Тренираме паметта им, а не мисленето, казва акад. Петър Кендеров
Как се подпомагат и развиват младите таланти. Акад. Петър Кендеров от БАН, който от години работи с млади математици в Ученическия институт по математика и информатика към академията, много добре знае това. Преди финала на "Научните чудеса на българия" "Стандарт" го попита не само за талантливите, а и за това как да издигнем средното ниво, като променим образованието.
- Акад. Кендеров, от години вие координирате развитието на Ученическия институт по математика и информатика към БАН. Трудно ли се открива и развива един математически талант?
- И трудно, и лесно. Ако в държавата няма структури, няма навици в търсенето и развитието на таланти, задачата е изключително трудна. За наш късмет в България ние сме създали такива структури. Може би това първоначално беше само в областта на математиката, но постепенно такива структури се появиха във всички науки и дават много добри резултати. В областта на математиката и информатиката имаме десетки състезания. По информатика те започнаха още когато работеха големите компютри, на които човек не можеше да се вреди да си занесе пачката с перфокартите - нещо, което младите хора сега не познават. Математическата грамотност вече се разбира и в по-друг смисъл - не само да доказваме теореми. В нея вече влиза и боравенето със съвременни изчислителни машини, които
помагат на човек да реши много по-голям кръг задачи
които доскоро бяха недостъпни дори за хора с много висока квалификация. Сега вече задачи с практическа важност, които могат до много голяма степен да възбудят въображението, може да бъдат решавани от хора, които нямат кой знае каква математическа подготовка. Ние въведохме едно ново състезание, което се нарича "Вива математика с компютър". В него се използва една система - "Геогебра", която може да помогне на младите хора да разберат математическите явления по един много по-дълбок начин, да влязат в същността им. Сегашното младо поколение е първото в нашата цивилизация, което разполага със своеобразна математическа лаборатория благодарение на тази система. В Института по математика и информатика на БАН е създаден виртуален училищен кабинет по математика. В него можеш не само да видиш всяко нещо, но и да го направиш. Това не е просто един клип, който визуализира процесите. С тази система ти можеш да промениш скоростта, с която тече процесът, да сложиш нещо допълнително, за да видиш как ще се отрази на процеса. С две думи - можеш да въздействаш върху средата. И става като компютърните игри - привлича младите хора, защото нещо зависи от тях. Това е нещо съвършено ново, което може силно да повлияе върху образователния процес и отново да върне славата на България като място, на което има висококвалифицирана работна ръка. Внедряването на този изследователски подход в образованието е централна тема на няколко европейски проекта, по които работим. Хората, които са се докоснали до това, са много доволни. Ние едновременно се опитваме да облъчим с това и учениците, и учителите.
- Срещате ли съпротива от хората, които предпочитат по-традиционни образователни методи?
- Аз не бих казал, че е съпротива. Просто не е свойствено на хората, особено на българите, да искат да се променят. Това не може да стане без допълнително усилие.
Човек си стои беден, ако не предприеме някакво усилие, не инвестира в себе си да научи нещо ново. Това нещо, за съжаление, в нашата народопсихология не се разбира много добре - че
няма друг път към успеха, освен малко да повишиш усилията
От друга страна, много от учителите се чувстват обезправени в сегашната система, натикани са в ъгъла - и като заплати, и като отношение на обществото към тях, и нямат мотивация да го направят. Но наблюдавам следното - като съберем група учители по някои от европейските проекти, първия ден всеки носи със себе си проблемите, които има. Усеща се как хората са смачкани. На другия ден, когато вече са общували, всеки е дал нещо от себе си, човек усеща как се създава едно ново качество, как разцъфва обстановката и се създава среда, която много добре взаимодейства. Това ме кара да бъда оптимист, че е възможно да се променят нещата. Включи се и МОН, през 2014-а финансира един курс за група учители, миналата година - два курса, а сега водим преговори за още две групи. Но това е много бавен темп, в оригиналното ни предложение до МОН бе заложено да обучим на този изследователски подход 200 - 250 души и така бързо да бъде обхваната цялата страна. В развитите страни това си проби път, няма как да не си пробие път и тука. Централната пречка всъщност, колкото и да е парадоксално, се оказа автономията на висшите училища. Поради нея ние не можем да поискаме в даден университет, където се подготвят учителите, да се пипне програмата и да вземат един подобен курс. Държавните университети, понеже са на субсидия, нямат подтик да променят нещо. Виждате как онова, което смятаме за връх на демокрацията, пречи на развитието. Защото след това трябва да обучаваме допълнително на изследователски подход учителите, които излизат оттам.
