Големите държави си оправят сметките, а ние чакаме като кученца пред месарница, казва акад. Благовест Сендов
- Акад. Сендов, с предлагането на новия образователен закон се говори за възможността да се въвеждат иновативни училища и отново стана дума за "сендовската система". Мнозина я определят като изпреварила времето си. Какво беше основното във вашия образователен модел?
- През 1979 г. на един пленум по образованието се постави въпросът за намиране на някои нови подходи в училище. Тогава приключвах мандата си като ректор на Софийския университет, където бяха най-добрите специалисти по образование. Ще спомена вече отишлите си от нас проф. Мирослав Янакиев, доц. Розалина Новачкова и доц. Ангушев, който бе съветник на тогавашния министър Дража Вълчева. Инициативата за промените беше от тези трима души. Г-жа Дража Вълчева ме помоли заедно с тях да помислим върху идеи за усъвършенстване на образованието. Аз се запалих. След дълги дискусии стигнахме до заключението, че в тогавашната образователна система първото най-необходимо нещо е демократизацията. Парадоксалното обаче е, че основната идея беше демократизация, но когато дойде демокрацията, нашият експеримент бе закрит, защото е направен преди Десети ноември.
- Какво беше основното в него?
- Една от основните ни постановки беше, че човечеството навлиза в така наречената информационна ера, когато ще има много източници на информация, не само училището. Ще има компютри - тогава това беше още съвсем в началото, но ние виждахме как те навлизат и променят нещата много бързо. Затова казахме, че няма да обучаваме децата да работят с компютри, а ще обучаваме двойката: дете въоръжено с компютър. И досега има неразбиране по въпроса трябва ли да се позволява на учениците да използват компютри по време на изпити. Казват "Твърдо не". Питам защо? Ние в момента изпитваме децата да видим дали знаят нещо. Но ако те могат да намерят това, което им трябва, с помощта на компютрите, това не е лошо. Важна е мярата. В момента чета как в САЩ има много голямо движение против тестовете в училище, против общата територия на знанията, които трябва да бъдат утвърдени и фиксирани.
В целия свят ври и кипи от дискусии
по тези въпроси. Смятам, че нашият проект бе една от ранните птички в тази посока, но си отиде. Някои хора тогава казваха "Сендов иска да направи нашите деца глупави". Това, че някой възразява, е съвсем естествено - срещу всяко хубаво нещо винаги има съпротива. Но аз и сега срещам хора по на 40 и повече години, които са завършили по тази система. И при запознанството си с мен те казват "Аз съм сендовче".
- Смятате ли, че този проект би бил жизнеспособен и сега?
- В никакъв случай не съм привърженик на това стари неща да се върнат отново. Хората трябва да гледат напред. Беше интересно, беше хубаво, но трябва тези, които сега се занимават с промените, да погледнат какво сме имали предвид. И ако намерят нещо за добро, могат да го вземат, то не е патентовано. Но имайте предвид, че ние правихме това нещо в съвсем друга обстановка. Искахме да демократизираме образованието, а сега в демокрацията дори отидохме по-далече. Вече по-скоро трябва да видим дали тя не действа отрицателно - това разпускане, липса на задължения, на възпитание на децата.
За да се правят нови положителни неща, трябва да се познава образователният процес, да се изследва, да се пристъпи научно. Когато работихме върху нашия проект, ние изучихме теориите на Пиаже /един от стълбовете в педагогиката/ какви са периодите, в които децата усвояват едно или друго. Има неща, които, ако се пропуснат, не могат да се наваксат, а има и такива, които човек може да научи и след 50 години. Към образованието трябва да се подходи като към една много сложна дейност, която се нуждае от научни изследвания. Затова, откакто съм се върнал от Япония, непрекъснато настоявам, че в БАН трябва да се създаде научен Институт по образованието.
- Знам, че и акад. Воденичаров поддържа такава идея...
- Аз му пълня главата с това. Този институт обаче, ако се създаде, трябва да бъде сериозно финансиран от държавата. У нас има много опит в образованието и можем да бъдем водещи в това отношение. Преди дни в един друг уважаван вестник ме питаха какво мисля за трудови войски.
Нужни са ни образователни войски
Не може децата да станат отговорни граждани, без да бъдат формирани. Ако те са извън училище, трябва на определена възраст да бъдат взети като в казарма, за да научат основни неща. Това не е насилие - насилие ли е човек да бъде спасен?
- Не е ли достатъчно да ги обхванем в училище, когато му е времето, за да не са нужни образователни войски?
