Няма съмнение, че в условията на демокрация членовете на обществото, в това число и припознатите като електорат и щедро ухажвани преди избори от всички политически партии редови български граждани, имат право да знаят истината за поведението, действията или бездействието, както и за това, зачитат ли, или се поставят над правилата и законите тези, които са получили доверието да решават проблемите им и да управляват държавата. И за достойните и коректните - адмирации и доверие. А за тези, които с действията и поведението си, ДОКАЗАНО, демонстрират, че: "Законът, това съм аз" - снемане на доверието и законови санкции. По тази тема обществото ни винаги е показвало своята основателна и разбираема чувствителност. И очакването си за справедливост.
Ето защо буди недоумение и създава благоприятна почва за недомлъвки и подозрения за нещо нередно, мълчанието и забавянето след законовия срок от страна на Върховния касационен съд (ВКС) на решението, което се очаква по жалбата на бившия заместник министър-председател и министър на вътрешните работи и настоящ председател на парламентарната група на ПП ГЕРБ в 43-то Народно събрание г-н Цветан Цветанов. Който обжалва потвърдената от Апелативния съд в София, против него осъдителна присъда на Софийския градски съд - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от четири години и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема длъжност в държавната администрация за срок от 5 /пет/ години, считано от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като твърди, че не е нарушавал закона и прави искане да бъде оправдан.
Във ВКС делото, гледано от състав на II нак. отделение, беше обявено за решаване в съдебното заседание на 17 април т.г. А разпоредбата на чл. 354, ал.4 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) постановява, че "решението се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване". Т.е. очакваното решение следваше да бъде факт най-късно до 17 май 2015 г.
Обвинението и произнесената срещу Цветан Цветанов присъда е по чл. 288 от НК за това, че като орган на властта - министър на вътрешните работи, не е изпълнил задълженията си по чл. 16 ал. I от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 175, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс да даде писмено разпореждане за прилагане на такива средства по отношение на конкретно посочено лице, с цел да избави това лице от наказание, което му се полага по закон.
Коректно е да признаем, че от началото на демокрацията досега пред българската магистратура не е поставян за разглеждане и решаване, подобен и идентичен с признаците на обвинението срещу министър Цветанов юридически казус. Няма и не може да има съмнение, че се касае за сложно както от фактическа, така и от правна страна, но независимо от това, задължително очакващо своето правилно и справедливо решение дело. След прецизно граматическо и логическо тълкуване и точно и правилно приложение на законовите норми. И в частност на разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от НПК, където е казано:
"Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства... ВЪЗ ОСНОВА на разрешението по чл. 174." А разпоредбата на чл. 174 гласи: "Разрешението за използване за специални разузнавателни средства се дава ПРЕДВАРИТЕЛНО от председателя на окръжния съд или от изрично оправомощен от него заместник председател".
Едновременно с това обвинението се позовава и на разпоредбата на чл. 16 от Закона за специалните разузнавателни средства /в редакцията от 2007 г./, текстът на който член се припокрива с този на чл. 175, ал. 2 от НПК, като вместо думите "ВЪЗ ОСНОВА НА РАЗРЕШЕНИЕТО, са записани думите "СЛЕД ПОЛУЧАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО". Става ясно обаче, че министърът на вътрешните работи е оправомощен да дава писмено разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства само ВЪЗ ОСНОВА И СЛЕД ПОЛУЧАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОКРЪЖНИЯ /градския/ съд. А в правната теория и практика няма спор, че ОПРАВОМОЩАВАНЕТО НЕ Е ЗАДЪЛЖЕНИЕ. То е право. Затова законодателят и в текста на чл. 175, ал. 2 от НПК, и в текста на чл. 16 от ЗСРС не е записал, че въз основа и след получаване на разрешението от председателя на съда министърът ЗАДЪЛЖИТЕЛНО дава разпореждане за прилагане на СРС.
Цитираните два текста - от НПК и ЗСРС точно, ясно и категорично указват на министъра, че той е оправомощен да дава разпореждания за прилагане на СРС, но само ВЪЗ ОСНОВА и СЛЕД ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОЛУЧЕНО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА разрешение. Преценката дали незабавно ще даде такова разпореждане, или ще стори това след определено време, или въобще няма да го даде, е негова. Такова разбиране за приложението на горните два законови текста са имали и министрите на вътрешните работи от преди Цветанов. Както стана известно вече от публичните изявленията на някои от тях в медиите.
И тук е мястото да бъдат информирани компетентните институции и обществото, че като е предаден на съд за практика, която е била рутинна и перманентна в работата на предшествениците му, по отношение на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов се прилага двоен стандарт и той фактически избирателно е подложен не на каквато и да е, а на чиста проба пряка дискриминация. Защото разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация определя, че: "Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 /политическа принадлежност, лично и обществено положение.../ отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице, при сравними сходни обстоятелства.
Българският съд - и на първо място Върховният касационен съд на Република България - няма право и основание да се отклонява от конституционното си задължение, посочено в чл. 121, ал. 2 от конституцията, където е казано: "Производството по делата осигурява установяването на истината". И българското общество очаква тази истина. Колкото по-скоро, толкова по добре и за авторитета на съда. За да не бъде принуждавано, както често се случва у нас, да научава цялата неподправена истина от последващи решения на Европейския съд по правата на човека.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
