Субсидията за зърното е 1 млрд. годишно, но плащаме 1,5 млрд. рента, казва Стелиян Стоянов
За състоянието на есенниците преди жътва и развитието на пролетниците, за пазара на зърнено-житни култури и нерешените проблеми в сектора коментира пред "Стандарт" Стелиян Стоянов - зърнопроизводител и животновъд от Добруджа и председател на Асоциация на българските зърнопроизводители 2006 в Генерал Тошево.
Земеделците искат закон за браншовите организации
Всяка година инвестициите ни в земята са като за една АЕЦ
Все още не сме защитени от натиска на големите мултинационални компании
- Г-н Стоянов, времето през зимата и пролетта ни изненада с аномалии. Как се отрази това на есенниците и пролетниците?
- Като цяло презимуването беше нормално за есенниците. В същото време топлата пролет даде възможност растенията бързо да се развият и се появиха доста болести, особено при пшениците. Имахме екстремна ситуация - висока влага в определени месеци с ненормално високи температури, а вечер - с много ниски. Това наложи и използването на препарати за борба с болести, което беше много повече тази година спрямо минали години. Пролетниците се развиваха също в анормални температури - високи през деня, ниски през нощта, трудно започна поникването, но в момента са в сравнително добро състояние
- Доколко се оскъпи производството на декар пшеница и има ли сериозни притеснения за качеството на реколтата ?
- Да, оскъпи се производството, и то най-вече заради борбата с болестите. По отношение на качеството може да се каже, че пшеницата, там, където не е водена борба с болести, ще има проблеми с качеството. Екстремалните условия продължат - на този етап минаваме от 20 на 35 градуса дневни температури и се очакват проблеми с узряването на зърното. Наложи се да се прави дву- и трикратно пръскане и въпреки това не е изключено на места да има загуби. Все пак стопаните, които са си свършили добре работата, имат очаквания зърното да узрее нормално - и при пшеници, и при ечемик, както и при рапицата и да има благоприятно време, за да може в нормални агротехнически срокове да се прибере реколтата.
- С оглед на ситуацията в международен план - случващото се в Бразилия, бежанската вълна, инфлацията в Русия и Украйна - какви цени се очакват за тазгодишната реколта?
- След като имаме сделки за изкупуване на пшеница, предварително сключени на 290 лв. на пристанище, очакваме над 300 лв. цена на зърното от новата реколта. Дали ще бъдат по-високи цените или по-ниски - засега е трудно да се каже. В момента дори вече има сделки "на зелено" за царевица от новата реколта наесен, като нивата са 285 лв. за тон. Най-динамичен е пазарът при рапицата, предложенията на търговците за предварителни сделки преди жътва вече са за 700 лв. за тон и всеки ден се променят. Случващото се на международните пазари, особено в другите континенти - Америка, и все още неизясненото производство в Русия и Украйна, е причината, поради която не може да се каже какви ще бъдат като цяло цените. Но във всички случаи на база на това, което се предлага в момента, има оптимизъм производството да се реализира на много добри цени, тъй като и потреблението също се повишава. В Европа има данни, че също ще има внос на зърно. Цените ще се формират по време на жътва и след нея, но в никакъв случай не бива да бъдат под 300 лв. за тон.
- В последните няколко години френската селекция пшеници превзема нивите у нас. Каква е разликата между френските и българските сортове и ще си върне ли позициите родната селекция пшеници?
- Нашите селекционери с многогодишен опит, особено в Добруджански земеделски институт, а и в другите институти в страната, са извели доста приспособими, устойчиви и в същото време качествени сортове. Истината е, че все още науката е длъжник на производителите, особено на зърнопроизводителите, с предлагане на селекция от сортове, които да са с по-голям добив. Разликата между българските и вносните сортове е по отношение на добива. Единствената причина българските сортове все още да се сеят е това, че те са приспособени към условията в страната. И независимо, че дават по-ниски резултати, те са по-сигурни. Но това не може да продължава така, защото науката трябва да даде селекция не само приспособима, но и с необходимите резултати като количество, респективно добиви, за да може да бъдат конкурентни на вносната селекция. Фактът, че и българската селекция е много скъпа, показва, че това е един много сериозен проблем. Но не само науката е длъжник на производителите, държавата е длъжник на науката. И така кръгът е затворен.