- Не е въпросът в това, че не са взети достатъчно рано в училище, а в това, че рано излизат от него. Те трябва да бъдат обхванати, но това не става просто със закон. Трябва да има първо експериментални образователни роти, в които да отидат по желание. Но кой се занимава с тези неща? Сега в държавата се занимаваме с това колко пари ще получим оттук, колко оттам, кой ще стане министър.
- Следите ли опитите за промени в образователния закон и какво мислите за тях?
- Аз не съм видял ясно написани целите на тези реформи. Не знам какво искаме да имаме на финала. Когато написахме нашия проект, ние бяхме посочили изходно равнище. В нашата система влизаше и това всички ученици при завършването си да имат шофьорски книжки.
- Смятате ли, че в момента няма преценка как се променя образователният процес, включително и с навлизането на новите технологии?
- Кой да я направи? Тази преценка не може да се направи от министъра, защото той е политическо лице, идва и си отива и трябва да прокара политиката на съответните управляващи. Той трябва да се опре на хора, на които това им е професията. Образованието не може да зависи от това кой е министър. Трябва да има един сериозен научен институт, който да произвежда тези документи, свързани с реформите, основани на експерименти и научни изследвания. Първата грижа на държавата е да изгради своите граждани.
България - това са българите. Не са магистралите, не са сградите
Българите трябва да бъдат патриоти, за да има тази държава просперитет. Но за да бъдат патриоти, трябва да бъдат възпитани патриотично. Не може обществото да се остави на самотек. Човек трябва да е горд с родителите и възпитателите си, да има самочувствие, че е част от едно семейство, част от един град. И накрая, част от една държава, която има самочувствие. Но като че ли се смята, че вече сме граждани на Европа и света, и това не ни е нужно. Гражданите на света от големите държави си оправят сметките, а ние гледаме като кученца пред месарница.- Трябва ли да се спре по-ранният прием в математическите гимназии, какво мислите като математик?
- Смятам, че не трябва да се поставят никакви ограничения откога едно дете може да се специализира. Може и да е от първи клас, ако има изявени способности. Работата с талантите обаче също е много отговорна. Когато едно талантливо дете няма подходящо обкръжение и подходящи грижи, или получава прекалени грижи, то може да бъде похабено. Когато бях председател на БАН, ми доведоха едно момче от едно село край София. И сега си спомням името му - Евгени. Невероятен математически талант, беше в трети-четвърти клас. Записаха го в училището в Горна баня, аз казах, че искам да се срещам всяка седмица с това дете. Но там върху него се нахвърлиха историци - защото беше феномен и по история, литератори - пишеше стихове, учители по физика, математика. Претовариха го и то не можеше да разбере на кой свят е. Едва завърши училище.
- В момента умеем ли да намираме мярката в подхода към талантите?
- Ние в БАН имаме много добра система за подготовка на талантливи ученици по математика, а и по други дисциплини. Тази система е градена с години. Затова България е една от водещите страни в успеха на учениците в горния слой, по олимпиади навсякъде сме на първите места. Нашите футболисти станаха веднъж четвърти в света и досега се говори за това. А ние излизаме на първо място и за това се говори веднъж в годината, после се забравя. Големият проблем на българското образование е долният слой, който е масов. За да се подобрят нещата там, не може просто да седнат няколко чиновници, да напишат едни правила, които да минат през парламента и готово. Трябва изследване, експерименти. Нашата група бе експериментална, като след това трябваше експериментът да се разшири за цялата страна. Знаете ли защо не се разшири? Имаше "умни" хора, които, за да ни спрат, казаха, че това е американско влияние. Тук
дойде министърът на образованието на СССР и заяви, че това е внушено от американците
все едно сега да се каже, че нещо e внушено от руснаците. Ръководството на държавата не ни закри, но не го и въведе за цяла България. Може би беше за добре, защото иначе щяха да казват, че всичко лошо, което е станало тук, е благодарение на нас. Но мен два пъти са ме канили в президиума на Съветската академия на науките да докладвам за нашия опит. И сега в Русия нещата, които ние въвеждахме, са на почит. Но руският министър имаше някакво основание, защото те забелязаха демократичния елемент в това, което вършехме. Ще ви дам един пример, във всяка класна стая в първи клас имахме една свободна стена, където децата можеха да отидат и да пишат или рисуват каквото си искат. Казват, че това е атавистична нагласа - преди хората са рисували в пещерите, сега пишат по стените. Те трябва да изживеят това нещо - но да знаят, че може само тук, другаде не е разрешено.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
