Само за месец окупацията на Ректората потвърди мисълта на Карл Маркс, че историята се повтаря като фарс. Слава Богу, пропусна една част от изречението - че би могла да се повтори и като трагедия. А това можеше да стане, ако в сградата на Алма матер бе влязла полиция. Макар и в защита на закона. Един окървавен университет щеше да се превърне в символ, да обходи световните медии и да придаде на затихващия протест съвсем друг смисъл. А и слава, която той не заслужава.
Във всеки случай втората окупация на Алма матер направи против протеста толкова, колкото не успяха и най-отявлените му критици. Тя успя да отблъсне от него хора, които със сигурност биха излезли на улицата в друга ситуация. И да прахоса напразно гражданска енергия, която сигурно щеше да му бъде необходима. За всички бе ясно, че окупацията се превръща във фарс още първия път, когато окупаторите се оттеглиха в сърцето на Алма матер - Аулата, където шепа студенти започнаха да се забавляват със "скрита камера" срещу професорите си и да играят на политкомисари. И дори още по-рано - когато решиха да заключат целия Ректорат и да не допускат никого до оставка, след като бе отчайващо ясно, че не могат да получат подобен резултат. На практика римейкът на тази окупация приличаше на поведението на малко дете, което тропа с крак и с пяна на уста крещи "Не искам", без да си дава сметка дали желанието му е изпълнимо.
Петнадесетина души, повечето от които дори не учат в университета, се опитаха да вземат за заложници хиляди свои колеги и преподаватели, при това със зле скалъпени декларации и искания. Това повече приличаше на тероризъм, отколкото на гражданско неподчинение, но не знам дали някой от авторите на политическия чиклит, на какъвто приличаха декларациите им, е чувал нещо за Торо. Допускам, че едва ли знаят до каква степен потвърждават и сентенцията на Маркс, а може би повечето от тях не са и чували за него. Във всеки случай болшевизмът, който лъхаше от въпросната акция, срина доста от доверието в студентите, все едно дали те са си вярвали или са били използвани. Във втората окупация със сигурност се усеща политическа намеса на някого, който не е преценил добре времето, мястото и потенциала на подобна акция да предизвика симпатии и подкрепа. На практика тя дискредитира протеста и всъщност вдъхна на властта увереност, която може би не й се полага. Ако летните протести дадоха на политиците да разберат, че трябва да се съобразяват с обществото, студентската акция създаде на недоволните образ на хора, които не знаят какво искат, но за сметка на това го искат с цената на всичко.
При това и безогледно, несоъбразявайки се с хората около себе си. Всъщност все още никой не е отговорил на въпроса защо, за да си отиде властта, трябва да се окупира Ректората - освен че е едновременно най-уязвимото и знаково място, в което достъпът е относително свободен. Така Алма матер се оказа, както каза и нейният ректор, "момчето за бой" на политици и протестиращи. Място, където неколцина хейтъри водят собствената си виртуална битка на ценностите и бленуват за "нов морал", без изобщо да си дават сметка, че моралът е категория, стара колкото света. А безумните съпоставки на България с Украйна и прозиращото желание и тук да попролеем кръв в името на въпросния "нов морал" остава на съвестта на онзи, който е измислил схемите с окупацията. Впрочем тя, за жалост, навреди доста и на студентите, участващи в нея - особено ако намеренията им са били искрени. По време на предишната окупация "Ранобудните" бяха организирали конкурс за есе на тема "Протест и смисъл". След римейка могат вече да пропуснат смисъла.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
