Нереформираната енергетика е бомба със закъснител, смята Цоцорков
България е на последните места по конкурентоспособност в сравнение с останалите държави от Централна и Източна Европа. Това показват две от най-авторитетните икономически класации - на Световния икономически форум в Давос и на Швейцарския институт за развитие на управлението (IMD).
Центърът за изследване на демокрацията и Центърът за икономическо развитие представиха тези дни издания за книжния пазар с анализи, показващи кои са показателите и факторите, които най-много дърпат страната ни назад по конкурентоспособност на икономиката. С какво са полезни тези изследвания попитахме един от съавторите им - проф. д-р Лъчезар Цоцорков, председател на УС и на Българската минно-геоложка камара.
- Г-н Цоцорков, каква е целта на тези две изследвания, в които е направен анализ как се представя България и българската икономика през последните 7 години в класациите по конкурентоспособност?
- От много години следим класацията по конкурентоспособност на две от световно признатите организации - Световния икономически форум в Давос и на Швейцарски институт за развитие на управлението (IMD). Те се следят и от всички инвеститори. И когато тези инвеститори виждат, че България е на последните места сред останалите развити икономики или сред другите държави в Централна и Източна Европа, те просто я заобикалят. Защото само 10% данък не е достатъчен, за да привличаме инвестиции и да осигурим икономическия растеж. Подобни класации се правят по многобройни показатели, които много точно показват къде имаме нужда от реформи, за да се придвижим напред. Тези анализи дават възможност на управляващите да видят върху кои фактори трябва да концентрират усилията си, какви мерки да вземат и как да изготвят управленските си програми, така че това да доведе до реални резултати, видими за всички.
- Какво липсва в момента на управленската програма на правителството?
- Ние подкрепяме заложените цели и мерки в програмата на правителството за стабилно развитие на България в периода 2014-2018 г. Подходът, който се предлага, беше обсъден на две кръгли маси с участието на КРИБ, БСК, БТПП, АИКБ, КНСБ, КТ "Подкрепа" и представители на БАН и в близките дни се очаква предложението да бъде внесено в Министерски съвет. Същността на подхода е предложението да се прегрупират набелязаните мерки в програмата в съответствие в направленията на факторите за оценка на състоянието на конкурентоспособността на българската икономика съгласно с методиката на Института по развитие на управлението в Швейцария. Това според нас е по-прагматичен подход за управление. Защото така може да се видят по-ясно дали заложените мерки ще доведат до повишаване на съответния фактор на конкурентоспособността, за който са предназначени, и в реално време могат да се правят необходимите актуализации и допълнения.
Авторските колективи, бизнесът и социалните партньори ще предложат и допълнения на мерките за правителството. Така искаме да добавим стойност към управленската програма на правителството. Освен това предлагаме да има и сериозен обществен мониторинг - на три месеца или в годишен план, за да е ясно как се изпълнява всяка една мярка за подобряване на индекса на конкурентоспособност и как се движи всеки един от показателите, които формират индекса. Това ще даде възможност много бързо да се актуализират мерките и да се пренасочат ресурси там, където е най-необходимо, вместо да се чакат 4 години, за да се правят оценки. Подобна методика на ежегодна самооценка може да се възприеме с правителствено постановление или със закон, за да има приемственост. И ако си създадем този навик да се самооценяване, ние ще започнем и сами със себе си да се сравняваме. Ще знаем какви са ни били показателите преди шест месеца или преди една година, за да сме наясно с колко бързи темпове вървим напред и ставаме ли по-конкурентоспособни.
- Казвате, че за привличане на инвеститори само ниските данъци не стигат. Като мениджър и председател на браншова организация кои според вас са най-големите пречки да се прави бизнес в България?
