Големите световни атове не се сритаха, но пък родни политици се разлудуваха
Пенсиите на българите вече се плащат от ООН, границата ни се пази от "сини каски" на ООН, вместо еврофондове получаваме дотации пак от ООН, откъдето осигуряват стипендии на най-умните ни младежи. Това би помислил всеки завърнал се за малко в родината емигрант, ако чуе воя, който се нададе у нас след злополучния опит българка да оглави световната организация. Създава се илюзията, че съдбата на държавата зависи от това кой е начело на ООН.
В обществената говорилня се набиват две тези. Едната, далеч по-гръмогласна, гласи: "Кристалина Георгиева се напъна да се включи в играта и провали Ирина Бокова". Контратезата пък е: "Бокова беше бита карта, но се запъна и попречи Кристалина да пробва своя шанс". Кой крив, кой прав, вече няма значение. И двете българки са аут, а новият шеф на ООН се казва Гутериш. Защото така се разбраха Големите сили, а португалецът се оказа най-удобен и компромисен вариант.
Тънките сметки на руснаци, американци, китайци, британци и французи може и да лъснат по-късно.
Но мачът за ООН свърши
И изведнъж позамрялата опозиция у нас ревна с пълен глас: "Оставка на Борисов, кабинетът се провали!" Защо ли? Ами с късната смяна на Бокова с Георгиева подрязал шансовете на първата. Въпросът е на колко българи им пука какво се случва с ООН. И откъде накъде ехото от надлъгването на големите трябва да бъде повод да клатим държавата си.
Сметките на БСП, АБВ и ДПС са ясни. Те са длъжни да викат "долу" дори ако падне градушка. Странно седи в тази компания Красимир Каракачанов, който иначе с Патриотичния фронт крепи същата власт, която сега иска да бута.
Но понеже е кандидат-президент, лидерът на ВМРО сигурно търси повод да покаже зъби към ГЕРБ, за да дръпне някой глас повече.
Коалицията "ООН" скочи да разжалва и Кристалина Георгиева като еврокомисар, а Георги Първанов дори поиска извинение от Меркел. Без майтап, утре може да поиска да издърпа ушите и на Обама. Изобщо драмата в ООН се пробутва почти като национална катастрофа. Хората не се вълнуват от заплати, образование, заплаха от бежанци. Всички седят и скубят коси за ООН.
Вероятно такава картинка си представят участниците в заверата срещу кабинета.
Номерът обаче няма да мине
Не защото Борисов се опъна и прати по дяволите оплаквачите на Бокова, а защото няма разумен човек, който да иска да събори държавата от мъка по ООН.
Все едно довечера, ако футболните национали паднат 1:7 от Франция, да уволним спортния министър или да сменим посланика в Париж.
Най-показателна е реакцията на бизнеса, който още вчера реагира като ужилен и нахока ревящите за оставки политици. Предприемачите казаха ясно: Не ни интересува ООН, за нас е важно да задържим икономическия растеж и стабилността, да решим проблема с недостига на специалисти, изтичането на млади кадри и демографската криза. И още: Не искаме нови служебни правителства, нови парламентарни избори, което ще доведе до поне 6 месеца не просто рецесия, а мор.
Казаха го хората, които създават брутния национален продукт и плащат заплатите. А не шепа дежурни митингаджии, готови да викат за всеки и срещу всеки, стига да им дадат някой лев. Край границата също не си късат ризите за Бокова, а питат какво може да се направи, за да не нахлуват у нас тълпи афганистанци, иракчани и сирийци.
Коалицията "ООН" може и да се надява да разклати правителството, лошото е, че така клати цялата държава. А от това ще загубим всички. Дано го разберат навреме, а не след поредния бой на изборите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
