Омбудсманът и президентът се ползват с най-голямо доверие сред българските граждани, според данни на "Афис" от национално представително проучване между 8 и 12 юни сред 1010 пълнолетни български граждани.
За юни социолозите измерват положително доверие съответно 60,3 на сто и 58,4 на сто за двете институции. Далеч назад се нарежда Европейският съюз, който успява да генерира положително доверие сред 45 на сто, но към този момент, макар и с малко, запазва положителния си рейтинг, тоест доверието е по-високо от недоверието, отбелязват от "Афис".
Следват поредица от институции с традиционно негативен рейтинг - местната власт и органите на реда, съответно с 41 и 37 на сто, констатират социолозите.
Кабинетът се ползва с доверието на близо 32 на сто, парламентът успява да печели симпатиите на 23 на сто от българските граждани. Традиционно доверието в съдебната власт е най-ниско - 20 на сто.
На пръв поглед тези данни показват нещо закономерно - персонифицирани институции, които са с относително свежи лица на обществено-политическия терен, както и външната легитимност на европейските структури са значително по-одобрявани, коментират от "Афис". В същото време местният политически елит, разположен по етажите на властта, и сформираното преди само преди една година правителство, вкупом страдат от хроничен недостиг на положително отношение, смятат те.
Според тях практически няма динамика - днешните мащаби повтарят до голяма степен картината от пролетта на 2017 година, а изключенията са в нюансите.
От данните личи, че влошаването на обстановката е започнало през есента на миналата година, най-сериозно е пострадал образът на полицията, а в най-високи амплитуди се е колебаело доверието в ЕС и президента, отбелязват социолозите. Стартирайки с най-висок рейтинг в началото на периода, към днешна дата президентът е изпреварен от националния омбудсман. Разбира се, трябва да се отчита фактът, че от есента на миналата година президентската институция бе превърната в основна мишена за критиките, атаките и компроматите от страна на управляващата партия, посочват те.
Контрастен факт е, че доверието в ЕС спада по време на българското европредседателство, низходящият тренд е устойчив и, ако продължи да пълзи плавно надолу, евроинституцията ще се нареди сред числото на институциите с негативен рейтинг и ще прати България в редиците на евроскептичните държави, смятат от "Афис". Според тях възможните обяснения са, че Съюзът и най-вече администрацията в Брюксел в погледа на нарастващо мнозинство от българските граждани изгради образ на прагматично-бюрократична машина, която има множество собствени дневни редове, далечни или разминаващи се с дневния ред на обикновените българи.
Все повече българи, през последните години, декларират недоверие към ЕС - това са в по-голяма степен хората от по-малките населени места, по-ниско образованите и по-възрастните, които обаче са и най-активните гласоподаватели. За тези хора ползите от нашето членство са неясни и дори съмнителни, посочват социолозите.Според тях самото Председателство на Съвета на ЕС е останало една политмистерия за голяма част от населението, най-вече като телевизионен сериал за ремонта на НДК, церемониални срещи и пищни обеди и вечери, букети, червени килимчета и показни форми на гостоприемство. 45 на сто от анкетираните нямат преценка дали това Председателство е било успех или провал за България, отчитат от агенцията.
Погледнато глобално, политиката на ЕС повече обърква, отколкото внася яснота, стовари се бежанска криза, настъпиха резки лутания между Русия и САЩ, при които ту Путин бе лош, ту Тръмп и обратно, и всичко това се опакова във все по-често говорене на тема "Европа на две скорости", отбелязват социолозите.
В крайна сметка, едва ли тенденцията в спада на доверие към ЕС ще стигне санитарния минимум, но тенденцията е показателна, допълват те.
Междувременно, за трети пореден месец желаещите оставка на правителството са повече от неговите привърженици, силите на опозиция и управляващи лека полека се изравняват, омбудсманът и президентът, които генетично се свързват с опозицията, са най-одобряваните обществени фигури, обобщават от "Афис". Според тях по всичко личи, че политическият процес е на път отново да смени посоката си. Важно е кой ще поеме инициативата за това на фона на огромната пропаст, очертала се между гражданите и институциите, смятат социолозите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
