Доц. Стоян Александров бе министър на финансите в кабинета на Любен Беров (1992-1994 г.). След падането му става директор на Централна кооперативна банка, а по-късно оглавява Надзорния съвет на D банк. През 2003 г. е издигат от БСП за кандидат за кмет на София, но губи от Стефан Софиянски. Името му бе спрягано за поста финансов министър в сегашния кабинет. Като преподавател в УНСС доц. Стоян Александров е известен сред студентите с прякора Малката Секира.
- Доцент Александров, били сте в политиката, как оценявате сегашната ситуация за кабинета на Пламен Орешарски?
- Преди няколко дни присъствах на организирания от президента дебат сред политици и общественици. Да ви кажа честно, отчаях се. Мислех, че това ще бъде обмяна на идеи, дискусия, сблъсък дори. А то какво - някакви вечно недоволни, някакви заклинания се разменяха, какви ще са цените на тока... нищо конструктивно и сериозно не чух. Вече 30 години внимателно наблюдавам развитието на България и това, което виждам, е, че трябва да се започне час по-скоро да се правят сериозни реформи. За съжаление няма нито една политическа сила, която да има силата и волята да ги направи. И няма скоро да има. Още по-малко в този момент, под натиска на улицата. А оттук нататък ще става все по-тежко. Няма решение, което да удовлетворява всички. Да вземем за пример само вдигането на възрастта за пенсиониране - колко и какви мнения има, броил ли е някой? Ами реформа в здравеопазването - здравната каса, всички болници ли ще бъдат на единен режим на финансиране? Аз съм дълбоко убеден например, че не може "Пирогов" да бъде със статута на което и да е друго здравно заведение. Ами образованието? Става въпрос за повсеместни реформи, в които са засегнати всякакви интереси - локални, политически, икономически.
- Как може да се излезе от тази патова ситуация?
- За мен пътят е под егидата на президента като държавен глава, независимо кой е и от коя партия е издигнат, да започне откровен разговор за състоянието на държавата. Всеки да си каже мнението, включително и Улицата. Но не изказвания от рода - "Правителството да си ходи, пък после не знам какво ще става", това е несериозно и безотговорно. Да се приеме формула, с която всички политици да се съгласят, че това ще бъде следвано от всички, които дойдат на власт. Да се разпишат всички стъпки на неотложна реформа, която трябва да се следва в идващите 20 години, например. И да няма отмятания и шикалкавене! Не знам как юридически може да стане това нещо, но друг изход не виждам. Когато аз бях финансов министър, и тогава се знаеше кои са проблемите на пенсионната реформа. Който обаче се осмели да промени нещо, веднага беше намразван и губеше следващите избори.
- Как може да се направи промяна?
- В България някой прави нещо в политиката, само ако е принуден. Например, ако се каже: "Така иска Световната банка! Или Международният валутен фонд!" Защото в България никой не иска да направи или да каже нещо, ако няма готово оправдание, ако не си е набелязал някого, когото да изкара виновен. Имам предвид непопулярните мерки, разбира се. Но тези мерки трябва да се следват и то в дългосрочен план и затова виждам тяхното приложение като един абсолютно задължителен договор за всички политици, с твърд ангажимент за следване. Тук слагам и Улицата, имам предвид различните обществени образувания. А не - не ми харесва тая такса, хайде всички навън да викаме "Оставка". Щом е решено в генералния ангажимент, че ще има такава такса, няма да се излиза на улицата. Защото сме се съгласили в името на крайния резултат, за който всички сме убедени, че ни е необходим. А сега сме го докарали някакви хора от улицата да диктуват какво да се прави в тази държава.
- Нали Улицата е неделима част от демокрацията?
- Улицата не е цялото общество. Да не говорим, че някой все я яхва още в първите дни. Нека никой не се обижда, но от телевизора идват такива идиотски изказвания от страна на някои протестиращи! Като не си съгласен - дай твоето предложение, което смяташ за разумно и работещо.
- Смятате ли, че първите стъпки, които прави правителството, са правилни?
- При този натиск какво да прави правителството? Освен да взема популистки мерки, които поне на една част от хората да се харесват. Те нямат много ходове...
- Тяхната цел е най-вече да направят нещо за бизнеса - разплатиха се с фирмите, връщат ДДС кредита, промениха ЗОП, режими. Защо това като че ли не се вижда?
