София. Данните са от първото проучване на новосъздадената Агенция за социални и социологически измервания "Прогноза", проведено през февруари 2014 г. Реализирана е национална представителна извадка за пълнолетното население на страната. Данните са получени чрез стандартизирано интервю "лице в лице" сред 1010 респонденти.
Бъдещето на България засега изглежда повече в черни краски, отколкото в розови. Песимистите надделяват с 45.1% срещу 40.6% оптимисти. Хората между 18 и 30 г. са най-големите застъпници на по-добрите очаквания. Техните бащи и дядовци на възраст от 61-80 г. пък са подчертано песимисти.
Но когато стане въпрос за личното развитие, българите са по-оптимистично настроени. Данните показват, че въпреки преобладаващото черногледство сред хората, които оценяват качеството си на живот отрицателно, има относително голям процент оптимисти по отношение на личното си развитие. Надеждата не е голяма, но все още съществува.
Спрямо личното си развитие изследването отчита 47.9% дял на оптимистите и 36.4 на сто на песимисти. Остров на оптимизма в България остава София. 50% от столичани очакват по-добро бъдеще в личен план.
Най-голям е процентът на хората, които оценяват като нито добро, нито лошо своето благополучие и лична удовлетвореност - 40.5%. 25.3% определят живота си като по-скоро лош, а 9.5% -като много лош. Едва 0.9% смятат, че техният живот е много добър.
Данните отчитат много силна доминация на доходите като фактор, който влияе върху качеството на живот сред различните социални групи. Така наречените постматериални ценности като околна среда, любов имат значение най-вече сред хората, които оценяват положително качеството си на живот. Ако за българите с по-висок стандарт образованието е значително по-високо оценено от забавлението, то за хората, които посочват, че живеят много лошо, забавлението и образованието са почти еднакво важни.
Според 85.3% доходите са най-важното нещо, което влияе на начина им на живот. На втора позиция се нарежда семейството 62.8%, следвано от жилището (27.1%).
Данните от изследването показват много висок дял на хора, които посочват, че често не разполагат с достатъчно пари, за да свържат двата края - 69.6 на сто. При това 64.3 процента попадат в тази категория - това е делът на хората с висше образование, които посочват, че честно не разполагат с достатъчно пари.
На фона на тези оценки и в контекста на предстоящите избори за Европарламент най-голям е делът на хората, които заявяват категорично, че не се чувстват граждани на ЕС - 29.1% срещу 13.4%, които се чувстват европейци. Получените данни показват, че разбирането ни за европейската общност е по-скоро като институционална рамка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
