Турските националисти и военни пречат на интеграцията ни в Европа, казва носителят на Нобелова награда за литература
Орхан Памук представи английското издание на новия си роман "Нещо странно в ума ми" за последния брой на списание "Тайм". Книгата беше публикувана на турски език през декември 2014-та и вече е преведена на десетки езици.
Романът представлява едновременно епична и модерна любовна история, която се развива в периода между 1969 и 2012 г. Главният герой е продавач на боза по улиците на Истанбул и разказва историята и ежедневието на града.
62-годишният Памук е носител на Нобелова награда за литература през 2006 г. Романите му "Сняг" и "Името ми е Червен" са най-превежданите и четени турски произведения. Ето какво заяви писателят пред "Тайм", в превод на lira.bg.
- Новият ви роман проследява живота на работническата класа в Истанбул от 60-те години на миналия век до днес. Каква е целта ви?
- Започнах го като новела или кратък роман, разказ за един производител на боза. Не планирах да пиша епос от 600 страници за уличния живот в Истанбул. Но това се получи, защото материалът беше доста и много тежък. Беше предизвикателство да пиша за средната класа улични производители
и да ги сравнявам с братя Карамазови или Хамлет, например
Едновременно с това трябваше да опиша цялата им човечност.
- Главният герой Мевлут произвежда и продава боза. Какво означава тази напитка за турския народ?
- Бозата е популярна по тези места от времето на Османската империя, защото е с леко алкохолно съдържание. Така хем може да опиташ алкохол, хем не правиш нищо в разрез с канона на исляма. Тя се свързва и с романтичното османско минало, добрите времена, когато бяхме част от дълга традиция, империя и вечност.
- Вие самият пиете ли боза?
- Пих я, докато пишех романа. Но мога да призная, че не ми е много вкусна.
- Виждаме промените и растежа на Истанбул във времето, описано в романа. Какво обаче е загубил градът?
- Няма как да съм равнодушен, но не мога да бъда и един носталгично настроен човек, който оплаква изчезването и разрушението на улиците от неговото детство. Предпочитам да се идентифицирам с новодошлите в Истанбул. Когато живееш в един град, неизбежно е да се влюбиш в него, да изградиш принадлежност. Аз и хората като мен искаме символите на архитектурното наследство и странностите на този град да запазят спомените ни.
- През 2006 г. спечелихте Нобеловата награда за литература. Помните ли как се чувствахте тогава?
- Не бях изненадан. Предната вечер вечерях с един сънародник и той ми подхвърли: "Знаеш ли, утре е гласуването". На другата сутрин
телефонът ми звънна в 7 ч и знаех кой е, защото никой не ми звъни по това време
- Какво е мнението ви за турския президент Ердоган?
- Той става все по-тоталитарен и авторитарен. Не уважава демокрацията. Днес в Турция имаме изборна демокрация, но това не е демокрация в пълна степен. Особено що се отнася до свободата на словото. В това отношение положението е трагично.
- Има ли съпротива срещу Ердоган и методите му?
- Щастлив съм да видя, че Ердоган губи гласове дори сред консервативните си привърженици (интервюто е публикувано преди резултата от изборите в Турция, бел.ред). Те вече не виждат в него истински консерватор. Хубаво е, че турските гласоподаватели се противопоставят на авторитарния президент, на който не му пука за пълната демокрация.
- Как се отрази бежанската криза на Турция?
- Аз живея близо до площад "Таксим" и всеки ден виждам как сирийските бежанци се молят. Щастлив съм, че Германия подслони 800 000 бежанци за една година и им даде документи, сигурност и бъдеще, което не могат да получат в Турция.
- Преди време пледирахте Турция да стане част от Евросъюза, но има ли още място вашата страна в Европа?
- Членството в ЕС не ни се получи. Турските националисти и секуларисти, както и военните, не искаха това да се случи. А европейските консерватори пък не искат нас. Сега Европа е заета със собствените си проблеми. Но фактът, че те приеха над 800 000 мюсюлмани в границите си,
все пак е добър знак, че Европа също се учи на мултикултурализъм
- На 10 октомври Турция стана обект на ужасяваща терористична атака. Как отговори страната ви на това?
- Може би съм твърде голям оптимист, но този акт наистина обедини Турция. Надявам се, че желанието да имаме стабилна, мирна демокрация и гневът към Ердоган и извършителите на този терористичен акт ще прокарат пътя ни към демокрацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
