- Свалете и ДДС-то върху периодичните издания
Вероятно, прелюбезни, има и случаи, когато президентът е прав. Мисля, че дори Десислава Радева може да го потвърди! Аз направо намирам умисъл в предложението вместо бензиностанции, да се открият компютърни училища в областните градове, макар че и това не е много ясно като пазарен механизъм. Кой ще преподава в тези центрове? Учителите по трудово ли? Или ще ги наемат частните компютърни училища...
Вече споменах, че държавните бензиностанции били стара идея на Марешки, а по идея на Марешки човек е рисковано дори да се подстригва... Но виж, с ДДС-то не съм съгласен. Както и с целия плач Йеремиев на куп икономисти, че диференцираните ставки са грешка. Диференцираните ставки, уважаеми, означават политика. Нищо повече и нищо по-малко от политика! Едно управление казва "За нас е важно знанието" и намаляваме косвените данъци върху всичките му форми. Или пък върху туризма. Друго правителство казва "За нас е приоритетно здравеопазването и ще направим всичко възможно да свалим добавената стойност на и без това скъпите лекарства".
Това е разговор за политики
Както разговор за политика е и предложението на президента отново да разчоплим темата с прогресивния данък. Президентът е ляв и иска прогресивен данък. Аз не определям себе си точно като десен, но за мен и моята черга хора плоският данък е по-добро от всичко, случвало ми се досега. Като изключим една нощ с корде-балета на Парк-хотел "Москва", ама това беше още по времето на ергенския данък...
Борисов рече, че поема "политически риск с едно неправилно решение за ДДС върху книгите", но това не само не е риск, а напълно е в унисон с фанфарите на "Върви, народе възродени", които още не са отзвучали в ушите ни. Защото големият риск не е за политиката, а за езика. Българският език е в риск, а основни негови носители са книгите и периодичните издания на български. Аз самият поне три пъти съм внасял законопроект за нулева или диференцирана ставка върху всички печатни носители. Правил съм го с ясната идея, че това е само една от мерките, които именно държавата трябва да предприеме за спасяване на езика. Не закон за езика, който се привиждаше на разни леви деятели, а именно поредица от финансови инвестиции и гъвкава данъчна политика. За ДДС казахме. За инвестициите е добре да се обмисли за специален фонд, където чужди издателства да кандидатстват за подпомагане на преводите от български език. Не струва много в някои от най-големите университети на света да се открият - пък било и виртуални - катедри по български език и литература. Всъщност струва заплатата на десетина преподаватели и асистенти. Може би големите български издателства заедно с Министерството на културата могат да го направят. Толкова ли е нереално да мечтаем за български институт като "Гьоте", "Серванетс", "British Council" или "Алианс франсез"?
Дигитализацията на писмения ни архив е друга огромна тема. Чудя се дали да я подхващам изобщо, но ето една идея за частните предприемачи: който дигитализира основната преса отпреди 2000 година и я подреди в спретнат сайт с платено съдържание, не само
ще си върне парите
но и ще припечелва повече от добре в бъдеще. Днес тези, които влизат само с матури в Журналистическия факултет, са убедени, че Дертлиев е футболист от Стара Загора, защото след 2000 година за стария социалдемократ никъде нищо не пише...
По 24 май отново се завъртя из мрежата едно вдъхновяващо есе на Петър Увалиев - "Похвално слово за българското слово". Аз лично го пазя на десктопа на всеки компютър, който си купувам, и го знам почти наизуст. Оставете съдържанието като фразеология и стил - това е такъв виртуозен езиков пилотаж, че на човек наистина му спира дъхът. "Похвалното слово" на Увалиев завършва с една перифраза на Ницше -"Проклет да е онзи, който полива пустинята". Той има предвид поливането на бездуховността, което - с проклятия или без - е основният смисъл на почти цялата модерна развлекателна индустрия.
У мен тази метафора пък извиква спомена за един забравен, но гениален филм от 60-те години на миналия век - "Голият остров" на Кането Шиндо. В него семейство пренася с лодка от съседен остров ведра с вода, за да полива нивата, която ги изхранва на Голия остров. Да насърчаваме оцеляването на българския език като икономическа логика изглежда именно поливане на пустинята - пренасяне на вода, откъдето сварим, за да оцелее езикът ни. И ние като обитателите на Голия остров можем да зарежем обречените си усилия и
да инвестираме в езикова култура
която ще направи собствената ни култура по-конкурентна и по-достъпна за света. Помните дебата за преминаване към латинска азбука... Но какъв смисъл има да оцелее една култура, която няма да е оригинална, а хибридна?!
Покрай заниманията ми с гмуркане съм срещал представители на не един и два народа, чийто оригинален език е застрашен от изчезване. В училищата им се преподава на английски, руски, френски или испански, а местният говор е оставен на произвола на съдбата. Изследователят Дейвид Харисън твърди, че средно на всеки две седмици умира по един последен представител на някоя от екзотичните езиковите култури. В момента близо три хиляди езика се говорят от по-малко от две хиляди души! По експертно мнение на ЮНЕСКО към 2100-а година живите езици на земята ще намалеят с 50%. Къде ще е българският език по това време? !
Мисля, че е спешно да се "захванем да поливаме голия остров" и да завещаем това занимание и на децата си като неотменим техен дълг. Една малка първа стъпка е намаляването на ДДС върху печатните издания - но то наистина не трябва да остане само върху книгите, а да обхване всички езикови носители: хартиени, аудио- и видеозаписи, онлайн съдържанието, което се продава. Това са именно разговор и политика, много по-важни от противостоянието по оста "прогресивен - плосък данък" - и на президента много му отива да се захване именно с тях. Знам, че звучи тъпо да се подеме инициатива "Българският 24 май", но и "Българската Коледа", съгласете се, не звучи много умно. В края на мандата на Иван Костов имаше опит да се създаде "Българският Великден". Той прерастна в политическа инициатива, която даде най-голямата част от кадрите за управлението на Симеон Втори. Т.е. идеята прерастна в чисто политическа. Може би е време да я възстановим в първоначалния й вариант: българите навсякъде по света да бъдат обединени в усилията за съхраняване на културата и езика ни.
Идеята се роди на смъртното легло на автора на "Българският Великден или страстите български" Тончо Жечев. Повярвайте, тази книга не може да бъде написана на друг език, освен български.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