- Все има недоволни. Когато данъците бяха близо 50% - вой до небесата, сега са 10% - пак искат да се намаляват, "ако може аз нищо да не плащам". В България всеки иска да е изключение, богопомазан. Е, не може! Правителството няма как да работи нормално, когато под прозорците крещят "Оставка" и "Червени боклуци". Особено пък ако иска да прави реформи! Или да вземем криворазбраната опозиция, която тотално отрича всичко, а не предлага нищо конструктивно, камо ли да седнат и да се обединят за някаква цел. Но и вие, журналистите, имате вина. Онзи ден една ваша колежка пита Лютви Местан защо не са предложили на ГЕРБ постове на заместник-министри! Тя не знае ли, че заместник-министърът е част от властта и носи съответната отговорност? За пръв път виждам Местан да се чуди какво да каже и къде да гледа. Същото бих казал и за протестите - ако няма микрофони и камери, след три дена няма да има никой по улиците да протестира. Не казвам, че сред протестиращите няма свестни хора, но имам чувството, че там вече са само тези, които искат да се покажат по телевизията, да ги видят роднините. Крясъци, освирепели мутри - и това е в праймтайма, когато и децата гледат. Не знаят ли, че една от основните задачи на телевизията е и да възпитава? Да не говорим за тези, които даже водят деца си по площадите. Всичко това ме плаши.
- БСП и правителството се разминават - партията обвинява Орешарски, че не изпълнява обещанията й. Чобанов заяви, че е категорично против данъчните привилегии за млади семейства, даде заден за семейното подоходно облагане. Това не усложнява ли допълнително ситуацията?
- Не дават на този кабинет да покаже какво може. Аз познавам потенциала и на Орешарски, и на Бобева, и на Чобанов, пред очите ми са се развивали. БСП няма да пусне кокала и да разреши на Орешарски да се проявява като експерт. А министър-председателят трябва да има подкрепата на парламента. Аз обаче не вярвам той да не си дава сметка, че не му е сега времето за експертно правителство и не това е политическата сила, която може да му даде свобода на действие. Естествено, че кадруването е политическо, но Пламен опира пешкира. И ДПС, и БСП имат подготвени хора, можещи, чудно ми е защо правят такива неподходящи назначения. Какво пречи да назначиш свой човек, но със съответното образование и опит? Идват и избори, така че непопулярните мерки ще имат все по-малко одобрение. Така че очаквам да се жертва бюджетът за 2014 г. в полза на популистки решения.
- Финансовият министър Петър Чобанов май не е готов на отстъпки?
- Това момче е много кадърно, той е от нашата катедра ("Финанси" в УНСС, б. ред.). Чудя се защо се съгласи да влезе в политиката, само след година-две щеше да стане най-младият професор в университета, вместо да го овикват от улицата. Казвал съм му го директно, защото до болка ми е познато как ще го изконсумират. Сега ще видите какво ще стане - ще има спявки на "Позитано", ще му правят номера в парламента.
- Защо се отказаха от промените за подоходното облагане?
- Подоходното облагане не е проста работа. По този проблем сме работили още по времето, когато Иван Костов беше министър на финансите. За да се въведе подоходно облагане, трябва да се променят над двадесет закона. Нямаме дефиниция какво е семейство, какво е домакинство. Много хора сега живеят заедно на семейни начала, имат деца, но нямат брак. Те семейства ли са или не? Или ако някой живее с родителите си. Дилемата е жестока - и в БСП, и в ДПС са много изнервени, защото виждат, че промени трябва да се правят. В същото време са уязвими, ако ги направят, а идват избори.
- Да се върнем на бюджета - очаквате ли да е с къс хоризонт, тъй като все повече се налага мнението, че през пролетта ще има избори?
- Правителството е длъжно да направи тригодишна бюджетна рамка, да направи бюджета за 2014 с ясната мисъл, че може да се наложи да го изпълнява. Ситуацията е патова - между разума и популизма. Но за съжаление популизмът носи гласове, не разумът.
- Но при прекалено популистки мерки бюджетът ще рухне.
- Ще го актуализират през май, не е толкова страшно. Затова смятам, че този бюджет ще бъде популистки, ситуацията е такава.
- Какви са предвижданията ви за икономиката, ще има ли оживление следващата година?
- Не се ли осигури политическа стабилност, хората да имат по-далечна визия за това, което ще става, в България нищо добро няма да се случи. Може да има някакво раздвижване, защото Европа излиза от кризата, износът ще отбележи ръст. Но на нас ни е нужен вътрешният пазар, а при политическа несигурност потреблението няма да тръгне, хората се страхуват. Но как ще се постигне това, главата ми не го побира. Тогава белите пари за черни дни ще излязат на пазара, хората няма да се лишават от елементарни неща. Защото какво значи в условия на намаляване на доходите, на жестока безработица, да растат спестяванията? Това значи, че расте страхът, несигурността и недоверието. На хората трябва да се даде перспектива, и то стабилна, за да излязат част от спестяванията от банките.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
