И в Лондон ме познават като Косъма, признава актьорът музикант
Всеки ден се чудя дали давам правилни отговори на децата си, казва Александър Сано
Александър Сано е от печените трансформъри на професор Боньо Лунгов в Академията, които са овладели професията почти до съвършенство. Куклените актьори се справят блестящо с всяка задача, а спектаклите във вариетето на "Албена" са излъскали таланта им до блясък. Неслучайно Сано се разписа в някои от най-хитовите кино и тв продукции. Тези дни той се похвали с ново парче, а след това отиде да овладява езика на Шекспир в добрата стара Англия. Оттам каза по телефона, че се чувства като ученик.
- Какво правиш в Лондон?
- Уча английски. След 13 години пауза пак съм ученик.
- Пусна наскоро нов сингъл и видеоклип, издай малко за този проект.
- Ами споходи ме музата на музиката - не ме беше посещавала от 6 години. Каквото ми дойде в мозъка, това и на езика. Парчето се казва Ebony - популярно женско име в САЩ, което може би сте чували в песен на Сър Пол Маккартни и Стиви Уондър. Вече е в мрежата.
- Разкажи за първите си опити с музиката.
- Бях на 6, гледах и слушах как дядо ми свири на китара и съвсем без напрежение ясно осъзнах, че това нещо - музиката, много ме интересува.
- На какви инструменти умееш да свириш?
- Чак да мога - не знам, но без да се срамувам ползвам китара, бас, пиано и барабани... Но истината е, че вече почти не ми се случва, защото зад гърба си имам рядка и много талантлива порода музиканти като Антони Рикев (Wah Tony) например. Само му чуйте проектите - Tri O Five (вече с Прея), High Time и всичко останало в Music Clinic Records. Той е музикален продуцент на Ebony и просто заедно ще допълним този трак с албум.
- Много звезди от киното и театъра имат банди - Хю Лори, Джони Деп, Брус Уилис... Какъв се чувстваш повече, кое ти е по на душа?
- Каквото и на гореизброените. Господ здраве да им дава на всички. По на душа са ми и актьорството, и музиката.
- Защо стана актьор?
- Защото исках и продължавам да искам да съм.
- Разкажи някоя знаменателна история от годините в Академията.
- Не е за вярване, но няма. Общо взето, беше скука.
- На какво се научи от Боньо Лунгов и неговите постановки?
- На много важни качества за занаята.
Боньо ни учеше да имаме характер
за професията. Другото е според индивидуалния талант, резултатът винаги е различен.
- Учил си политология, защо се отказа?
- Защото не се оказа в отбора на Киното и Музиката.
- Би ли станал политик и при какви условия?
- Опитвам се да отблъсквам малоумщините, които създателите на системата, в която живеем, изключително "любезно" ни предоставят вече четвърт век.
- Как тълкуваш бедствията напоследък - като знак или като каприз на природата, срещу който не сме подготвени?
- Знам, че тая "цивилизация" е изправена пред гибел. От нас зависи дали да не вземем някое по-смислено решение за живота си.
- Какво му става на света?
- Ами и аз това се питам. Подрастващите бяха закърмени с полуфабрикати във всяко отношение, станаха хора полуфабрикати. Вижда ми се повече от странно да направя от децата си полуфабрикати! Това е безумно, но в обществото ни има много "родители" на полуфабрикати.
- Къде виждаш спасение?
- То е пред носа ни, много е просто - да спрем с истериите и малко да се успокоим. Ама всички. Най-вече чичките в политиката. Като се успокоим, шансът да си дадем сметка, че можем да живеем много по-добре, е много голям.
- Коя случка те е възхитила напоследък и коя те е шокирала?
- Възхитен съм от Григор Димитров. Възхитен съм от начина, по който откликнаха българи на българи, когато вторите бяха в беда - говоря за трагедиите от наводненията във Варна, Велико Търново и други райони на страната.
Възхитен съм от много неща в България и въобще от българина
Шокиран съм от факта, че в 21-ви век има хора (пак българи), които с действията или бездействията си допуснаха това да се случи!
- Къде е театърът за теб, последно те гледаха в "Досадникът"?
- Занимавам се с театър с удоволствие, винаги когато имам възможност. Предстои ми нов проект.
- Сега какво снимаш?
- Веднага след Лондон летя за Полша.
- Коя за теб е най-добрата ти роля?
- Като направя още 20, ще ти кажа. Сега е твърде рано.
- Кое му е готиното на професията?
- Everything. Всичко. Sve.
- С кои трима актьори би искал да работиш?
- О, поне 33-ма са. С някои от тях вече съм работил или работя.
- Случвало ли се е да забравиш реплика на сцената или друга непредвидена ситуация?
- Много пъти. В театъра това е като манна небесна, прави от рутинното представление чисто нов филм. Кара те да раждаш решения на момента.
- Кажи от първа ръка каква е истината за сватбата ви с Нели.
- Оф, истина е. Не офкам заради сватбата, а от въпроса.
- Кои бихте поканили за кумове?
- Да ви кажа честно, не ги познавате.
- В кой момент и как осъзна, че тя е твоята половинка?
- Мисля, че беше в 273-тия момент от втората половина на 4-тата стотна от запознанството ни.
- Какъв татко си - правиш ли пакости с децата, либерал ли си?
- Не. Практикувам смазваща идентичността диктатура, придружена с психическа надменност. Такъв съм си аз, що да сторя? Но децата не обръщат внимание на тези ми слабости и не ми се сърдят.
- Да си родител не е шега работа, с кои въпроси те изненадват и как им отговаряш?
- Децата ми ме изненадват всеки ден. Това е супер, защото ме карат да мисля как да им дам относително правилни отговори.
- На какво искаш да ги научиш?
- Да мислят,
да не губят времето си с глупости
да бъдат по-внимателни към околните.
- Имаш ли татуировки?
- Засега само две.
- Отърси ли се от Косъма?
- Скоро май няма да е. Приятно се изненадах, когато тук, в Лондон, двама бразилци ме разпознаха в училище. Вероятно знаете - дават "Под прикритие" в Латинска Америка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com