Ня­ма­ло би­ло шо­у­биз­нес в Бъл­га­рия?!

• В се­ло­то на вър­тог­ла­ви­те все­ки ден е па­на­ир

Точ­но то­ва из­ре­че­ние - "Ня­ма­ло би­ло шо­у­биз­нес в Бъл­га­рия?!", ви­ка­ше с иро­нич­на въз­тор­же­ност Ка­мен Во­де­ни­ча­ров по вре­ме­то на пър­ви­те хал­тур­ки с "Ку-ку" все­ки път, ко­га­то ви­де­ше пре­пъл­не­ния са­лон на "Рес­то­рант и спал­ни ва­го­ни" - Сво­ге, нап­ри­мер! Спом­них си с уми­ле­ние за ду­ми­те му, за­що­то през из­ми­на­ла­та сед­ми­ца точ­но в де­ня, ко­га­то стар­ти­ра но­во­то ве­чер­но шоу на Би Ти Ви и ме­ди­и­те с при­та­ен дъх сле­дя­ха сблъ­съ­ка меж­ду го­лог­ла­ви­те ти­та­ни на бъл­гар­ско­то тv-раз­вле­че­ние, се на­вър­шва­ха 30 го­ди­ни от стар­та на сту­ден­тско­то пре­да­ва­не "Ку-ку". С все­ки ден от то­га­ва ос­но­ва­ни­я­та да ви­кам "Ня­ма­ло би­ло шо­у­биз­нес в Бъл­га­рия?!" на­рас­тва­ха ка­то мая, хвър­ле­на в дво­рен кло­зет. Вот на не­до­ве­рие в пар­ла­мен­та, зре­лищ­на ата­ка сре­щу най-не­до­се­га­е­мия бъл­гар­ски биз­нес­мен, пре­зи­ден­тско-про­ку­рор­ски кад­рил, сблъ­сък меж­ду кръч­ма­ри и по­ли­цаи на пло­ща­да, а ... в края на сед­ми­ца­та и из­пра­ща­не на 66 ми­ли­о­на ан­гли­ча­ни по жи­во по здра­во от ЕС.

Как­то каз­ват по-ста­ри­те хо­ра, в се­ло­то на вър­тог­ла­ви­те все­ки ден е па­на­ир. Чув­ствам се

та­ка пре­ял от зре­ли­ща

че на­пъл­но раз­би­рам он­зи ге­рой на Да­нил Хар­мс. Ци­ти­рам го ця­ло­то - не е дъл­го, но за смет­ка на то­ва - по­у­чи­тел­но: "Ед­на ба­ба се над­ве­си от про­зо­ре­ца от пре­ко­мер­но лю­бо­пит­ство, пад­на и се пре­би. От про­зо­ре­ца се по­да­де дру­га ба­ба и се заг­ле­да в раз­ма­за­на­та до­лу, но от пре­ка­ле­но лю­бо­пит­ство съ­що се из­хлу­зи от про­зо­ре­ца, пад­на и се пре­би. Пос­ле от про­зо­ре­ца се из­тър­си тре­та ба­ба, след нея чет­вър­та, след нея пе­та. Ко­га­то и шес­та­та се пре­ка­ту­ри, ми ом­ръз­на да ги гле­дам и оти­дох на Мал­цев­ския па­зар, къ­де­то, каз­ват, на един сле­пец му по­да­ри­ли пле­тен шал." Мо­же да при­е­ме­те ци­та­та и ка­то "из­пол­зва­не на СРС-та из­вън це­ли­те на на­ка­за­тел­но­то про­из­вод­ство", мо­же да го при­е­ме­те и ка­то але­го­рия за во­то­ве­те на до­ве­рие, ини­ци­ра­ни от БСП (за­се­га са още на чет­вър­та­та ба­ба). При всич­ки слу­чаи той до­каз­ва, че фор­му­ла­та "Хляб и зре­ли­ща" по те­зи ге­ог­раф­ски ши­ри­ни все пак е по-сил­на от на­шен­ско­то "Ни­кой не е по-ви­сок от хля­ба". Та­зи по­го­вор­ка ви­на­ги съм я мра­зил! Прос­то... ако по­пи­та­те по­ве­че­то бъл­га­ри "Сво­бо­да­та или хля­ба?", те ще за­мъл­чат. За­що­то са въз­пи­та­ни, а не е въз­пи­та­но да се го­во­ри с пъл­на ус­та...

