Поставихме рекорд с 19 нови детски градини за година, казва Йорданка Фандъкова
- Г-жо Фандъкова, с какви пари ще разполага общинската хазна догодина и кои са приоритетите в бюджета за 2015 г.?
- През годините на финансова и икономическа криза в основата на нашата работа стои финансовата дисциплина и доброто изпълнение на бюджета, за да можем с тези средства да изпълняваме нашите програми. Затова и кредитният рейтинг на София беше повишаван въпреки кризата.
За съжаление, след като беше понижен кредитният рейтинг на страната, автоматично се сваля и този на столицата. Но са показателни докладите на одиторите, които изтъкват като основни достойнства на бюджета на Столичната община финансовата дисциплина. Последователни сме в основните приоритети в годините и в привличането на европейски средства. Това са принципите, които сме залагали досега, те лежат и в основата на проекта за бюджет за 2015 г. Не повишихме основните данъци и такси на столичани през последните години, водени от разбирането, че по време на криза трябва да се работи за по-висока събираемост и да се търсят външни източници на финансиране, а не да се натоварват хората. Точно високата събираемост дава резултати.
Всяка година имаме напредък в сравнение с предходната. Това показва добро планиране и така не повишаваме данъци и основни такси. Към 30 декември приходите на общината са 504 млн. лева. Това са 17,3 млн. лв. повече от приходите за 2013 г. Обнадеждаващо в сектор строителство е това, че се подновяват строителни разрешителни и има известно раздвижване в сектора - 7 млн. лв. са приходите от строителни разрешителни. Много добра събираемост имаме при данъка върху недвижимите имоти, такса смет и данък върху превозните средства.
- Какво правите, за да стимулирате софиянци да си плащат местните налози?
- От 1 януари 2015 г. се въвежда нова система за регистрация на автомобилите. Това е наше предложение от много време и този парламент направи промяната в Закона за местните данъци и такси, съгласно която отпада задължението физическите и юридическите лица да подават данъчни декларации за придобиването на МПС. Гражданите обаче трябва да знаят, че има изключения - когато пътното превозно средство е придобито по наследство, когато е собственост на повече от едно лице и при право за освобождаване от данък - се подава декларация. Последното се отнася за хората в неравностойно положение. Поискала съм да се провери дали регистърът на ТЕЛК за София е достатъчно сигурен, за да го ползваме, но по закон те са длъжни да подадат декларации в районните администрации. От няколко години обединихме системата на всички райони и всеки гражданин може да плаща там, където му е удобно, може да се плаща през ПОС терминал и през сайта на общината.
Със средствата на софиянци и с безвъзмездно европейско финансиране постепенно изграждаме и възстановяваме ключови за София обекти. Стартирахме и иновативни проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници.
- За саниране ли говорите?
- Говоря за общинските сгради. Девет детски градини например са със соларни панели. Имаме и две изцяло зелени детски градини с възобновяеми енергийни източници. Стремим се да включваме все по-активно темата за устойчивото развитие на града.
- Какво бихте казали на хората, които искат по-активни и бързи промени в града? Вие като че ли залагате повече на последователността.
- Няма как резултатите да се появят на минутата - ние строим мащабни обекти, които изискват и големи ресурси, и време. В нашата работа трябват упоритост и последователност. Първо се защитават и търси финансиране, провеждат се публичните процедури за избор на изпълнител и след това се контролира изпълнението. Това е дълъг процес, но пак казвам, че например, там където минава метрото, градът се променя видимо.
Започнахме промяна и по големите булеварди. В строителството на детски градини вече има рекорд през 2014 г. - 19 нови сгради.
Модернизираме образователната инфраструктура със санирането на училища. Трайното решаване на проблема с битовите отпадъци също е резултат от последователните ни действия. Първият етап от модерната инсталация за обезвреждане на биологичните и зелените отпадъци вече работи и очакваме до края на следващата година да заработи и заводът за механично-биологично третиране.
- Кога софиянци ще могат да се топлят от боклука, както това се случва, примерно във Виена?
