Кървавите атентати в Париж отново повдигнаха редица въпроси, свързани с бъдещето на Европа и света. Предстои ли наистина война на цивилизациите, или Самюъл Хънтингтън не е прав? Как трябва да отговори Европа на терора и каква е ролята на Русия? И, разбира се, какви са заплахите и шансовете за България? С тези въпроси се обърнахме към проф. Антонина Желязкова, един от водещите експерти по етнорелигозните проблеми и конфликти.
Франция подцени "Шарли Ебдо" като акт на отмъщение
Не разбирам упорството изолацията на Русия да продължава, казва проф. Антонина Желязкова
* Лидерите на трябва да вземат драстични мерки, които ще засегнат правата на европейците
* Варварите ще продължават с опитите да разстрелят свободата
* САЩ може би се страхуват, затова действат символично спрямо ИДИЛ
* С политически и военен натиск финансирането за джихадистите може да се редуцира
- Проф. Желязкова, очаквана ли бе трагедията в Париж?
- Имаше множество прогнози и симптоми, че ще бъдем свидетели на нови джихадистки атаки във Франция и конкретно в Париж. Причините са много. Най-напред бих посочила, че Франция и Париж са много мощен дълголетен идеологически и ценностен символ както за нас европейците и представителите на християнската цивилизация, но също така и за крайните ислямисти. Париж олицетворява свободата, люлка е на демокрацията, свободата, равенството, братството, бих добавила и на смелата гордост на французите, че са лицето и живата плът на тези хуманистични ценности. Естествено е враговете на тези идеи да мечтаят, да желаят и да посегнат на "опасните" символи. Варварството се страхува от волята за свобода и разстрелва нейните носители. Ще опитват отново и отново. Един мой респондент мюсюлманин, за да го разбера напълно ясно, се позова на библейски текстове и нарече София "Содом и Гомор", а какво остава за Париж...
На второ място е логично да се постави акцент върху произхода на имигрантите. Във Франция преобладават имигранти от бившите колонии и дори да са вече трето поколение в тази част на Европа, те са възпитани в семействата си или в микрообществата в гетата чрез паралелния исторически разказ, за да се поддържа някаква версия на племенна, кланова или национална памет, които култивират отхвърляне, омраза и неподчинение на държавата, която ги е приела. Подобни нагласи естествено поставят в изключително трудна ситуация институциите, които би трябвало да социализират и интегрират имигрантите. Всичко това създава подходяща среда за въздействие на джихадистки емисари сред младите емигранти от второ и трето поколение.
На трето място, струва ми се, защото в тази област не са силни информационните ми натрупвания, мисля, че държавата подцени бъдещите заплахи, след атентатите срещу "Шарли Ебдо". Приеха го като персонален акт на отмъщение. След Париж е ясно, че в света вече няма място за подобни заблуди. Още тогава, през януари 2015 г. немалко от анализаторите предполагаха, че ще има осезателно преосмисляне на статута на имигрантите, на имиграционните политики, че ще се извършат промени и в социалните и образователните кодекси. Не мисля, че нещо се промени съществено в държавната политика въпреки жестокия урок от януарския атентат.
- Наистина ли става въпрос за сблъсък на цивилизациите, както оповести преди повече от 20 години покойният вече Самюъл Хънтингтън?
- Никога не съм приемала тезата на Хънтингтън за сблъсък на цивилизациите. Не ми се струва вярно, за да се фокусираме върху това, че Изтокът и ислямът воюват срещу Запада и демократичните християнски светски общества.
Нека да си припомним, че когато са се срещали действително трите цивилизации - юдейската, християнската и ислямската, както например през ХII век в Кордовския халифат, се получават много високи постижения на културата - литература от нов синкретичен вид, философия, архитектура. На студентите разказвам за ислямизирания евреин и гениален философ Маймонид, или за Ибн Рушди (Авероес), който е изключителен енциклопедист и историограф. Това се случва в Иберия през ХII век, когато цивилизациите се срещат, макар и в едни сурови времена на завоевания и създават, творят, а не рушат, както вандалите от Ислямска държава.