Впро­чем, още във вто­рия си ал­бум "Ку-ку" има пар­че "Рок на па­да­щи­те ба­бич­ки", ин­спи­ри­ра­но точ­но от то­зи тек­ст на Хар­мс и из­пъл­не­но от Сте­фан Ряд­ков. Та, за шо­у­биз­не­са да по­го­во­рим. Не­съм­не­но ед­на от тай­ни­те на те­ле­ви­зи­он­на­та дъл­го­лет­ност на Дъл­гия се крие в про­из­хо­да му от "Ку-ку", "Ка­на­ле­то" и "Хъ­шо­ве". И за не­го­ва чест той ни­ко­га не го е от­ри­чал. А то­ва не бя­ха обик­но­ве­ни шо­у­та. Те не се ро­ди­ха от нуж­да­та тв-зри­те­ля да бъ­де раз­ве­се­ля­ван. Точ­но об­рат­но­то - стре­ме­жът им не­из­мен­но е бил

да от­мес­тват гра­ни­ца­та на сво­бо­да­та

кол­ко­то се мо­же по-да­леч все­ки ден с вся­ко пре­да­ва­не, как­во­то и да им стру­ва. Сво­бо­да­та ка­то хляб - по але­го­ри­я­та на Ра­дой Ра­лин, кой­то все­ки ден се ме­си, втас­ва, пе­че и из­яж­да. То­ва не е па­не­ге­рик за "Ку-ку". Как­во­то и да ка­жа, труд­но ще е по-го­ля­ма въз­хва­ла от прос­то­то из­реж­да­не на оне­зи, ко­и­то из­ля­зо­ха от не­го: от Ми­лен Цвет­ков до Бой­ко Ва­си­лев, от Ал­га­фа­ри и Хрис­ти­ян Но­чев до Иво Пал­мов и Или­ян Дже­ве­ле­ков, за ак­тьо­ри­те и жур­на­лис­ти­те, ко­и­то се прък­на­ха от ве­се­ли­те му нед­ра да не го­во­рим - по­ве­че от сто от най-за­бе­ле­жи­ми­те днес име­на! "Ку-ку" и тра­ди­ци­я­та, ко­я­то съз­да­де, ви­на­ги е би­ло те­ри­то­рия на нон-кон­фор­миз­ма и за­то­ва ня­ма по-страш­на съд­ба за все­ки не­гов нас­лед­ник от то­ва да се пре­вър­не в офи­ци­оз. В то­зи сми­съл съд­ба­та бе­ше бла­гос­клон­на към Сла­ви Три­фо­нов, връ­щай­ки го от­но­во в хъ­шов­ския пе­ри­од по ка­бе­лар­ки­те. Дос­та­тъч­но ли ще е то­ва за но­во вдъх­но­ве­ние, пред­стои да ви­дим. За­се­га пог­ле­ди­те са впе­ре­ни в две­те шо­у­та на БНТ и БТВ. До­ни прик­лю­чи бър­зо имен­но по­ра­ди кон­фор­ми­зъм - оби­ди­ли се би­ли хо­мо­сек­су­а­лис­ти­те! Сти­га, бе?! Те не се ли бо­ре­ха за рав­ноп­ра­вие? Част от рав­ноп­ра­ви­е­то е да тър­пиш съ­щи­те тъ­пи ше­ги, ко­и­то тър­пят блон­дин­ки, де­бе­ли, фъф­ле­щи и за­ек­ва­щи, по­ля­ци, ма­ке­дон­ци, ал­бан­ци и т.н., и т.н. До­ни е ра­ни­ма бу­дис­тка ду­ша, да­же джай­нист - на мрав­ка­та път стор­ва, да го пре­ве­да на фол­кло­рен бъл­гар­ски - и ка­то та­къв, на­пъл­но неп­ри­го­ден за ве­чер­но шоу. Но ви­на­та не е в не­го - БНТ е об­ре­че­на на кон­фор­ми­зъм и "Ку-ку", а и ско­ро­пос­тиж­но за­ги­на­ло­то му брат­че - "Пи­пе", са из­клю­че­ни­е­то, ко­е­то до­каз­ва пра­ви­ло­то. Там ня­ма как да се по­я­ви по­ли­ти­чес­ки не­ко­рек­тно, сме­ло и ан­ти­кон­фор­мис­тко шоу, за­що­то "па­ри­те на да­нъ­коп­лат­ци­те" тег­нат на вра­та на все­ки ге­не­ра­лен ди­рек­тор по­ве­че, от­кол­ко­то Ис­кра Фи­до­со­ва тег­не­ше на ГЕРБ...