- Каква е оценката на фермерите за приетата промяна - вместо ваучери, да получават в пари част от стойността на акциза за газьол, използван в първичното производство?
- Промяната пари вместо ваучери - това е първото предложение, което сме правили и благодарение на постановление, прието още с решение на Министерски съвет през 2007 г., обедини тогава зърнопроизводителите, защото едно правителство не искаше да изпълнява собственото си решение, облечено в постановление. Това тогава даде основата на първите справедливи национални земеделски протести, когато беше родена и Националната асоциация на зърнопроизводителите в цялата страна. Макар че 7 години преди това, още през 2000 г., добруджанските земеделци учредиха своя асоциация - заради проблемите със сушата тогава, впоследствие с измръзването на пшеницата и т.н. Тази форма на заплащане на акциза е справедлива и би трябвало да се върне, тъй като тя е и работеща формула. Земеделците не ги интересуват толкова средствата, тях ги интересува да ползват земеделско гориво, както е в страните в ЕС. Дали ще е оцветено в червено, зелено или някакъв друг цвят - за нас не е важно, за нас е важно да ползваме безакцизно гориво. Ние не искаме да получаваме гориво по 50 щатски цента, както е в Америка, но все пак трябва да се помогне на земеделците, за да може да поевтиним най-важната продукция - храната.
- Има ли пазар и цена за произведените количества азотфиксиращи култури?
- Пазарът за азотфиксиращите култури е труден най-вече за соята, тъй като няма преработващи мощности на територията на страната и да могат да изкупят тази продукция. Възможно е тази индустрия много скоро да започне да се развива, защото протеиновият проблем не е само за България, той е за цяла Европа. И най-вероятно ориентирането към такива преработващи мощности ще продължи в тези части на страната, където има възможност да се произвеждат. За граха, за боба и другите такива култури - пазарът е много труден, но смятаме, че това е бъдещето. Защото това са едни от най-добрите предшественици за есенните култури като пшеница и ечемик, които съставляват много сериозен процент от сеитбооборота в сектора зърнопроизводство.
- Кои са нерешените проблеми в сектора?
- Нерешените проблеми в сектора продължават да стоят с пълна сила. На първо място, приемане на закона за браншовите организации, за да е ясно в тази страна кой кой е. На второ място, това са правилата, по които да работят земеделците. Тази година - 10 г. след учредяването на НАЗ, все още с пълна сила стои един от най-важните въпроси - в този сектор да има правила, защото без правила има хаос. Виждаме, че все още нищо не се прави за гарантиране на това производство с необходимите гаранционни фондове по отношение на агрометеорологични условия, по отношение на ясни и точни правила за производство, преработка и реализация. Не са предприети мерки и срещу големия натиск, който се упражнява от големи мултинационални компании по отношение на цени - както на препарати, семена, така и на машини, да не говорим за оборудване и всички други елементи, нужни за разработване на едно сериозно земеделско стопанство. Ние, земеделските стопани, категорично не приемаме тези гръмки доклади, които се пишат, че едва ли не с парите, които получаваме по схемата за единно плащане на площ, които са малко над 16 лв. - с тези пари се осигуряват 30 на сто от разходите за зърнопроизводство. Това не е вярно. Разходите варират на декар производство от 120 до 160 лв., някъде и повече, за да се направят всички агротехнически мероприятия. И трябва да се знае, че ако българските земеделци получават някъде около 1 млрд. лв. субсидии, те предоставят под формата на рента на собствениците на земя над 1.5 млрд. лв. Което ще рече, че всички пари, които е дала Европа през този период, плюс добавените от производителите, са отишли при собствениците на земя, респективно като плащане за стопанисване. Така че тези, които ги пишат докладите, най-вероятно са против собствениците на земя да получават толкова пари като рента. За нас докладите не са верни. Това е натиск върху част от икономиката, която работи, която е перспективна и която, за радост на производителите, не се влияе толкова от политическите реформи, а единствено от борсовата търговия и пазара. Това, че производството ни има борсова цена, ни прави и по-независими от политическите боричкания и политическия популизъм, който се е насадил в българското общество. Ако има производство, което да е така отговорно и единствено българско - това е земеделското производството. И ако има някой, който да се каже, че е най-голям инвеститор в тази държава, това са земеделците, защото те всяка година инвестират в земята повече от 4-5 млрд. лв. - повече от една атомна електроцентрала. Така че инвестициите на българските земеделци
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
