Работим с гимназии в София, Стара Загора, Ниш и Враня
Проф. Николай Михайлов е ръководител на катедра "Пътища" в Университета за строителство, архитектура и геодезия (УАСГ) и председател на Съвета на директорите на "Трейс Груп Холд". Кои са пречките пред строителния бизнес? Какво може да направи държавата, за да стимулира ръста на сектора? И защо липсата на кадри продължава да е най-големият бич за бизнеса? Проф. Михайлов отговаря специално за "Стандарт".
- Проф. Михайлов, какво още може да направи държавата, за да подобри бизнес климата за строителния бранш?
- Истината е една: да се спазват законите. Фактът, че сме затворили всички преговорни глави и сме в ЕС означава, че законите ни са добри. Работата на държавната администрация е да съблюдава спазването им. Една такава добра инициатива - за спиране на контрабандата, даде много добри резултати. Защото колкото по-голям е контролът, толкова повече работа ще има за бизнеса. И ще се плащат повече данъци в държавната хазна. Работодателите искат спокойствие и ясни правила. Тогава фирмите ще имат възможност да създават работни места, да дават по-високи заплати, да обучават служителите си. Обучението е много важно, ако искаме да имаме бизнес в България. Нужни са млади хора, които да бъдат експерти у нас, а не да имат опит, който да изнасят навън. Но, за да се случи това, трябва да има ясни правила. И ако е факт, всичко останало е в ръцете на бизнеса
- Говорите за т.нар. вратички в закона или за контрола?
- Рецептата е завишен контрол, с насочване към детайла на закона. Земеделският министър Десислава Танева употреби една много интересна фраза тези дни, която се съотнася не само към поверения й сектор. Тя е и метафора:
Не може да притежаваш само едно магаре, а да имаш много пасища
Не трябва да се оставят вратички за заобикаляне на законите. Ние се явяваме на търгове, конкурираме се с други фирми и правилата са тези, които гарантират равнопоставеността на фирмите. Наистина законите се променят през годините, но е е нужна и устойчивост. Нужно е и обучение, защото законите се спазват, когато се познават. Нека вземем за пример Столична община и изграждането на метрото. При всички промени има устойчиво строителство на метро, най-доброто усвояване на евросредства, срочно и бюджетно изпълнение. И нито един кандидат не се оплака от обществените поръчки - нито възложителите, нито изпълнителите. Всичко това се случи в рамките на нормативната уредба. Така че, ако има някакви проблеми, може би са при тълкуването на нещата и някой възложител не си е свършил работата. Възложители са не само държавните структури, но и всички общини. И ако сметнем, вероятно ще се окаже, че местните власти общо имат по-голям бюджет за възлагане на обществени поръчки от останалите.
- В момента в Брюксел се обсъжда как да се отделят евросредства за борба с тероризма. Ако това се случи чрез намаляване на бюджетите по оперативните програми, вероятно ще бъдат редуцирани и парите за изграждане на транспортна инфраструктура. Имате ли подобни опасения?
- Най-важно е да се запази държавата, да се гарантира сигурността на гражданите. Необходимо е обаче бизнесът да има предварителна информация, за да може да планира. Ако Брюксел реши да има редукция на бюджетите, ще пострада цялото европейско семейство на строителите, към което ние се числим. Там също има инфраструктурни проекти, които са важни за останалите компании на континента.
В Германия например се увеличава бюджетът за пътища
тъй като там нови не са изграждани достатъчно през последните години. Ако намалят бюджетите, ще е реципрочно.
- И все пак, ако намалее броят и обемът на европоръчките, на какво ще разчита строителният бизнес?
- Бизнесът ще се преструктурира. И ако сигурността е приоритет, ще насочи вниманието си към този сектор. Като цяло обаче ще пострада обществото. Защото обектите не се строят от строителните офиси, а от хиляди реални хора. Така че това би имало и социален ефект. От друга страна, зад сектора сигурност също стоят хора и вероятно това ще са същите. И вероятно една част от бизнеса ще се преструктурира в сферата на сигурността. Само преди 3 г. беше немислимо да се отделят милиони за погранична ограда. Но ето, сега тя е факт.
- Не предвиждате ли експанзия на пазари извън ЕС?