Би Ти Ви е дру­га би­ра. Факт, че бли­зо 20 го­ди­ни тя тър­пе­ше "Шо­у­то на Сла­ви", ко­е­то й до­не­се звез­ден рей­тинг, но и ядо­ве от­ров­ни. В ней­на­та твор­чес­ка би­ог­ра­фия тряб­ва да за­пи­шем без­пре­це­ден­тния пре­зи­ден­тски де­бат при Сла­ви Три­фо­нов и ред дру­ги те­ле­ви­зи­он­ни ре­кор­ди.

Гос­ту­ва­не­то на Гор­ба­чов

в шо­у­то, нап­ри­мер, се из­рав­ни по аб­со­лю­тен брой зри­те­ли с ма­ча Бъл­га­рия-Гер­ма­ния от Све­тов­но­то по фут­бол в САЩ`94, а то­га­ва те­ле­ви­зи­я­та с на­ци­о­нал­но пок­ри­тие бе­ше са­мо ед­на. По­ли­ти­чес­ки­те ин­вен­ции на шо­у­то, за ко­и­то Би Ти Ви бе при­ну­де­на пос­то­ян­но да се оп­рав­да­ва, са още по­ве­че - от скъ­са­на в ефир сним­ка на пре­зи­ден­та до цял на­ци­о­на­лен ре­фе­рен­дум! Не го­во­ря за ха­рес­ва­не-не­ха­рес­ва­не, а за фак­ти и ста­тис­ти­ка. Как на то­ва мяс­то ще се спра­ви Ци­то­на­ма­зис (ше­го­вит пря­кор на но­вия во­дещ, кой­то аз мо­га да на­пи­ша, но не мо­га да про­из­не­са) пред­стои да ви­дим. Стар­тът му е обе­ща­ващ, но ос­та­ва в по­ле­то на те­ле­ви­зи­он­но­то раз­вле­че­ние. Ако ис­ка да стър­чи ка­то пред­шес­тве­ни­ка си, ка­у­за­та "да дър­жим на­се­ле­ни­е­то в със­то­я­ние на пос­то­ян­но раз­ве­се­лен иди­от" не е дос­та­тъч­на. За да има ис­тин­ски ус­пех, тряб­ва да се опи­та да го над­ско­чи. За при­мер ще дам "Гос­по­да­ри­те", при ко­и­то со­ци­ал­на­та и пуб­ли­цис­тич­на част бе­ше рав­нос­той­на на ак­тьор­ски­те ске­чо­ве. Но и све­тов­ни­те об­раз­ци са по­ве­че от крас­но­ре­чи­ви - ни­то Ко­нан О`Бра­йън, ни­то Джон Оли­вър са осо­бе­но по­ли­ти­чес­ки ко­рек­тни, а со­ци­ал­на­та им ан­га­жи­ра­ност и под­чер­та­на нед­ру­же­люб­ност спря­мо сил­ни­те на де­ня са пос­ло­вич­ни. Да не го­во­рим за Ха­у­ърд Стърн или т.нар. кей­бъл-старс, при ня­кои от ко­и­то

"не­ко­рек­тнос­тта" сти­га до бру­тал­ност

Не се пра­вя на ня­ка­къв стра­шен раз­би­рач на те­ле­ви­зи­о­нен шо­у­биз­нес. В край­на смет­ка съм на­пи­сал са­мо 600-700 сце­на­рия за те­ле­ви­зи­он­ни шо­у­та, но и от та­зи по­зи­ция мо­га да ка­жа, че за Ни­ко­ла­ос ра­бо­тят стра­хот­ни ав­то­ри - на­ис­ти­на най-доб­ро­то, ко­е­то па­за­рът мо­же да пред­ло­жи в мо­мен­та. И на тех­ни­те крех­ки пле­щи ле­жи от­го­вор­нос­тта да нап­ра­вят не­що по-го­ля­мо от хля­ба и зре­ли­ща­та. Но то­ва не ста­ва ка­то си "па­зиш хля­ба". В то­зи сми­съл ве­чер­ни шо­у­та, про­ду­ци­ра­ни от са­ма­та те­ле­ви­зия са ви­на­ги в не­из­год­на по­зи­ция. При вън­шни про­ду­цен­ти те­ле­ви­зи­я­та прос­то ко­рек­тно спо­ме­на­ва, че от­го­вор­ност за съ­дър­жа­ни­е­то но­си про­ду­цен­та, а тя е са­мо раз­прос­тра­ни­тел. Ко­га­то са­ма­та те­ле­ви­зия е про­ду­цент, пър­ва­та са­бо­таж­на въл­на ид­ва от юрис­ти­те на те­ле­ви­зи­я­та, след­ват по­лит­ко­рек­тни­те ре­дак­то­ри, съ­об­ра­же­ния от вис­шия ме­ниджмънт, заб­ра­ни за ли­ца, ко­и­то "не са от на­ша­та те­ле­ви­зия" и т.н., и т.н. Стис­кам му пал­ци на гър­че­то - не са­мо да пре­жи­вее те­ле­ви­зи­он­на­та Кло­кот­ни­ца, ко­я­то го очак­ва, но и най-ве­че за­ра­ди еки­па зад ка­дър, с кой­то не­вед­нъж съм ра­бо­тил и на­ис­ти­на мо­га да си­пя са­мо су­пер­ла­ти­ви.

