София. Как българската икономика да се измъкне от блатото на перманентни кризи, в които затъва от 24 години? Зависим ли е българският бизнес от политиците? Как изглежда бюджетът за 2014 г. отстрани? На тези и други въпроси отговаря проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт при БАН.
- Зимата вече дойде, каква ще бъде тя според вас за българската икономика и за бизнеса?
- Когато има социално напрежение, то се отразява по един или друг начин и върху икономическата действителност. Да вземем например инвеститорите. Те са страхливи хора и когато отчетат риск над допустимия, първата работа е да си плюят на петите или в най-добрия случай да изчакат. Точно това се забелязва у нас сега. Обстановката в България наистина не е сравнима нито с това, което става в Гърция, нито с другите средиземноморски страни от ЕС, нито пък с тези от Централна Европа. Те имат много висок дълг и оттам тръгват всичките им неблагополучия. Или имат проблеми с банковата система, които не съумяха да решат навреме. Тук при нас няма нито едното, нито другото. Дългът ни е в рамките под 20% от БВП, напълно поносим и безрисков, нямаме проблеми и с банковия сектор.
- Тогава откъде идва нашето неблагополучие, което ни залива десетилетия наред?
- Проблемите са преди всичко вътрешни. И никакви оправдания от рода на привнесени елементи на криза и лоши влияния не вършат работа. В икономическата теория има положение, че няма нищо чисто екзогенно, всичко се пречупва през вътрешнополитическото управление. Така за България единствената причина остава вътрешното макроикономическо управление. При опит да разнищим нещата и да видим откъде идва това лошо управление стигаме до политическата система - там, където се вземат решенията извън икономиката. При анализа на икономическите процеси настъпва един момент, когато анализиращият трябва да се отдалечи, да погледне икономиката отдалеч и отгоре, както и другите надстроечни системи и преди всичко политическата. Важни са и другите, разбира се - образователната, демографската, ако щете и културата влиза в този списък на влияния, за да се обясни какво става с икономиката.
- Доколко родният бизнес в момента е зависим от политиците ?
- Трябва да спрем да си мислим, че това, което се случва в Народното събрание, е просто един цирк, който няма никакво отношение към икономиката. Напротив. Това, което прави и в момента нашата политическа система, не е да се занимава с решаването на икономическите проблеми. Тя просто запазва за себе си правото да оперира с всякакъв вид назначения, с това се изчерпва управлението й на икономиката. Тези назначения се наричат политически, но не са нищо друго освен отблагодаряване на изборни активисти с висши държавни позиции, раздаване на политически дивиденти. Това може да става, но в рамките на съответната партия, а не с държавни служби. Назначени по този начин, без да се има предвид квалификация, образование и качества, тези хора могат да правят само поразии, нищо друго, което съсипват цялата икономическа система. Последствията от тези практики са разрушителни. Затова, когато тръгнем да оценяваме защо нещо в икономиката не върви, първото, от което трябва да започнем, е мястото, в което се коват икономическите решения и където се предприемат грешни стъпки.
- Кое е това място и какви грешни решения имате предвид?
- Ами да вземем най-пресния пример - Христо Бисеров. От какво той е натрупал толкова пари, може би от трудова дейност? Той е получил тези пари, защото ги е "заслужил". По какъв начин е станало това? Единственият начин е да прокарва калпави закони, които са в интерес на едни или други кръгове. В една пазарна икономика всяко такова възнаграждение трябва да бъде заслужено. А заслугата на тези хора е, че прокарват закони, които са в интерес само на определени кръгове, а не на българската икономика.
- Значи злото е в парламента?
- Да, да, да, оттам започва всичко. Там се вземат най-лошите икономически решения, които по-нататък вече не могат да бъдат оправени. Да си мислим, че икономиката може сама по себе си да върви, абстрахирайки се от политическата система, е повече от наивно.
- Защо тогава всички недоволни, включително и протестиращите, са против правителството, а не против парламента? Искат да си отиде Орешарски, избори, и открито се примиряват с факта, че след това ще дойдат същите муцуни...