- В първия програмен период ЕК одобри проекта за интегрирана система, която включваше изграждане на модерно депо, компостираща инсталация за преработка на храни и зелени отпадъци и завод за биологично-механично третиране на отпадъците, който в момента се строи. Като следващ етап Еврокомисията разписа още при одобрението на първата част от проекта възможността да се изгради инсталация в "Топлофикация-София" за оползотворяване на RDF горивото, което се получава след преработката на отпадъците. Тази инсталация е заложена в новия програмен период. Проектът е в сериозна готовност, направени са предпроектните проучвания, подготвя се и апликационна форма. Веднага след като ЕК одобри новата оперативна програма "Околна среда", ще можем да внесем проекта. Практиката показва, че около 3,5 години ще отнемат разглеждането му, процедурите и изграждането на инсталацията. Важно е, да започнем, защото инсталацията ще позволи на "Топлофикация" да намали с над 10% консумацията на газ, а както знаете, цената на парното се формира основно от цената на газа. Когато заработи тази инсталация, ще се промени и цената на топлоенергията.
- Надолу?
- Това е логичната посока. В проектобюджета за следващата година сме заложили началото на този проект, но изпълнението му зависи от отварянето на оперативната програма. Хората трябва да знаят, че от залагането на такива големи проекти до реализацията им минават години и за да се увенчае начинанието с успех, трябва последователност, прозрачни и ясни процедури, контрол и не на последно място подкрепа от държавата. По европейските проекти проверките са непрекъснати и на всички нива. Аз съм благодарна както на екипите, които работят по тези проекти, така и на управляващите органи в лицето на Министерството на околната среда и водите, разбира се, и на правителството, защото без доверието, което Брюксел има към държавата и правителството, видяхме, че общините губят този ресурс.
- Ще даде ли Брюксел своето доверие в съответния финансов еквивалент за строежа на третия лъч на метрото?
- При посещението на премиера Борисов в Брюксел дойде и добрата новина, че оперативна програма "Транспорт" е отворена. Това е голям успех за министър-председателя и за цялото правителство и голяма полза за общините, които работят с този финансов ресурс, а и за гражданите. За нас това беше много важно, защото в програмата сме заложили най-големия за София проект - третия лъч на метрото. Без европейско финансиране в никакъв случай не можем да строим с такива темпове метро. Това се видя и в предишните години. В началото на пролетта ще пуснем отсечките до летището и до Бизнес парка, така нови 90 000 софиянци и гости на столицата ще могат да използват този транспорт. В новия програмен период е заложен най-тежкият участък от третия метродеаметър. Това е участък със седем станции от Театър зад канала през централната градска част до Красно село. Естествено, ще има и неудобства при строителството на станциите, но трасето ще минава подземно - седем километра. Ясно беше даден знак от ЕК, че при едно стабилно управление с ясен акцент за работа по европейските програми доверието се връща, така че аз не очаквам да има проблеми. От нас се очаква работа и контрол. Лично аз следя непрекъснато работата по големите проекти, защото строителството в големия град е предизвикателство, то се изпълнява, докато животът в града тече.
- Как успявате да вникнете в различните детайли и да следите толкова различни дейности в града от строителство и транспорт до култура и образование?
- Няма как да върви работата във всички сфери, ако няма контрол и ако я няма визията на кмета. Разбира се, не правя това сама. В общината имам сериозен екип от професионалисти. Опитвам се да вникна максимално в темите, защото проектите не се движат от само себе си. Затова участвам лично в оперативки, чувам дискусиите и проблемите, изисквам да се намира бързо решение.
- През 2014 г. се говореше за поскъпване на билета за градския транспорт, възможно ли е това да се случи през 2015?
