Кристофор Павлов,
главен икономист на
УниКредит Булбанк
В четвъртък Европейската централна банка свали лихвите по овърнайт депозитите с 10 базисни пункта до минус 0,4%. Тази лихва ще важи и за свръхрезервите на българските банки в БНБ. Основната лихва на ЕЦБ се променя от 0,05% на точно 0%. Това е най-ниското ниво от създаването на еврозоната. ЕЦБ от април ще увеличи и изкупуването на облигации от 60 млрд. на 80 млрд. евро месечно
С решението си ЕЦБ направи още една крачка в посока намаляване на лихвите по свръхрезервите на търговските банки. Какво означава това за лихвите, по които банките отпускат кредити и привличат депозити от домакинствата и фирмите в еврозоната и докъде може да стигне ЕЦБ по пътя към по-дълбоко отрицателни лихви?
Анализ на Банката за международни разплащания сочи, че поне досега умерено негативните лихви, прилагани от централните банки в Европа и Япония, се пренасят върху лихвите, формирани на паричните пазари, по същия начин, както и положителните лихви. Досега ефектът от отрицателните лихви върху търгуваните обеми - които са много ниски поради евтината и изобилна ликвидност, създавана от централните банки - е незначителен. В еврозоната и Швейцария лихвите на паричния пазар следват промените в депозитната лихва на централната банка, на практика, в идентични пропорции. За да избегнат негативните последици за приходите си, банките в еврозоната се опитват да увеличават срочността на търгуваните депозити на паричния пазар или да ги насочват към по-рискови клиенти. Това е добра новина за ЕЦБ, защото сочи, че политиката на отрицателни депозитни лихви постига целите си. Това също така означава, че някои периферни за еврозоната пазари, които продължават да се характеризират с големи нужди от външно финансиране, също печелят, защото до тях достига повече и по-евтина ликвидност, създавана от ЕЦБ.
Същият анализ сочи, че институционални и договорни ограничения пречат на отрицателните лихви по свръхрезервите да се пренасят върху лихвите за крайните клиенти на банките по депозитите и кредитите в същата степен, в която това е възможно за положителните лихви. Засега умерено негативните депозитни лихви на централните банки не водят до отрицателни лихви по кредити за крайни клиенти, тъй като рисковите премии дори за най-ниско рисковите клиенти остават по-големи от степента, в която лихвите на паричните пазари са в отрицателна територия. Някои съществуващи договори в еврозоната имат клаузи, въвеждащи под за лихвите, който не позволява отрицателни лихви. Част от новите договори са обвързани с въвеждането на под за крайната лихва, плащана от клиента, която е фиксирана на нивото на лихвата в момента на отпускане на кредита. Така дори лихвите, определяни на паричните пазари да продължат да намаляват още в резултат на действията на централните банки, това няма да доведе до промяна на лихвите за крайните клиенти. В Швейцария, например, за да компенсират загубата на доход от ипотечните си кредити с плаваща лихва, банките са увеличили лихвите по ипотечните кредити с фиксирана лихва. Общият извод е, че за да защитят приходите си, банките в различните страни прилагат различни практики. Различията продължават и дори се усилват на ниво банки, видови кредити и клиенти. Това увеличава сегментацията на пазара, което е лоша новина за ЕЦБ, защото започва да пречи в нарастваща степен на трансмисията на лихвите, определяни от централните банки към реалната икономика. Така наличието на институционални и договорни ограничения, които са извън контрола на ЕЦБ, започват да ограничават ефекта от политиката на отрицателни депозитни лихви върху реалната икономика.
При депозитите различията са дори още по-големи. Първоначално е имало известна несигурност как ще се третират депозитите на едро - това са депозити на банки, големи корпоративни клиенти и институционални инвеститори, като пенсионни фондове, застрахователни дружества и взаимни фондове. Сега вече разходите на банките от отрицателните лихви по свръхрезервите се прехвърлят на собствениците на депозити на едро под формата на негативни лихви. Разбира се, и тук това е само частично, защото по аналогия на начина, по който се третират търговските банки от централните банки, и тук има стъпаловиден подход - до определена сума лихвата е нулева или дори положителна и едва след това става отрицателна.
Основното изключение са депозитите на дребно. Банките не желаят да прехвърлят отрицателните лихви по операциите си с централната банка върху тази група клиенти, защото се опасяват от изтегляне на депозити. Някои икономисти твърдят, че леко отрицателни лихви по депозитите на дребно са възможни, защото алтернативата - да се държат пари кеш - е свързана с разходи за съхранение и транспорт на кешовите наличности. Въпреки това, шансовете някоя банка да се осмели да експериментира с въвеждането на отрицателни лихви по депозитите за тази категория клиенти клонят към нулата, от днешна гледна точка.
Всичко това изправя ЕЦБ пред дилема.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
