Проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей
- Проф. Димитров, навършват се 140 години от избухването на Априлското въстание. Разкажете ни как протича подготовката на въстанието?
- Преди всичко искам да кажа, че въстанието бележи началото на решаването на главната стратегическа цел на българския народ за близо 500 години - възстановяване на държавна независимост. Именно то дава началото на процеса, който завършва след две години с успех. В този смисъл Априлското въстание е най-успешното въстание в българската история, защото постига целта си. Време е децата да престанат да учат дежурната фраза: "Въстанието завършва с неуспех". Точно обратното. Като замисъл то е замислено от Васил Левски. Той е първият, който предвижда в нашата история, а дори и в европейската, масово надигане на населението, едновременно в голяма част на страната. Левски правилно смята, че в това се състои и възможност за въоръжен успех и главно заявка пред световното обществено мнение, че българският народ желае свобода и независимост. Едно е една чета, подготвена някъде извън границите на Османската империя, да нахлуе в България и да загине героично на някой планински връх, както става доста често в българската история, а друго е да въстане населението на един голям район. Четата показва само, че някои мигранти, може би свързани с чужди държавни сили, искат да предизвикат смутове и безредици в България, докато масово надигане на населението в България говори за нещо друго. Говори за това, че българският народ горещо желае свободата и е готов да плати кървава цена за това. Точно така изглежда Априлското въстание в очите на световното обществено мнение.
- Какъв е международният отзвук от въстанието?
- Светът вижда, че не става дума за чети, от типа на четата на Гарибалди или на Стефан Караджа, а надигане на най-обикновени хора в български села и градчета. Именно за това световното обществено мнение застава на страната на българите. Чуждите кореспонденти, които идват по българските земи, съобщават и други факти. Световното обществено мнение е поразено от клането в Батак и на други места, но едновременно с това и с по-голяма сила ги поразява фактът, че най-личната сграда във всяко едно българско селище е училището, което е построено не със средства от държавата, а от доброволни пожертвувания на хората. Казват си: "Хора, които хвърлят толкова собствени пари за училище, заслужават държавна независимост. Малко хора знаят, че половината от материалите в чуждата преса за Априлското въстание са посветени на Ботевата чета. Това, което ги поразява, не е само фактът на превземането на парахода, защото с пирати Европа е свикнала, а фактът, че четниците не обиждат никого, не убиват никого, не ограбват никого. Всички си казват, че тези хора наистина са тръгнали да се бият за свобода, а не за лично обогатяване.
- Разкажете ни за Общото събрание на Оборище и кои са важните решения, които се вземат не него?
- Това е първото демократично Народно събрание, което българите правят и това ясно показва, че са демократичен народ и искат да бъдат управлявани по законите на демокрацията. Именно и за това Русия прави нечуван жест след Освобождението, когато започва да устройва България. Самата тя няма Конституция, защото е абсолютна монархия. Руският проф. Лукианов получава инструкции от Александър II на България да се даде възможно най-демократичната Конституция. Той я прави и се получава така, че ние имаме най-демократичната Конституция в Европа, по-добра дори от белгийската, която е използвана за модел.
- Истина ли е историята за предателството на Ненко Терзийски - Балдьовеца?
- Във всяко едно голямо дело ние търсим предатели. Какво може да предаде Ненко Балдьовеца? Ще има въстание и турците го знаят. Те публично пукат, тренират, въоръжават се, купуват оръжия. Ненко Балдьовеца е казал нещо, което и без това турците го знаят и решават да действат и то само по един конкретен случай - тръгват да арестуват Каблешков. Нека да не прекаляваме с историите за предателство. Кой преде Левски? Кой предаде Ботев? Кой предаде Априлското въстание? Има си хас турците да не са знаели, че ще има въстание, не са толкова тъпи. Имат си полиция, секретна включително.
- Какъв трябва да бъде съвременният прочит на това историческо събитие?
- Съвременният прочит би трябвало да засили нашата национална гордост. Дори един български президент твърдеше, Бог да го прости, че ние не заслужаваме да бъдем уважавани като народ, защото свободата ни била донесена на върха на руските щикове. Без Априлското въстание нямаше да има нито Цариградска конференция, нито руски щикове. Ние си платихме скъпо и прескъпо, не с тонове злато, както лъжат някои напоследък, платихме своята държавна независимост с най-ценното - с кръвта на десетки хиляди българи.
/Пред Агенция Фокус/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