- Миналата година Центърът за градска мобилност имаше задача да работи активно върху цялостната си политика, така че да увеличи приходите си и да намали разходите. Общинските транспортни дружества не са в добро финансово състояние, затова е обявена процедура за привличане на заем, с който да си помогнат. Имаше и дискусия по цената на билета. Цената на билета не беше вдигана от години и изчисленията очаквано показаха, че в момента билетите за градския транспорт са под себестойност. Но анализите показаха, че директното увеличаване на цената няма автоматично да увеличи приходите на дружеството. Затова от ЦГМ се насочиха към работа по контрола на гратиса. Това е много сериозен проблем и резервите са там. Другата посока е да се стимулират пътниците да купуват карти за пътуване, като се предлага по-гъвкава система с нови видове карти. ЦГМ вече има такова предложение. Така че към този момент не се предлага промяна в цената на билета.
- Тази година беше рекордна за строителството на детски градини, но има ли шанс някога проблемът с недостига на места да бъде разрешен?
- От 2006 г., откакто заедно с предишния кмет Борисов започнахме да работим по тази тема, сме построили общо 69 нови сгради на детски градини. Така обърнахме процеса и преодоляхме ситуацията, в която 60 детски градини бяха загубени или имаше опасност да бъдат загубени - над 40 продадени и заменени и 20 с предписание за събаряне. Да, през 2014-а поставихме рекорд с 19 нови сгради и продължаваме с това темпо. Детските градини, които строим, са най-модерните и удобни в европейски мащаб и това е нещо, с което можем да се сравняваме с най-добрите. Изисква се още работа, за да можем да обхванем децата между три и шест години. Миналата година успяхме да се справим с държавната поръчка за пет и шестгодишните деца. Правителството на Борисов отпусна 14 млн. лева, после и правителството на Орешарски финансира с 6 млн. лева и заедно с общинските средства от около 120 млн. лева стигнахме до тук. В следващата година сме заложили довършване на 8 детски градини и старт на строителството на още 8, тоест общо 16. Ако продължим с това темпо, през следващите две-три години ще се сведе до минимум недостигът на места за три до петгодишните. Ще трябва да продължим активно работата по яслите, където недостигът е най-голям. Акцентът го поставихме ясно и категорично върху предучилищната възраст, защото това не е просто помощ за родителите, но и подготовка за училище, така че децата да имат равен достъп до образование и да са добре подготвени.
- Лицето на една столица е центърът й, но тъй като градът се разраства, какво правите за околните села, защото един ден те ще станат квартали на София?
- Даваме си сметка какви са възможностите на града и през последните години стана ясно, че броят на жителите в околните села се увеличава. Това е очевидна тенденция. Когато започна оптимизацията на училищната мрежа в околните на София села, не позволихме да се закриват училища с идеята, че дори и в момента да няма много деца, то в перспектива трябва да ги запазим. Тогава общината ги дофинансира, за да си покриват разходите. А през последните години в тези села се появиха и много малки деца. Затова и детските градини, които построихме, са в районите Нови Искър, Кремиковци, Панчарево и Балша. По отношение на транспортния достъп беше много важно да се рехабилитират мостовете, които бяха в много тежко състояние, някои буквално бяха паднали. До този момент сме ремонтирали 40 моста в тези райони. Често се сравняват центърът и периферията на града, но аз смятам, че не бива да се допуска такова противопоставяне, защото условията са различни и инвестициите се насочват по различен начин.
Основният проблем в тези райони до ден днешен остава канализацията. Когато нашият екип започна работа, 30% от територията беше без канализация, ние сведохме този процент до 25%. В Нови Искър изградихме помпена станция за отпадни води, в квартал Кумарица рехабилитирахме част от канализацията, във Войняговци също изградихме част от канализацията. В Панчарево изградихме колектори, във Витоша започнахме строителството на важни колектори. Има доста свършена работа, но очакваме по оперативна програма "Околна среда" да се финансират проектите, които сме подготвили за тези населени места. Стараем се да поддържаме превенция на наводненията, ежегодно чистим коритата, а догодина се предвижда да се почисти голям участък от Искър. Изградихме и дигите на река Лесновска. В Марчаево, Мрамор и Суходол се реконструираха микроязовирите. Това са огромни инвестиции, те не са видни като тротоарите в центъра, но са много важни за хората, които живеят в тези места. Изградихме десет детски площадки, реновирахме паркове. Ново училище ще отвори врати през следващата учебна година в Герман, там има прекрасна детска градина, която спечели и приз за сграда на годината. Има и много проблеми, работим по осветлението, защото това директно се отразява на сигурността.
