"Идват цунами от бежанци, а България е първата стена, която те ще връхлетят". Предупреждението дойде от еврокомисар Кристалина Георгиева и потвърди опасенията на премиера Бойко Борисов заради ситуацията на южната ни граница.
Данните също са повече от стряскащи - броят на заловените чужденци, които нелегално влизат в страната, расте лавинообразно. А за незаловените дори е страшно да се помисли. Защитата на една граница е наистина нещо сложно. С каквито и ресурси да разполага държавата - дори най-могъщата - не може да се спре поток от хора, които са решили на всяка цена да минат браздата.
Достатъчно е да вземем за пример провала на САЩ
с прииждащите мексиканци
Днес американските граничари разполагат с джипове, хеликоптери, спътникова информация и - по стара традиция и реална необходимост! - дори все още и с коне. И въпреки това са безсилни да се справят с прииждащите от Мексико имигранти.
Така че, тръгне ли човешката вълна, спиране няма. А в Турция бежанците вече гонят три милиона. Защо се стигна до днешната ситуация, може да се коментира много. Мнозина помнят как беше разрушен стария "кльон" през 90-те години по турската граница. През който наистина и пиле на можеше да прехвръкне.
Както и да е - станалото, станало. Съборените съоръжения се вдигат отново, но без хора не може. Главният секретар на МВР Георги Костов
го заяви откровено пред общинарите от Малко Търново. "Държавата похарчи над 100 млн. лева за защитната ограда по границата с Турция, изгради термовизионни камери и инфрачервени датчици, командирова допълнително полицейски служители и позволи на армията да се включва в охраната на браздата. Но без помощта на местните хора, всичко това пак няма да свърши работа", беше категоричен комисарят.
И е много прав. Защото съвършено охранявана граница няма.
Винаги има тайни пътечки и проходи
известни именно на селяните, живеещи по тези места. Ако се изкушат от обещаните пари от трафикантите на бежанци, те могат да станат каналджии. Но ако се подходи правилно и национално отговорно, може да станат първи защитници на родната земя.
И това няма да е нищо ново с оглед на историята. От най-далечни времена населението край браздата е имало за задача да пази подстъпите на държавата.
Векове наред източните граници на Византия са охранявани от акритите - общност от свободни селяни - войници. Които ревностно са ги защитавали от набезите на мюсюлманите - араби и селджукски турци. Но след възстановяването на Византия през 1261 г.император Михаил VIII Палеолог лекомислено ликвидира акритското съсловие след един негов дребен бунт. Какво се случва с Византия, се знае...
Такива са били руските казаци, и хърватските "ускоци". Но защо да се ровим в чуждата история. Имало е и у нас винаги някаква форма на местни помагачи на Граничната ни стража, още от княжеските времена - много преди "доброволните отряди на трудещите се" от времето на соца. А ако поради демографски проблеми е трудно да се създадат подобни местни подкрепления, нека институциите да канализират и оглавят дейността на доброволците. Ще излезе по евтино от издръжката на командированите служители от европейската агенция за охрана Фронтекс.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