Несъмнено е, че има икономически и транснационални финансови интереси, които да създават противоречия между Изтока и Запада. Но в случая е очевидно, че варвари терористи, определено фашизоиди, попълнили редиците си с хашашини, се опитват да наложат свои извратени възгледи за устройството на света. Естествено е, че рано или късно тази лудост ще бъде прекратена, но е вероятно демократичните и свободни общества да понесат много човешки жертви, лишения, ограничаване на гражданските свободи, страх и стрес.
- Сега всички обвиняват европейските лидери и въобще ЕС в малодушие и безпомощност, продиктувано от криворазбран либерализъм, който е на път да погребе Стария континент? Доколко е вярно това?
- Аз също ги критикувам. Не мисля, че се справиха добре, загубиха ценно време, през което се дават непоносими цивилни жертви, рушат се и се разграбват културни ценности, но най-вече се подлагат на съмнение фундаменталните морални репери на европейската цивилизация. Едновременно с това обаче, като ценител на либералните ценности, съм готова да отстоявам хуманното отношение към бежанците, противя се на издигането на стени и телени мрежи по европейските граници. Давам си сметка, че лидерите на Европа имат основания да се колебливи, защото решенията, които трябва да вземат, са драстични и не са лесни. Във всички случаи те са комплексни и биха засегнали и правата и свободите на автохтонните европейци.
- Къде е мястото на Русия в създалата се ситуация?
- Не разбирам упорството да продължава изолацията на Русия, което впрочем след трагедията в Париж се превръща в по-умерена политика. Напомням, че западните лидери са били в подобна ситуация по време на Втората световна война. Тогава в името на общата кауза да спасят Европа и света от нацизма са преглътнали нетърпимостта си към Съветска Русия и Сталин и са воювали заедно. Едва ли Чърчил е бил щастлив от този факт, но пък заедно са постигнали победен изход от войната.
- Все повече критики се отправят към САЩ, че с бездействието си поощрява безнаказаните действия на ИДИЛ...
- Не бих искала да коментирам политиките или действията на САЩ, защото не ги разбирам, поне това, което правят през последните 15 години. Винаги са събирали най-добрите геополитически експертизи от света и много рядко са ги следвали, необяснимо защо. Може би се страхуват и затова действат символично по отношение на ИДИЛ. Все пак можем да ги поздравим, че убиха с дрон Джихади Джон.
- Мнозина наблюдатели са на мнение че коренът на злото е в Саудитска Арабия и някои други петролни монарси от Залива, които индиректно подкрепят ИДИЛ с огромните си ресурси, и дори финансират бежанците да поемат към Европа, вместо да ги приютят при себе си...
- Несъмнено е, че има сериозно финансиране на ИДИЛ, което предполагам не е трудно да бъде идентифицирано и локализирано и с общ международен политически или военен натиск да бъде редуцирано.
- Как трябва да действат европейските държави и техните спецслужби?
- Напълно логично е, че сред бежанците ще бъдат инфилтрирани и терористи, което не трябва да ни прави несъстрадателни към мнозинството автентични бежанци от терора. Необходими са строги правила и активност на службите за сигурност, за да бъдат идентифицирани и изолирани подобни лица. В мащабите на България и на сравнително малкия бежански прилив това не е невъзможна задача.
- Какво трябва да прави България като държава в тази вече наистина глобална криза?
- Трябва да ценим това, което имаме в България - като съжителство на културите. Нашите мюсюлмани са автохтонно население, принадлежат в мнозинството си към умерено направление на исляма и обществото би следвало да подкрепя техните усилия да бъдат интегрирани и да участват равнопоставено във всички социални и образователни дейности, както и в политическия и икономическия живот на България на всички нива.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