-Тези пречки са посочени в анализите, но аз ще се спра на само три от тях. Първата е, че ние нямаме адекватна на потребностите образователна система, която да произвежда конкурентни и ориентирани към пазара на труда хора. Това е едно от най-големите предизвикателства и в бъдеще ще става все по-голяма пречка за нашата икономика. Нашата образователна система трябва бързо да се реформира и ние от Българската минно-геоложка камара създадохме модел за подготовка на кадри за отрасъла, чрез който да помогнем и на държавата, и на себе си.
В професионалните гимназии например се изучават машини от преди 20-30 години и сега сме се заели чрез непосредственото си участие в управлението на дуалното обучение коренно да се промени това. Освен това нашата образователна система не готви личности, които утре да са конкурентоспособни в живота и в глобалния свят. Системата не възпитава у децата и младите хора качества почтено да се съревновават, да постигат благородни цели, да станат лидери. Тя не обучава децата в такава ценностна система, която да ги прави конкурентни не само в България, а навсякъде.
Би могло бизнес лидери да влизат в класните стаи и в студентските аудитории, да преподават, да показват примерите на успеха и на ценностната система, която ги е извела до такова ниво. Дори ако трябва да се изучава и като предмет в училище как да израснеш като лидер и да бъдеш конкурентен. Само конкурентни граждани на страната, които я припознаят за място на своята реализация, могат да я направят конкурентна на другите държави.
Другото голямо предизвикателство пред страната ни е тежкото състояние на нереформираната енергийна система. Това е голяма бомба със закъснител и час по-скоро трябва да се заемем с тази реформа. Необходима е решителна, етапна пазарна реформа в енергетиката. Българският бизнес трябва да плаща такава цена за енергията, каквато плащат и неговите конкуренти в Европа и САЩ. Енергийните цени не трябва да са регулирани. В момента българската индустрия плаща най-скъпия ток и най-скъпия природен газ в Европа. Е, как ще се конкурираме? Трябва да спре субсидирането на индивидуалното потребление на домакинствата от страна на индустрията.
Бизнесът не трябва повече да върши социална политика на държавата, защото неговата мисия е да е конкурентен, да инвестира, да създава работни места и да увеличава доходите на своите служители. Сега се вижда, че има натрупана голяма неефективност в енергийната система, това са милиарди левове загуби. А много по-изгодно за държавата ще бъде да се увеличат енергийните помощи на социално слабите, отколкото да се поддържат губещите енергийни мастодонти. Така бедните ще могат да си плащат тока, а по-заможните домакинства да започнат да заплащат пазарната стойност на енергията, така както е в целия свят. Иначе българският бизнес няма да може да бъде конкурентен на международния пазар, а страната ще продължи да отблъсква инвеститорите.
Третата сериозна пречка може да се преодолее, като се направи всичко възможно за повишаване ефективността на държавната администрация. Не чрез количество на кадрите, а като качество на работа - било то в сроковете за реакция по преписките на бизнеса или в професионалния диалог с бизнеса. Тук наследството е много тежко, но въпросът не търпи отлагане. В администрацията трябва да влязат специалисти от университетите или такива с опит в бизнеса, необременени политически, без т.нар. наши хора, които да имат добри заплати и устойчив дългосрочен статут със съответна обективна система за оценка на база резултати. Да се обмени опит по тези въпроси с други европейски страни. Всяка преписка на бизнеса влезнала в администрацията, трябва да има непродължителен срок за приключване и при непостигането му да се запознава лично съответния министър. Ние отбелязваме повишената чуваемост на сегашното правителство към предложенията на бизнеса и желанието на администрацията да се премахнат бюрократичните и други пречки за правене на законен бизнес и се надяваме, че това ще продължи и в бъдеще, без да се намалява темпът.
- Как се развива минната индустрия в България през 2014 г. и доколко тя е конкурентоспособна? Кои нейни подбраншове дърпат напред и кои имат проблеми?
- Очакваме същите темпове на развитие в бранша, както през 2013 г. Но е сигурно, че производителността на труда на едно лице в нашия отрасъл ще продължава да е най-висока в индустриалния сектор в страната и очакваме тази тенденция да се запази на нивата от около 63 000 лв. годишно. (бел. ред. по данни от 2013 г.)