- Доколко е изостанало училището ни в това отношение?
- Изследването PISA през 2012 година показа много лоши резултати за България, ние бяхме на последно място от всички комшии. Не бива да се подвеждаме - във високия сектор, в състезанията ние имаме успехи, защото това е култивирано. Но средното ниво е много ниско. 20% от нашите ученици въобще не могат да стигнат до най-ниското, първо равнище на PISA. Основният проблем е, че нашата образователна система не култивира в достатъчна степен основните ключови компетентности. Сред тях е и компетентността да можеш сам да учиш. Да си в състояние сам да си надграждаш знанието е най-великата компетентност, защото който я има, не може да остане без работа. Ще го уволнят от едно място, но след като той се развива, веднага ще си намери мястото в професионалния живот, ще научи нещо друго. Именно това е ролята на изследователския подход, за който говорим - защото
да се учиш сам не е нищо друго, освен да изследваш
Това трябва да бъде централната роля на образователната система - не да запаметяваме фактите, а да разбираме връзката между фактите. Защото фактите вече ги има в Гугъл. Въпросът е човек, виждайки ги, да е в състояние да улови тенденцията, да може да си прави изводи какво ще стане в бъдеще. Ако човек има социалната компетентност да работи в отбор, това учене става много по-лесно. От това се ражда едно съвършено ново качество. Ние не си даваме сметка, че в мрежите има допълнителна стойност - образователна. Това нещо също е пренебрегнато в нашата образователна система.
- Всъщност тя още е застинала върху заучаването на факти...
- Представете си какво става с едно дете, което има достъп до мобилни устройства, до телефони, до компютърни игри. То е свикнало да общува. Свикнало е, като извърши някакво действие,
да вижда резултата от него и да се стреми да го подобри
По този начин научава нещо. И изведнъж го слагаме в училище, скриваме тези устройства и му казваме "Никакви комуникации, ще слушаш какво казва учителят и ще го възпроизвеждаш". Ако оприличим човека на компютър, нашата образователна система тренира предимно паметта. А трябва да тренира централния процесор - мисленето. Това е истинската сърцевина на изследователския подход. Тук говорим не за математика или друг конкретен предмет. Важното е детето да може да помисли, за да се справи със ситуацията. Когато се появи един практически проблем, той не идва като математически, физически или химически. Той става такъв, когато човекът е в състояние да го преработи и да разбере същината му. Не трябва да лишаваме децата от възможността те да свършат тази работа.
- Дали училището ни може да го осъзнае и на какво равнище трябва да бъде това осъзнаване, за да се променят нещата?
- Аз използвам една метафора, която горе-долу дава представа какво имам предвид. Как работи човешкият организъм? Ядем, да речем, белтъци и организмът ги разлага на аминокиселини. И от тях прави собствени белтъци, за да си възстанови силите и замени износените клетки. Онова, което правим в образованието, е, че разлагаме обекта на аминокиселини - физика, химия, биология, и опитваме да храним с тях детето. Ама това не е вкусно! Образованието не е привлекателно от съдържателна гледна точка. То е насочено сякаш към онова време, в което трябваше да подготвяме хора, които ще изпълняват инструкции. Но бъдещето иска друг вид хора и в световната конкуренция ще бъдат добре поставени онези държави, които са успели да реагират на тази потребност и да подготвят хора, които да се справят с онова, което ще дойде утре.
Никой не знае какви ще са професиите утре. Никой от футуролозите не позна онова, което става днес. Затова образованието трябва да се ориентира към формиране на тези ключови компетентности, в които човекът да не бъде робот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
