При такъв сценарий ставахме първата "сигурна трета страна" за реадмисия, казва Емил Радев
Емил Радев е евродепутат от ЕНП-ГЕРБ. Пред "Стандарт" той коментира събитията в Турция, където в средата на юли бе извършен неуспешен опит за преврат, и последиците от това събитие, бежанския проблем и работата на Европейската агенция за граничен контрол.
- Г-н Радев, има ли засилен бежански поток към България след опита за преврат в Турция? Искаме допълнително вертолети и кораби за опазване на външната граница на ЕС. МВР пък прави център за борба с трафика...
- За момента Турция изпълнява поетите ангажименти по споразумението за миграция. На практика няма засилен натиск по границите с Турция и Гърция. В последните дни чрез изявления на висши ръководители в Турция и на самия Ердоган бежанците по-скоро се използват да се окаже натиск върху ЕС. Конкретният повод бе визовото споразумение и беше поставен срок до есента да бъдат свалени визовите ограничения. На практика това няма как да стане без Турция да изпълни всички 72 критерия в споразумението. Засега остават 5 важни критерия, които страната не покрива. Единият е приемане на мерки за превенция на корупцията. Турция трябваше да приведе в съответствие законодателството си по защита на личните данни, за да се гарантира, че службите по защита на личните данни могат да действат по независим начин. Трябва да се завърши и оперативното сътрудничество с ЕВРОПОЛ, да се предостави ефективно съдебно сътрудничество по наказателно-правните въпроси с всички държави от ЕС. Най-важният момент е преразглеждане на законодателството и практиките по тероризма.
Както заяви и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер условията за падане на визите не могат да бъдат променени. Целта не е да се намали възможността на Турция да се бори с тероризма, а юристи, преподаватели журналисти, които изразяват идеите си по ненасилствен начин и не подстрекават към насилие, да не бъдат вкарвани в затвора с обвинителни актове за тероризъм.
- Европа гледа ли под лупа какво се случва в Турция?
- Да, със сигурност. Засега няма съдебни процеси, прилагат се едни много извънредни мерки. Европа ще разбере каква е истината, когато се мине през съд. Но се отстраниха хиляди магистрати, които ще бъдат заменени от хора без стаж като съдии.
- Има ли коментари в Брюксел, че това са крачки назад за Турция по пътя към Европа?
- Чуват се много подобни мнения, особено след изказванията за връщане на смъртното наказание. То бе отменено през 2004 г. точно заради предприсъединителните преговори за ЕС. Така че ако Турция върне смъртното наказание, няма как да се говори дори за продължаване на статута й като кандидат-член за ЕС.
ЕС не се меси в тези процеси, но ако не бъдат изпълнени критериите, разписани в споразуменията за миграцията и визите, няма как да разглеждаме либерализацията на визите.
- Как тълкувате искането ни за помощ заради бежанците? Може ли Анкара да ги използва като разменна монета срещу искане за по-бързо влизане в ЕС?
- Натиск по границите има, и той е отпреди опита за преврата. В момента там има служители на ФРОНТЕКС, агенцията, която охранява външните граници на съюза. Очакваме през есента да се сформира новата Европейска агенция за граничен контрол и брегова охрана, която ще надгради ФРОНТЕКС. Тя ще има по-широки правомощия - реадмисия на мигранти, които нямат право на убежище в Европа, ще наблюдава риска по външните граници и има по-голям ресурс. Към агенцията ще има резерв от 500 служители, които ще могат да бъдат дислоцирани към най-рисковите места. Тя ще има голям ресурс от кораби, самолети, средства за наблюдение, дронове, уреди за топлинно засичане. Бюджетът й само за 2016 г. от есента до края на годината ще е 238 млн. евро. На практика се отделят много средства и ресурси на ЕС, за да се гарантират външните граници. България, Румъния и Хърватия успяха да извоюват правото агенцията да действа не само по шенгенските граници, а по външните за ЕС. Това е гаранция, че при криза можем да ползваме целия този ресурс. Морските граници се пазят изключително трудно, но тези кораби от европейската брегова охрана са гаранция, че ако се пренасочи трафика по море, освен българските гранични катери, ще ползваме и европейската охрана. Исканите вертолети и кораби са за ФРОНТЕКС, при евентуален натиск да удържим външната граница. Да не забравяме, че в Турция има 2,7 млн. бежанци, което е огромна цифра. Няколко деетки хиляди да тръгнат, се превръща в огромен проблем, както показаха събитията по гръцката и македонската граница. Това предизвиква огромна хуманитарна криза, с която държавите трудно се справят, а още повече България, която няма икономически как да посрещне такъв огромен поток от хора.
Задължително е да действаме ние, а не да оставяме само на Турция да регулира потока. Те го правят доса успешно, но в един момент могат да използват това и като коз срещу ЕС. Имаше обвинения, че ЕС не изпълнява финансовите си ангажименти, което не отговаря на истината. От обещаните 3 млрд. евро, едва ли не били дадени само няколко милиона.
Тези пари са за 2016 и 2017 г., като досега са договорирани и частично изплатени 750 млн. евро. Но те не отиват директно в турската държава. 20 млн. бяха похарчени за капацитета на граничните им служби, но по-голяма част отидоха в УНИЦЕФ, където над 400 000 деца трябва да бъдат образовани в училище, отиват във фонда "Продоволствена програма" за осигуряване на храни за бежанските лагери. Това са средства, които се харчат целево. По-добре ЕС да даде 3 млрд. евро, за да могат 2,7 млн. бежанци да стоят в лагери. Германия за 1 млн. бежанци на нейна територия даде за 2015 г. над 20 млрд. евро.
- Успокои ли се ситуацията по сръбската граница, МВР-шефът Румяна Бъчварова се среща сръбския си колега в неделя?
- Сърбите съвсем изкуствено създадоха напрежение по границата, за да поставят свои искания пред ЕС. Смятам, че натискът е абсолютно същият както през последните години, няма нараснал брой бежанци. Голяма част от мигрантите са икономически. Те не искат да останат в България, Гърция или Сърбия, а да отидат в Германия и Скандинавието, където има социална политика, устройваща ги много добре. Турция и Тунис, например, нямат визов режим. Мигрантите отиват в Истанбул, където ги обучават буквално какво да кажат и срещу 2-3 000 евро на човек влизат в ЕС. Обучават ги да кажат, че в България е много лошо, че полицията се отнася много лошо с тях, че ги бият и рекетират за пари. За да могат, ако им откажат хуманитарен статут в Германия, да не ги връщат у нас. Защото няма германски съд, който като чуе тези уж "свидетелства" да ги върне в България.
- Т.е. да не очакваме обратен поток от върнати бежанци към страната ни като първа страна на регистрация?
- Направиха се абсолютно козметични промени в Дъблинското споразумение, което касае връщането на бежанците. Макар да се видя, че то не работи от години. За съжаление ЕК не предложи нов работещ вариант. Не може да продължава така - България, Гърция, Италия да приемат натиска от това, че сме първите държави, а останалите страни нямат интерес да има преразпределяне на бежанци и мигранти. Има и един списък на сигурните трети страни за реадмисия. И ако в Турция не беше овладян ситуацията с опита за преврат и той се беше случил, Турция щеше да отпадне от списъка с "трети сигурни страни". Това беше много опасно за България, защото така щяхме да станем първата сигурна трета страна. Така всеки бежанец, хванат, че е влязъл нелегално в Европа, щеше да бъде връщан в България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