- Разбира се. Но това е дългосрочна програма, концепция, която не се случва бързо. "Трейс Груп Холд" следва подобна стратегия през последните 10 г. В бизнеса винаги има върхове и спадове, дори и без външни причини. Едната концепция в такъв случай е да оптимизираш състава, а другата - да търсиш нови пазари. Но те не се случват изненадващо. Като компания ние опитвахме в Оман, пробваме в Катар. Влязохме силно и устойчиво в Сърбия. Позиционирахме се и в Чехия. Разглеждаме и други възможности. Ние сме европейска фирма и европейският пазар е нашият пазар. Българският строител не отстъпва на своите европейски колеги - нито като качество, нито като цена. И нашата компания би се състезавала с всички големи фирми, навсякъде в Европа. Нямаме притеснения. Имаме и изключително интересно предложение за Казахстан. Голямата любов и големите предизвикателства изискват поемането и на голям риск. Хубаво е да стоиш вкъщи, на топло, без да мериш силите си навън. Но
всеки човек и всяка фирма трябва да търси предела си
Имали сме уроци по пътя. Но не сме стигнали границата на възможностите си. Искаме да стигнем до Централна Европа и Близкия изток. Налага се да намалим скоростта на разрастване, тъй като се оказа, че няма достатъчно добре подготвени кадри. Всички сме наясно, че има дисбаланс между нуждите на бизнеса и средното образованието.
- Как може да се преодолее той?
- Средното образование върви по една линия, непроменена през последните 20 г. А бизнесът за това време много се промени. Въпреки кризите ние сме устойчиви. На заседанията ни в КРИБ става ясно, че всички сектори страдат от липса на кадри. Икономическата среда се създаде много бързо. За съжаление се ликвидираха СПТУ-та /Средно професионално технически училище/. Така че вместо на професия сега учениците в професионалните гимназии се учат основно на математика, български и английски език. И нямат нужните професионални качества за старт на кариерата си. Не може бизнесът обаче да образова още 5 г. след завършване на училище. Той може да подпомага обучението, но работа на държавата е да направи образованието полезно за бизнеса. Трябват техникуми, които дават подготовка за включване в реална работна среда. Това липсва. И затова ние отказваме поръчки в чужбина. Защото нямаме подготвени специалисти. В момента водим много сериозни разговори със сръбски учебни заведения за подготовка на кадри. Както със СПТУ-то по строителство във Враня, средните гимназии в Ниш, университета в Ниш. И там работим, за да си произвеждаме кадри. Работим целево и с няколко училища в България. На първо време стартирахме с два строителни техникума - в София и в Стара Загора. Ще започнем пилотно тип дуално обучение. Така че да получат учениците поне на един или два курса практическо образование. И още на 19 г. те ще имат квалификацията да започнат веднага работа в строителството, без да се налага преди това да следват 5 г. висше образование. И да започнат със
стартови възнаграждения от порядъка на 1500-2000 лв.
Имаме идея да направим и учебен полигон.
- Подобен е дисбалансът и във висшето образование. Вие как решавате този въпрос?
- Повече от 10 г. имаме стажантска програма за висшисти. В момента много сериозен екип от "Трейс" работи по програма за обучаване на хора. Отделям и 80% от личното си време за тази цел. "Трейс Груп холд" реши да създаде в партньорство с три университета Академия "Трейс" за управление на проекти в строителството. В нея ще се обучават строителни инженери, завършили висшето си образование. Те ще преминат магистърски курс, за да се научат на планиране, икономика, счетоводство, народопсихология, комуникационни умения. Ще ви дам един пример: висшето образование не подготвя младите инженери да работят по договорите FIDIC, а тези контракти на Асоциацията на инженерите консултанти са много разпространени в практиката. И това е само едно от нещата, които трябва да познава ръководителят на голям инфраструктурен обект. Първо, ние ще стартираме с обучение на нашите кадри. Завършилите няма да подписват договор, че трябва след това да работят в нашата компания. Те ще преминават стаж, но могат след това да продължат и при конкуренцията. Това всъщност ще е нашата дан в полза на обществото. Искаме да вдигнем нивото на българския бизнес. И не се притеснявам, че от 100 обучени хора ще работят в нашата структура едва 10. Колкото повече можещи българи, толкова повече ще се развива и "Трейс". Това е нашата философия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
