- Проф. Клисарова, отпадат ли произведения от учебната програма по литература?
- Това е за добро. Някои творби отпадат, но пък влизат нови. Но искам да подчертая нещо важно - този проект е от година и половина, не е нов. Задължителните програми по всички предмети се осъвременяват, усъвършенстват и се качват на сайта на министерството. Знаете, че искаме да станем по-отворени, по-атрактивни, да привличаме младите хора в училище. Би следвало и непрекъснато да обновяваме учебните планове и програми.
Най-чувствителната тема, разбира се, е по български език и литература. Защо правим това? Когато говорим за грамотност, не е важно само да ги научим да четат и да пишат като първо ниво. Важното е да ги научим да мислят и да осмислят текстовете. При направените анализи от резултатите на изпитите сами се убедихте, че когато има въпроси с отворен отговор, когато има работа с текст и писмено излагане на становище с аргументи, там нашите ученици страдат много. А това е много необходимо на младите хора в живота и за реализацията им.
Вече се обръща особено внимание не само на теорията, а и да има повече упражнения, което е тенденция и в европейски мащаб. А за да ги има, това означава, че трябва да намалим учебния материал. Няма как да натоварим децата с още повече часове - знаете, това е другият проблем. Пак подчертавам, не са отпаднали автори, а са отпаднали някои техни произведения. Например вместо "Тютюн" ще разглеждат "Осъдени души". Или пък ще влезе "Колко си хубава" на Христо Фотев. Така че в никакъв случай не са пренебрегнати българските класици, просто сме направили повече упражнения върху тях и малко съвременна литература.
- Падат ли текстове от Ботев?
- Да, отпадат. Това е станало след широко обсъждане на преподаватели и специалисти по български език и литература.
- Започнаха спекулации, че това е станало с намесата на новия заместник-министър Мукаддес Налбант.
- Не. Гарантирам ви, че такова нещо няма. Проектът е стартирал преди година и половина, знаете, че заместник-министърката е назначена от три дни. Няма нищо общо с проблема.
- Четохте ли проектите на новите програми?
- Не съм се запознала, защото тях ги гледат специалистите по български език и литература.
Но нека да подчертая, че това са само проекти, те не са окончателни и не са влезли в сила. Пак ще има обсъждане.
- В разговор с журналист от "Стандарт" Вие казахте, че няма да позволите отпадане на творби от Ботев.
- Аз имах предвид не текстове, а че няма да отпаднат автори. Вижте, човек трябва да е специалист в дадена област, за да прецени кое произведение е най-подходящо за съответната възраст на децата. Така приемам аз нещата. И е много важно специалистите по български език и литература и самите учители да определят това, а не министърът. Може ли министърът да определи каква ще е програмата по математика, по физика, биология или пък по български език и литература? Мисля, че трябва специално програмата по български и литература да запази добрите традиции. И затова казах, че нашите класици няма да отпадат.
- Вапцаров обаче се изучава само с две творби.
- Аз не мога да преценя защо така са решили специалистите.
- Ще поискате ли нов разговор с тях?
- Да, ще поискам, защото това е проект и смятам да го обсъдим сега вече широко. Виждам какъв е интересът и на родители, и на медии. Проектът ще бъде подложен на дискусии и ще се реши финално каква ще бъде по задължителните предмети учебната програма.
- Според учителите от програмата отпадат ключови и представителни за дадените автори творби, като "Хамлет" от западноевропейската литература...
- Трудно е да кажем коя е най-представителната творба. "Хамлет" да, но и "Ромео и Жулиета" е представителна.
- Кога най-скоро могат да влязат тези учебни програми?
- Трябва да приемем първо закона и едва след това ще влязат в сила.
- Колко приоритетен е той?
- Много е важно да бъде направен този закон, но виждате, че почти осем години се работи върху него и не се случват нещата. Затова моята амбиция е наистина да е първи приоритет. Аз съм много амбициозна, говорила съм с екипите до Коледа да влезе на първо четене в парламента.
- Имате вече двама заместник-министри, кой ще поеме средното и кой - висшето образование?
- Вижте, ние не сме ги разделили точно така ресорите, нямаме заместник-министър за висше образование. В момента правим структурните промени. За средното образование ще отговарят и двете заместник-министърки, като си разделят функциите. Надявам се, че ще имам и трети заместник-министър.
- Ще бъде ли задължителна забавачката за 4-годишните?
- Вижте, европейската директива е децата от 4 години да бъдат на училище. Това не е наше решение. Но говорим за детска градина. Ако си спомняте, аз казах - децата на 4 години трябва да играят. Но трябва да имат и една социална среда. Много е трудно според мен едно дете, израснало само сред възрастни хора, да се научи да се социализира и сред своите връстници. Това е ролята на детската градина. И е хубаво в тази градина да ги учим на устойчиво внимание, на постоянство.
- Но задължително ли ще остане все пак?
- За четиригодишните не. За пет- и шестгодишните си остава задължително.
- Проблемът е, че в големите градове няма места в градините, които да поберат всички тези деца.
- Истина е, че общините отговарят за детските градини. Имаме идея при наличието на средства в големите градове да бъдат достроени детски градини. Знаете че, например имаше една идея за финансиране по 120 лева на дете, което не е прието в градина. Направихме разчети, че това ще струва, да кажем, на община София около 19 милиона. Кой ще ги даде? Идеята е много благородна и хубава, но аз мисля, че ако имаме възможност да съберем тези средства дори и половината е по-добре да построим детска градина. Питах специалисти, построяването на една градина струвало около 2 милиона. Защото тези пари ние ще ги даваме тази година и догодина пак, и по-догодина пак. Постепенно трябва да строим детски градини. Това са средства за горе-долу 10 детски градини.
- Тоест, вие ще се откажете от идеята да се плаща по 120 лева в името на строителството на детски градини?
- Да, аз смятам, че това е по-подходящото. Доста дискусионна е тази възможност за даване на пари. Не защото не искаме, но как точно ще определим кое дете е оставено без градина? Много родители не си дават децата в градина, защото примерно не е прието в "Синчец", а в "Здравец", а там не им харесва. Има родители, които държат детето им да е в частна детска градина, дори да има място в местната забавачка. Други семейства ще си кажат "Ами ние ще вземем 120 лева и няма да дадем детето на детска градина". И тогава политиката, която прави министерството за 5- и 6-годишните и по желание за 4-годишните, също няма да се случи. Струва ми се, че големите общини, където е проблемът - София, Пловдив и Варна, подпомогнати от министерството, трябва да помислят да решат въпроса да има повече места за децата в детските градини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
