промени в Семейния кодекс са стъпка напред
Диляна Славкова, програмен координатор "Семейство и детско правосъдие",
Национална мрежа за децата
В Национална мрежа за децата от години се застъпваме за реформа в процедурите по осиновяване, като отчитаме и острата нужда от по-качествена подкрепа от страна на държавата за осиновителите и осиновените. Бихме могли да коментираме предложенията за създаване на Национален съвет за осиновяване и новите правила за начина, по който кандидат-осиновителите ще бъдат оценявани и обучението, през което ще преминават, едва когато те бъдат представени детайлно от институциите. Приветстваме намерението на Министерството на правосъдието да направи предложение за отпадане на тайната на осиновяването, тъй като това е тема, за която Национална мрежа за децата се застъпва от години. Въпреки препоръката към България от Съвета по правата на човека на ООН за "Въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването и гарантира правото на детето да знае своя произход", тайната на осиновяването продължава да е регламентирана законово и да се практикува. За запазване на тайната произходът и роднинските връзки на детето се скриват и/или заличават, което нарушава правата му, гарантирани от чл. 8 на Конвенцията, а именно правото му на запазване на самоличността, гражданството, името и семейните му връзки. При тайната на осиновяването не се събира и съхранява както достатъчно важна за произхода на детето информация, така и свързана с медицинските обстоятелства около него, включително и генетична предразположеност, което изкривява снемането на анамнеза при здравно обслужване. Като положително развитие през последните години може да се отчете регламентирането на правото на осиновителите да получат еднократна помощ при осиновяване на дете (като за първо родено дете в биологично семейство), независимо от доходите на семейството, при условие че осиновителите и осиновеното дете живеят постоянно в страната. Тази помощ е в подкрепа на осиновяващите родители, но зачитайки равните им права с биологични родители, е добре да бъде изравнена с тази при раждане на дете с оглед на поредността на детето в семейството, а помощта да се ползва в срок от 1 г. от влизане на решението за осиновяване в сила. Тези промени биха довели до стимулиране на осиновяванията, включително и на деца на възраст над 5 г. Това би гарантирало и правото на детето да бъде в семейна среда.
В същото време е нужно Агенцията за социално подпомагане да събира статистика и информация за възникнали проблеми в семействата, осиновили деца, наличие на насилие, изоставане на децата в образователна система, наличие на отклоняващо се поведение и други. В момента не се предприемат и мерки за превенция на прекратяване на осиновяването. Тази информация за броя на прекратените осиновявания също не се анализира и систематизира, не се предприемат адекватни мерки и подходи в работата на ангажираните с процеса на осиновяване институции, които да предотвратяват или сведат до минимум случаите на изоставяне на осиновени деца. В тази връзка отчитаме необходимост от създаване на адекватни механизми за превенция и справяне с подобни случаи, когато има такава заявка от страна на осиновителите.
Статистическите данни на АСП показват сравнителен спад в желанието на български родители да осиновят дете. През последните пет години в регистрите са вписани по-малко кандидат-осиновители от предходните години. Докато през 2008 г. те са били 2715 родители, през 2012 г. и 2013 г. тази бройка намалява почти наполовина. През 2012 г. са вписани 1490 родители, а през 2013 г. - 1470.
Към края на 2015 г. броят на желаещите да осиновят дете се покачва до 1544. Общият брой на вписаните в регистрите деца за пълно осиновяване през 2014 г. е 3053, а от тях са осиновени едва 672 деца; броят на осиновените през 2015 г. деца е 626.
Записа Антония Кюмюрджиева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