Минерално-суровинната индустрия в България, по-точно тази част от нея, която оцеля в трудния преход, се развива все по-устойчиво и вече мери ръст с най-добрите световни стандарти и практики. В ръцете на държавата преди 1999 г. индустрията беше източвана с 80% от каквато и да е печалба за дивиденти, генерираше загуби, беше ниско производителна с огромни проблеми с енергийната ефективност, екологията и безопасността на труда. Най-водещите минни компании по света отказаха да участват в приватизацията на бранша. От българските инвеститори, които поеха риска, бяха необходими много усилия и милиарди инвестиции от привлечени и собствени средства, за да се превърнат оцелелите мини в съвременни и модерни комплекси, на които някои популисти започват да завиждат и внушават откровени лъжи.
Като проблемен подотрасъл можем да посочим "Твърди горива - въгледобив", който е в много тежко финансово-икономическо и техническо състояние главно по причина затруднено получаване на приходи от ТЕЦ-овете. От своя страна причината тук за това отново води до нереформираната пазарно енергийна система на страната. При другите два подотрасъла - "Скално-облицовъчни" и "Инертни материали" - най-големият проблем е широко разпространеният незаконен добив на полезни изкопаеми. В БМГК членуват само фирми от светлия спектър на икономиката, които спазват законите. Затова по наша инициатива се проведе междуведомствена среща с всички заинтересовани институции от спирането на незаконния добив: министерства, общински власти, МВР, ДАНС, прокуратура, работодателски организации и др. Най-важното послание от тази среща е незаконният добив незабавно да се инкриминира незабавно в закона, както и да се повиши ефективността на контролните органи.
- Защо е важно за вашия бранш да има държавна стратегия за развитие на минната индустрия? Какво очаквате да бъде разписано в нея и по какъв начин липсата на такава стратегия пречи на компаниите в минната индустрия?
- Отговорът на въпроса защо е важно да има стратегия за развитие се корени в една дума - развитие! Националната стратегия за добивния бранш е основополагащ документ. Той задава стратегическата рамка за устойчивото развитие на нашия бранш. Бих искал да подчертая - именно за устойчивото развитие. Защото благодарение на редица стратегически инвестиции, подобрения и внедряване на водещи български и международни добри практики, нашата добивна промишленост отдавна пое по пътя на устойчивото развитие не просто като набор от документи, а като корпоративна култура в отделните предприятия, като екологосъобразни мерки, като отношение към труда на отделния работник, целящо опазването на неговия живот и здраве. Водещи компании от нашия отрасъл работят така, че да са в унисон с европейските принципи и норми на икономическата, екологичната и социалната отговорност.
Проектът за национална стратегия беше изготвен преди две години по решение на НС, което задължи МС да приеме такава стратегия, както и в отговор на Европейската инициатива за суровините от 2010 г. В нея ЕС бие тревога, че е застрашено устойчивото развитие на Съюза, ако всяка държава от него не приеме своя стратегия за суровините, така че да се гарантират жизненоважните за останалите индустрии доставки, а не да се разчита само на внос. Проектът на Стратегията беше изготвен от единния орган с привличане на европейски консултанти с опит в такива стратегии като Минния университет Леобен, Австрия, а също и от МГУ "Св. Иван Рилски", Геологически институт на БАН и др. Проектът премина през широко обществено обсъждане, като в него бяха отразени целесъобразните предложения. Редица държави от ЕС вече са приели подобни стратегии, на база на които са постигнали увеличение на инвеститорския интерес и са осъществили значителен ръст на производството, работните места и оттам - на приходите за бюджета.
Българският бизнес подкрепя всяка държавна стратегия, която вписва българската минерално-суровинна индустрия в стандартите и практиките на ЕС, в който България е член.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
