Нормално ли е фирми с неясна собственост и отрицателен капитал да съхраняват лични данни на граждани и фирми
Методи Василев, юрист
След казуса "КТБ" възниква въпросът какъв е рискът от нова криза на недоверие във финансовия сектор.
Възможно ли е безотговорното съхраняване на документи на клиенти на банки да доведе до срив и ново завъртане по спиралата надолу?
Последният такъв случай от 9 ноември 2010 година, когато в централните си новини БНТ показа абсурдна по същността си картина на столичния булевард "Васил Левски".
Тогава голямо количество копия на документи на банка са изхвърлени в чували до контейнерите за боклук на улицата до централния и офис. Силният вятър през деня разсипва чувалите като по този начин копия от документи, съдържащи лични данни на граждани, се разпиляват свободно по улицата.
Комисията за защита на личните данни извърши проверка по случая, установи нарушение, а банката бе санкционирана.
Тогава лично председателят на Комисията коментира, че в документите поименно се виждали освен клиентите на банката, също и сумите на изтеглените от тях кредити.
Публично се артикулира абсурдния риск, че по този начин клиенти на банката могат да бъдат изнудвани за много високи суми, ако някой видел размера на изтеглените от тях кредити.
Най-интересна в случая е позицията и по-скоро липсата на позиция в банковата общност, която се олицетворява по закон и по морал от БНБ.
Банката, чиито клиенти претърпяха това унижение с личните им данни, обеща, че ще излезе с официална информация, след като се съвземе от случилото се.
Скоро обаче всичко се забрави.
За потребителите на банкови услуги е по-важно да се уповават на максимата: "Гледай какво върша, не слушай какво ти говоря".
Те трябва да знаят, че кипърска офшорка, която съхранява архиви на банки, съдържащи лични данни, продължава да преживява на пазара за тези услуги в България, работейки на загуба.
Самото споменаване на офшорни компании с неясен собственик, тиражирането на този факт от медиите, води до силно нагнетяване на негативно обществено мнение. Това увеличава репутационния риск не просто на институциите, с които работи офшорката, а на цялата банкова система.
Странно как законодателят и регулаторите продължават да допускат под носа си в банковата жерава да се разхождат офшорни магьосници?
Но докато собствениците в тези фирми са замъглени от данъчната мараня над острова на Афродита, оперативните данни за състоянието на компанията може да се установят с няколко кликвания на мишката.
Така лесно може да се установи, че тя има отрицателен собствен капитал според собствения си отчет за предходната финансова година. Натрупаната загуба в последните две години е в размер над 200 000 лева и цифрата е с тенденция за увеличаване през втората година - при положение, че компанията е регистрирана с "внушителния" капитал от 5 хиляди лева. Щатните й служители, призвани да съхраняват и управляват физически документооборота на своите клиенти, могат да се преброят на пръстите на едната ръка.
Според Търговския закон такава компания може да бъде обявена в несъстоятелност. Но затова някой държавен орган или орган на съдебната власт ще се сети впоследствие. Кой може да реагира по-рано? Според закона също всеки би могъл да сезира КЗК, че компания продава услугите си, такива като управление на документи, съдържащи лични данни, на загуба, което е нелоялно привличане на клиенти.
Тогава в случай на сезиране от КЗК договорите с клиентите на компанията може да бъдат обявени за недействителни, а компанията доставчик ще заплати глоба в размер на 10% от оборота, допълнителна тежест към вече натрупаните финансови загуби.
Но нека си представим и ситуацията - медиите тиражират новината, че КЗК започва разследване за нелоялна конкуренция. Може би и това би минало незабелязано, ако тези практики не бяха свързани, дори и косвено с финансови институции.
Основана с офшорни капитали, незнайно поради какъв интерес работеща постоянно на загуба, неясно от кого и защо финансирана, подлагаща на риск от стоварване на цялата регулаторна машина върху банкерите - данъчни и КЗК...
Не е ли прекалено много, за да си затварят очите институции с такава голяма обществена роля като банките?
Те ще ги отворят все някога. Тогава ще направят всичко възможно подобни услуги, които са широко разпространени и харесвани, особено сред западните компании, да бъдат предоставяни от фирми с добра репутация и ясна собственост. По-добре късно, отколкото никога. Все пак става дума за боравене с конфиденциална информация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