- Какви мерки предриемате за сигурността в града?
- През 2015 г. се увеличава Общинска полиция. Продължава и работата по видеонаблюдението. Камери ще има в нови 103 обекта, като повечето са училища и детски градини, но има и важни градски пространства - гаровият площад и бул. "Мария Луиза". Вече работи изнесеният център на бул. "България" на подлезите, като първо изградихме видеонаблюдението на подлезите на Ботевградско шосе. Ще има и в парка на НДК, където сега тече ремонт. Но освен това системата трябва и да се поддържа. Имаме директна връзка с полицията, за да може да се използва техниката не само за превенция, но и за разкриване на престъпления.
- Като кмет на столицата смятате ли, че някога градоначалниците ще имат повече власт, а и възможности да управляват? Какво мислите за децентрализацията?
- Въпросът за децентрализацията стои на вниманието не само на Столичната община, но и на Сдружението на общините. Водим диалог с правителството и той трябва да продължи. Но за мен е много важно, когато депутатите внасят проекти, които засягат общините, ние да участваме. Задължително е да има финансов анализ за това, как съответната промяна ще се отрази на общините, защото често се появяват предложения, които звучат много добре, но когато финансовата тежест се прехвърли на общините, тя ляга като тежест директно върху хората. А това ни поставя в лоши ситуации. Например, при предишното правителство спешно беше внесена нова методика за изчисляването на такса битови отпадъци. Тя беше предложена буквално за две седмици и можеше да доведе до голям хаос в общините, включително и в системите за почистване, а вероятно щеше да доведе и до сериозно повишаване на таксата. Не беше потърсена нашата експертиза, въпреки че я имаме. Сега диалогът е възобновен, предложили сме на Министерството на финансите да се включат представители на общините в обсъждане на темата. При всички случаи трябва да се търси по-справедлив начин за формиране на таксата, но той трябва да се обмисли много внимателно. Не бива да се допуска да се смени плащането на такса смет върху данъчна оценка с потребената ел.енергия, защото това означава смяната на един несправедлив начин с друг също несправедлив.
- Не ви ли е мъчно, че София не стана Европейска столица на културата?
- Званието Европейска столица на културата е престижно, но по-важно е как градът работи в сферата на културата. От това състезание няма губещи, защото то изисква много инвестиции и иновации в културата. София остава лидер в тази сфера и ще продължава да е такъв с програма "Култура", която е най-голямата меценатска програма у нас. Тя дава финансов инструмент на културните дейци, а на гражданите - достъп до културния продукт. А така повишаваме и потока от туристи в София.
- Поздравихте ли Пловдив? Ще им помагате ли?
- Разбира се, че ги поздравих и че ще помагаме. А и гостите на Пловдив ще минат през София, така че ние при всички случаи, работим добре. Но ние се готвим и за едно също толкова изключително събитие - председателството на България в Европейския съюз през 2018 г. Тогава София ще бъде едно много важно място за Европа и затова, включително в сферата на културата и на културните атракции, ние трябва много добре да се представим. Така че има място за изява за всички български градове да представим страната ни по достоен и подобаващ начин. Вестник "Стандарт" с кампаниите, които прави, знае, че имаме много какво да покажем, просто трябва да работим в тази посока.
- Предстоят местни избори, София е крепостта на ГЕРБ, а вие сте зам.-председател на партията. Как ще удържите и запазите тази позиция, защото за всяка партия е въпрос на чест да управлява столицата?
- Управлението на София е въпрос на сериозна работа, подготвен график и постигнати резултати. Именно действията и постигането на резултати е това, което гражданите оценяват и затова дават подкрепата си за ГЕРБ. Партията има много силен отбор от кметове - както в големите градове, така и в по-малките.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