- Протестиращите, студентите, не са хората, които са в състояние да наложат ново управление, да кажат какъв тип управление трябва да има страната. Управлението на обществото и на държавата се кове от партиите, навсякъде е така. Човечеството не е измислило друго. Хубавото на протестите е съзнаването, че икономическите трудности не са просто сами за себе си, а причината за тях е някъде по върховете и най-вече в парламента. В парламента се вземат решения, които след това се отразяват по катастрофален на чин на икономиката. Протестите узряха до "Ние не харесваме това управление, то е вредно", а не "Ние ще дойдем и ще оправим нещата", което е неправилна позиция. Тези, които ще направят промяната, не са студентите, нито постоянните протестиращи, те просто оценяват резултата. А тези, които трябва да извършат промяната, са в партийните централи. Те трябва да разберат, че действайки по досегашния начин, ще срещнат единствено съпротива от хората и трябва да се променят. Защо няма протести в развития свят срещу некачествено партийно управление? Защото партиите там са узрели и разбират, че допускайки некачествено управление, населението категорично ще ги измете.
- Смятате ли, че нашите партии поне вървят към узряване?
- Българските партии определено все още не са узрели, но след като българското общество започва да дава оценки, неминуемо трябва да се стигне до това. Аз съм песимист, че ако изборите са утре или след месец, или след половин година, нещата ще бъдат други. Причината е, че партийните централи все още няма да са успели да се преустроят, да осмислят ставащото и какво трябва да направят. Този процес не става бързо, отнема доста време, болезнен е. Но единствената гаранция, че той е необратим, е фактът, че обществото вече е поело контрола над него.
- Вие като че ли подсказвате как да става вземането на правилни решения - обществото да реагира остро и веднага на всяко лошо решение на партийните централи и на практика да дисциплинира парламента, така ли?
- Много точна формулировка. Защото какво беше през последните 20 години - ние всички гледахме на случващото се в Народното събрание като на някакво зрелище, което не ни засяга, само ни развеселява. А през това време депутатите използваха златния шанс да си напълнят гушите и го правят и днес повече от всякога. Но хората разбраха, че това безобразно пълнене става от нашия джоб. Вече стана ясно обаче, че лицата, които пращаме в парламента, не само трябва да бъдат качествени, но и много добре контролирани. Най-пряката форма на контрол са изборите, но освен тях има и много други начини.
Ето един пример, който е много показателен. През лятото на 2008 г. Еврокомисията спря финансирането на нашата икономика, защото прецени, че парите, отпускани от Европа, потъват по неизвестни корупционни канали. Това беше по времето на управлението на тройната коалиция. Малко след това обаче тогавашният премиер Сергей Станишев отива на Бузлуджа и там го посрещат като герой. Как да си обясним това? Това е също форма на контрол, по-скоро на липсата му. Затова и управляващите решават, че може да продължават по същия начин. Същото наблюдавахме и след това, при оценката на всички следващи правителства.
- Как оценявате бюджета за догодина, който вече мина на първо четене в парламента?
- В началото имаше истинско желание, истински стремеж от страна на правителството на Пламен Орешарски да тръгнат по пътя на качествени промени в икономиката. Но се видя, че желанието само на кабинета не е достатъчно. Нещо подобно на това да ти се върти в главата една хубава мелодия, но когато решиш да си я затананикаш, излиза доста фалшиво. Извън управлението и Орешарски, и финансовият министър Петър Чобанов реагират вярно на процесите, оценките им са много добри. Но забелязвам постепенно притъпяване на стремежа към търсене на верните решения.
- Нямате ли подозрения в такъв случай, че бюджетът е бил "редактиран" междувременно в комисиите или в партийните централи, както ги наричате?
- Категорично мисля, че е така. По косвени признаци съдя, че действително е имало интервенции от страна на партийните централи. Виждам известен стремеж към осигуряване на управленски комфорт, но само това не е достатъчно да се получи такъв бюджет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