От Ва­зо­ва­та "Тла­ка в Ал­тъ­но­во" на­сам шоу биз­не­сът в Бъл­га­рия е ле­ко по до­маш­но­му спа­рен, дос­та фол­кло­рен и ка­то ця­ло да­леч от аме­ри­кан­ския стенд-ъп или рус­ки­те "ка­пус­тни­ци". Прос­то ня­ма­ме та­ка­ва тра­ди­ция

ние сме до­маш­ни прис­ме­хул­ни­ци

сил­ни и ети­ло­ви ка­то до­маш­на­та ни ра­кия. С ед­на ду­ма - оби­ча­ме да се тро­вим по­ве­че от то­ва да се ве­се­лим...

И за да ви­ди, че съм доб­ро­на­ме­рен, ще му по­да­ря на гър­че­то един ху­бав гръц­ки виц, из­мис­лен от бъл­га­ри. Раз­ви­ва се дейс­тви­е­то в Се­вер­на Гър­ция по вре­ме на глад­ни­те 60 го­ди­ни на ми­на­лия век. На ед­на мес­тна мо­ма (да не я на­ри­ча­ме кра­са­ви­ца, за­що­то най-яр­ко­то до­ка­за­тел­ство, че Омир е бил сляп, е фак­тът, че е опи­сал в "Или­а­да" кра­си­ва гър­ки­ня - ху­ба­ва­та Еле­на) й пис­на­ло да ка­ра на мас­ли­ни и ко­зе мля­ко и ре­ши­ла да емиг­ри­ра в Аме­ри­ка. Доб­ре, ама - (хо­рис хри­ма­та), па­ри ня­ма по гръц­ки! За­то­ва тя отиш­ла в кръч­ма­та, къ­де­то се съ­би­рат мо­ря­ци­те, ог­ле­да­ла се и приб­ли­жи­ла най-ку­цо­то ко­те от тях. Мла­деж, кой­то, ви­ди­мо, един­стве­на­та же­на, ко­я­то бил виж­дал, е май­ка му. "Ще ти сбъд­на всич­ки сек­су­ал­ни же­ла­ния - ка­за­ла му тя - са­мо ме ка­чи на ко­раб до Аме­ри­ка и ме хра­ни и пои по пъ­тя". Мо­мъ­кът не ча­кал дъл­го да го на­ви­ват. Ка­зал й че още на дру­га­та сут­рин тръг­ват с от­ли­ва и тя тряб­ва да е пре­ди из­грев на прис­та­ни­ще­то. Скрил я в ед­на спа­си­тел­на лод­ка, за­вил я с чер­ги­ло­то и ко­ра­бът тръг­нал. Де­сет ден я хра­нил с ваф­ли и по­ил с пор­то­ка­ла­да, а пък тя му се от­да­ва­ла по всич­ки, из­вес­тни от ри­сун­ки­те по ста­рог­ръц­ки­те ва­зи, на­чи­ни. На еди­найс­тия ден един стра­шен мус­та­кат ка­пи­тан от­мет­нал чер­ги­ло­то на лод­ка­та и из­кре­щял:

- Ти как­во пра­виш тук, ма?!

- Как­во­то и да пра­вя, пла­ти­ла съм си! - на­фу­ка­но рек­ла мла­да­та гър­ки­ня - А и ве­че де­сет дни пла­ва­ме, ня­ма как да ме вър­не­те об­рат­но...

- Ти ху­ба­во си си пла­ти­ла - ре­къл ка­пи­та­нът - ама то­ва е фе­ри­бо­тът за Та­сос...

Та­ка де, всич­ки сме на фе­ри­бо­та за Та­сос, все ед­но как­во си мис­лим и как си пла­ща­ме.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com