Най-образованите столичани живеят в южните квартали на града. Над 50% от висшистите в София населяват кварталите "Манастирски ливади", "Бояна", "Драгалевци", "Младост" и "Дружба". На обратния полюс са "Филиповци", "Факултета" и "Христо Ботев", където живеят хора без никакво образование или най-много начално.
Този профил на столицата ни е очертан от изследване на морфологията на града, проведено от общинската инициатива "Визия за София". То трябва да даде насоки за планирането на града до 2050 г.
В ромските квартали "Филиповци", "Факултета" и "Христо Ботев" има най-много деца. По-младо население живее и в "Манастирски ливади", "Драгалевци" и около бул. "Симеоновско шосе".
Пенсионерите над 65 г. са концентрирани във и около центъра.
Най-много софиянци в трудоспособна възраст - от 15 до 64 г., живеят в периферията и в най-големите жилищни комплекси - "Люлин", "Младост", "Надежда", "Дружба", "Овча купел" и "Студентски град", които са и едни от най-гъсто населените.
Бизнес сградите са основно в централните и южните райони, а на север - производството.
Части от най-многолюдните квартали - "Люлин", "Надежда" и "Дружба", пък имат по-малка разгъната застроена площ от "Гоце Делчев", "Слатина", "Редута" и "Манастирски ливади". В последния и във "Витоша" е отчетен голям брой необитаеми жилища.
Културният живот на София е съсредоточен в центъра на града, където има и най-много зали, галерии и пространства за събития. Анализът им показва ясна тенденция на едновременно нарастване, както на местата за провеждане на културни събития, така и на броя на проведените културни прояви.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
