Още има опасност СУ да стане арена за битки

Тънка е границата акцията да се превърне във фарс, казва проф. Иван Илчев

Още има опасност СУ да стане арена за битки | StandartNews.com

Интервю на "Стандарт" с ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев. 

- Проф. Илчев, на пресконференцията си пред медиите казахте, че вашата задача е да запазите университета цял. Имаше ли опасност той да се превърне в арена на битки?

- И имаше, и продължава да съществува. Има хора от доста политически сили, които живеят със спомени за минало политическо влияние или с надежда за бъдещо, и, които опитваха да се възползват от протеста на студентите. И то е логично. Ние в последните 15 г. в общи линии успяхме да задържим университета като институция, като академична общност извън конкретните политически страсти. В тази връзка аз винаги съм твърдял, че първата декларация на студентите беше добра. Но следващите вече вървяха в друга насока. Може би е въпрос на характер и опит, но те искаха цялостно решаване на наболелите въпроси, а аз повече вярвам в постепенното. Много по-разумно според мен бе да има стъпаловидни искания. Защото поставянето на безкомпромисна крайна цел според мен бе изгодно за някои политически сили, а аз съм сигурен, че не това е била целта на организаторите. Студентите би трябвало да са силни с това, че се противопоставят въобще на политическия морал у нас и начина, по който се прави политика. Това им е силата.

- Казахте, че протестът е постигнал нещо, но всъщност той не постигна генералната си цел?

- Той определено постигна част от целите си и показа, че сред младите хора в България, и то сред мислещите млади, има немалко, които са отвратени от това, което става в страната ни.
Всъщност аз гледах ставащото в известен смисъл с чисто професионален интерес дотолкова, доколкото години наред съм се занимавал с темата за политическата манипулация и пропагандата. Бяха направени доста грешки от тази гледна точка - генералната цел, начина, по който се преговаря. Но в края на краищата всяко поколение трябва да си направи своите грешки. Това си е съвсем нормално - да се учат.

- Вие познавате организаторите на протестите отпреди. Смятате ли, че са податливи на използване?

- Не смятам, че те са податливи, но независимо от това някой иска да ги използва, това е нормално. Това са същите хора, които протестираха срещу ректорското ръководство, когато вдигнахме таксите. И същите хора, които подкрепиха ректорското ръководство в протеста срещу орязване на бюджетите на висшето образование от г-н Симеон Дянков. Това са хора, които имат обществено чувство и се грижат за обществото.

- Много се говореше за това, че са шепа хора. Вие имахте наблюдения върху броя им, колко бяха всъщност?

- Трудно е да се каже, защото цифрата се менеше през цялото време. Аз в самото начало им предложих да направим електронно допитване на уебстраницата на университета за тяхното решение, но те не пожелаха. Мотивираха се с това, че често пъти големите промени се правят от малцинства, което всъщност е вярно. Предполагам, че са се опасявали, че са малко. Но какво значи малко - в крайна сметка колко мая слагаме на литър мляко, за да се подкваси?

- Имаше много упреци, че малко хора пречат на останалите да учат...

- Те имаха чисти подбуди, но действително пречеха. Много е трудно в такава позиция, когато се говори за морал, да налагаш силово убежденията си - не можеш да бъдеш демократ само за себе си, а да не зачиташ мнението на другия, защото това на практика е болшевизъм.

- Имаше ли върху вас натиск да вкарате полиция в университета?

- Да. Имаше натиск въобще за някакви насилствени мерки - или полиция, или пък да пуснем вътре студенти, които не одобряват акцията.

- Всъщност нещо подобно бе акцията на депутата от БСП Борис Цветков...

- Тази идиотска глупост, която беше направена от човек, абсолютно ограничен според мене, на практика изигра точно обратната роля. Тя вдъхна ентусиазъм на участниците в акцията. И всъщност тя възбуди общественото негодувание въобще в София, не само сред студентите, повдигна градуса на напрежението.

- Колко време смятате, че може да продължи окупацията на Аулата?

- Аз на тези въпроси поначало не отговарям. Ще разговаряме със студентите, но тук поначало е много тънка границата - да не се остави да се премине от акция към фарс. Това зависи и от политиците в крайна сметка - неслучайно казах, че нашите политици трябва да поемат по-сериозни ангажименти към обществото, а не да се фокусират върху собствените си дрязги.

- Вие самият доволен ли сте от бюджета на университета?

- Бюджетът за висшите училища е по-висок от предишната година, което все пак е постижение. Не е толкова висок, колкото би ни се искало, но и това е естествено. Аз казах и на премиера, и министърът знае моето мнение - лошото е, че няма съществена промяна във философията на бюджета. Това са всъщност повече пари, дадени в съгласие с принципите на стария бюджет на Дянков. Не личи рязко да се е променило отношението към образованието, по-специално към висшето образование, и то да е станало приоритет. Ние сме бедна държава, но едно небогато общество като нашето не би трябвало да си позволява да прахосва парите за образование, като подкрепя некачествени проекти. Трябва да престанем с говоренето и да се мине към подкрепа на качеството. Първа стъпка в това отношение бяха рейтингите. Но дори при увеличението на парите, които се дават по рейтинговата система, тази година СУ вероятно ще получи не повече от три и половина милиона лева допълнително. А да не забравяме, че при Симеон Дянков бюджетът бе орязан с 13,5 млн. лева. При това четири години поред. А от три години насам започна полека някакво допълнително стимулиране.

Проф. Огнян Герджиков преди два-три дни в интервю в медиите каза за един държавен университет, че нивото на завършващите е катастрофално ниско. А те са стигнали до държавен изпит. Аз от известно време говоря, че има възможност поне в 90 на сто от специалностите да се въведе национален изпит с комисия, подбирана на случаен принцип, за да не може този, който е готвил студента четири години, да му определя дипломата накрая. И финансирането да бъде основно на базата на качеството на продукта, който излиза от съответните висши училища. А не на това колко души влизат в тях. Докато не направим нещо подобно, резултатите ще бъдат трагични.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай